Леля Пенка, ама тя нали е с прикачка! Или ти това не те притеснява? прошепна Златка, облягаща се на дъсчения плет, и се усмихна със зейнала усмивка към съседката си. Не можа ли по-добро да си намери твоят син? И хубав е, и крив нито космат и пак намери тяло с довеска. Ей на, моми у нас бол, а се спря на нея!
Пенка въздъхна тежко, без да иска да признае пред себе си, че изборът на чедото й й е кисел. Да го чуе от устата на Златка, заклетата й дружка, й беше двойно по-горчиво.
На нас децата са ни радост, Златке! Разбра ли? С какво Елена, кажи, е лоша? Млада, хубава, тиха и кротка, послушна зная я добре. И хлапето? Абе, туй е щастие, какво лошо има? То в брака си е родено, а вдовица е че кой си избира съдбата? Ще ядем, ще пием и пак ще ме викаш баба. Край на празните приказки, че ме прихвана работа.
Пенка стиска устни, разпъва ръце и пъди котарака на Златка от плета, който се опитва да премине при нея.
Изгледай си го, че ще изпусна Шаро тогава друга песен ще запееш! Три пилета ми грабна вече!
Плаши! Златка шляпна дебелия, прошарен котарак, хем миналата година ми избягаха всичките. Ако не беше къртоломецът, отдавна да съм го заменила. Ама какво да се прави, животно си е.
Да си стои тогаз вкъщи с инстинктите си!
А бе, Пена, забравих! Буркани! Сладко готово вече!
Ти тук си плямпаш, а горе кой го вари?
О, Елена. Вчера дойде с детето да помага на градината.
А тя не е ли бременна?
Затуй другите копаят, а тя сладко бърка. Не ми е снаха, а злато!
А пък се караш зад гърба, хвалиш я, а на живо я смъмряш!
За реда! хихика Златка. Снаха като ти доведеш, примери от мен взимай! Ласка вечна няма, ще ти се качат на шията.
Я стига, дай да сложа сладко в буркани, време губя с теб.
Оставила съседката, Пенка захвана питките. Утре синът Йордан идва с новата си невеста да ги запознае. Невеста… Пенка спря да меси, обля се на масата и се загледа през прозореца. Ще излезе нещо странно от цялата тая работа…
Елена не я познаваше. На ухо слушала е, два пъти я е зървала отдалеч, като ходеше до братовчедка си в съседното село. Светлокоса, големи очи, висока поне си подхождат с Йордан. Млада жена, веднъж омъжена, малко дете на три години. Жестоко я въртя съдбата останала сираче рано, отгледана от дядо и баба. Бързо завъртяла дом, детенцето дошло на белия свят, но катастрофа мъжът си заминал. Останала вдовица с момченце. Сърцето на Пенка я заболя, че за сина си я е жал, не за нея. Още откак мъжът й почина, синът стана цвят и опора. Доволна беше, че е близо. Човекът порасна, време семейство да прави а той все чака, все се шегува. Сега заяви намерил е голямата любов. Елена. Пенка веднага при братовчедка си отиде да разпита!
Какви ги мислиш, Пенко? леля Руска й се скара. Ще я води, ще те срещне и толкоз.
Как тъй? Нали ще е тук?
Отписах на Йордан дядовата къща. Може да е стара, но двор има, ще строят. Ще си живеят сами.
Мислите тръгнаха като зайци а тя остава сама? Между селата разстояние няма, рейс ходи но не е същото. Друго си е вечер да чуеш стъпките, той да помогне… После друг дом, чуждо огнище. Само на празник ще се видят.
Намръщила си се. Или не си доволна? смекчи глас Руска, сяда до нея. Ще пуснеш детето. Годен полет е, Пено. Но любов има, и с дете е какво от това.
Добре казваш… Ама страх ме е. Ако не стане? Или детето не се почувства твое?
Слушай, в наш’то село много моми има; ни една толкова свястна като Елена. Тиха, добра.
Ама много добра ми се вижда, чак да не й вярваш…
На тебе угодия няма! ядоса се Руска. Лоша да беше, пак ли щеше да си радостна? Гледай да не направиш глупост и сина си да изгониш.
Каква глупост?
Ако не приемеш Елена, ще изгубиш и него. Виж как я гледа, там любов бушува!
Пенка трепереше след разговора буца в гърлото, не дава да диша. Оттогава не можа и нощем очи да склопи.
Тя изпъна ръце, разтърси си пръстите и продължи да меси тестото. Не трябва невестата да остане с чувство, че не е приета. Каквото трябва ще се види.
Малките, златисти питки заеха един по един голямото блюдо. Ах, как ги обичаше Иван! Смеейки се й целуваше ръката: Като слънчогледови семки, Пено! Колкото и да ги ядеш още ти се иска! Сега, колко би дал да е до нея…
Но вечерта беше кошмара. Не можа да заспи; тъмнината се точеше и въздухът бе като каша.
Сутринта в прегръдката на съня Елена застана зад Йордан, не поглежда Пенка, а малкият Даниел се върти встрани, а всичко наоколо плува в лилава мъгла. Шаро спи на верига не лае, а вместо това пее като магаре. Котка крачи по перилата с паунова опашка. Детето тръгва подир котката с плаващи стъпала.
Остави го, нека бяга, аз Шаро ще прибера вика Пенка към Елена, самата тя към себе си: Каква женица, Боже! Хилава, бледа… А дохранила здрав юнак! Чувствата – рехави, топли мехурчета, издигат се и изчезват. Даниел спира до Пенка.
Котаракът къде отиде?
Какъв котарак? стряска се Пенка. Нямам котка! Къде го видя?
Даниел сочи отвъд верандата, Пенка ахва и двамата хукват след него с плетени чехли в ръка. Ловят котарака до курника.
Ей ти бе! Махай се! Пенка хвърля пантоф по черната сянка, Даниел се смее, а тя омеква.
Накрая той вече сяда в скута й и похапва от питките до румени бузки. Като че ли питките са от сняг и изчезват на езика.
Добро момче си имаш, Еленке! Умен и лаком, мечта за всяка баба.
Елена въздъхва с облекчение. Пенка усеща буцата се топи.
Йордан се шегува за сватбата, а Елена мълчи, притиска ръце в скута. Пенка остава насаме с нея:
Що си мълчалива? Я му кажи! Сватба страх ли те е?
Да не сгази щастието прошепва Елена. Предният брак беше весел, а завърши със сълзи…
Природата си знае работата. Гледай напред, всеки получава своето. Ако има любов всичко ще бъде наред. Останалото прави Бог. Не трябва да се брои щастието на капки. С времето всичко ще се нареди!
Очите на Елена посивяват, но вече не треперят.
Страхувах се, че ще ме съдите…
За какво? Че си избраницата на Йордан? Никой не избира ангели, по-добре истинска майка да е. Тебе късмет ти излезе пази го!
Даниел се гъне в скута, пита:
Ти коя си?
Вече съм твоя баба. Казвай ми баба Пена.
Добре!
Сватбата е пъстра, гостите злословят, но срещу Пенка суровия й поглед устите замлъкват.
Година двамата живяха у Пенка. Бучката безследно се стопи. Йордан се усмихва до уши, Елена се грижи като жена и приятелка. Когато Пенка се поскърца Елена с усмивка смягчава. Не отвръща, прави компромис, не търси кавга.
Защо мълчиш, Еленке, поплачи си, излей си душата! запея Златка, докато гони кравата си на пътя.
И да вдигнем караница? Майка и син да са на нож? Много умно, да отвръща Елена и се скрива в къщата.
Много си горда, Елено. Лошо е за живота!
Хубаво е човек да си слуша сърцето, а не хорските езици!
Домът на Йордан поникна, преместват се. Градина, грижи… Времето тече като река през планина. Един ден Елена ходи на лекар…
Бременна сте!
Моля!? Аз… ами, добре ли е?
Има проблеми, ще си полежите, но всичко ще направим.
Пенка пристига същия ден. Даниел се лепва за нея, весело подскача.
Благодаря, бабо Пено! шепне.
Само че на Пенка тягостно Златка пак й излива хлад заранта на входа.
Освен че е с прикачка, и болнава я взехте! Ще роди ли поне?
Златке, какъв хардалия си бе! Как не те е дожаляло на свят! Кой ти стори какво лошо та злобееш?
Айде, хайде, пошегувах се. Щастие да има!
Пенка се обръща, сама със себе си воюва, но в къщата ведра.
Недей се тревожи, Елено! В болницата малко ще полежиш, аз и Даниел ще оправям!
В болницата казват още малко и ще я изпишат. А Пенка нерви и калници, Даниел изчезва…
Градина, пясъчник всичко в двора плува в размазани багри и слънчеви петна. Котаракът вече е с човешка глава, а кучето с цветна корона. Пенка реже моркови, но отвъд прозореца няма дете!
Излиза по чехли, вратата разтворена. Даниел е изчезнал от двора. Вика, тича, търси обезуменя.
*Даниел, сам излезе видя зад плета група хлапета сиво-черно кученце в лапите им. То пищи, големи са лоши, дърпат го, а гигантската маргаритка от главата на едното момче го спира. Даниел вика:*
Пуснете го, боли го! и скача сред тях.
Смях, скокове, уличката като криво огледало се навива по хълма. Децата така ожесточени, щурмуват по кръгове, докато една стара жена с брада те изритва, натирва ги:
Какви сте вие? Срамота! Ти ще го мъчиш ли, бе? гледа Даниел.
Не! Много го боли…
Жената го оставя, потъва по прашния път. Даниел прегръща кученцето зад ъгъла, гледа наоколо ни мишки, ни кози, ни хора. Решава да седне на една пейка и чака някой от семейството си защото майката му бе казала загубиш ли се, спри, те ще дойдат.
Пенка търси, вика, плаче, улиците стават дълги като неделен килим. Йордан се връща, разбира разкъсан между тревога и обич. Намира Даниел заспал сред отблясъци, прегръщайки черно-бялото кученце, което лае с човешки глас.
Браво, пазач ще станеш! Йордан вдига Даниел.
Тати, седях на едно място, както ме учихте!
Така и трябва. А това? Новия ти приятел ли ще бъде?
Може ли?
Естествено, къща и без куче не е къща!
Връщат се. Пенка ги чака, на ръба между смях и плач.
Бабо, няма пак! гушка я Даниел.
Историята прикрито стига до Елена. С болка, но и усмивка семейството се сгрява, когато всички пак са вкъщи. Кученцето скача между краката им, а водата в каната звъни като порцелан.
Момиченцето се ражда на време. Гласива, весела, викат я Галина на баба. Пенка засия, идва при всеки случай с прясно сирене и в червени пантофи. Страхува се да не я отблъснат, но Елена нито дума зла не казва.
Можеше да избяга и с мен. Спокойно, майко! Доброто е заразително!
Замислените сенки отпадат, тя не настоява, само помага с ръце, където има нужда. На края, едно тихичко:
Благодаря ти, майко!
Към внучето пак, а? привиква Златка от портата.
Към внуците. Двама са.
Само едното е твое!
Два са, Златке! И двамата! И внук, и внучка, а ти не проумяваш… И знаеш ли, учителко по любов, ще ти открия нещо любовта се прави с две сърца. Обичат ме и децата, и внуците, а тебе?
Мене уважават!
И това е нещо, ама любовта си е друго, Златке. Айде, бягам, че рейсът няма да чака! Чакат ме!
Часовникът тиктака неумолимо и света като през прозрачен воал остава съвършено обикновен и съвършено техен.
