Взехте си апартамент с кредит? възкликна радостно Гинка. Миличка, колко хубаво! Просто прекрасно!
Силвия, от другата страна на слушалката, се засмя, и Гинка чу как зет ѝ казва нещо на заден план.
Мамо, защо така викаш, ще ни чуят съседите…
Че нека да ни чуят! засмя се Гинка. Кога мога да дойда да го видя? Днес? Утре? Ще направя онази домашна баница с ябълки, дето Кристиян обожава.
Силвия замълча за секунда.
Ела в събота, ще подредим мебелите до тогава.
В събота Гинка стоеше насред светлата дневна, въртеше се бавно и разглеждаше високия таван, големите прозорци и чисто новата мазилка по стените. Новият блок миришеше на боя и дърво.
Представяш ли си само колко е голяма кухнята! Силвия разходи майка си по коридора. И балконът е остъклен, можем да държим там количката, като се роди бебето.
Прекрасно е Гинка погали стената. Кристиян, браво, момче!
Зет ѝ само сви рамене.
Стараем се, Гинка Маринова.
На обяд Гинка си резна второ парче от баницата и накрая каза това, което ѝ беше на езика цяла сутрин.
Толкова се тревожех за вас, не можеш да си представиш. Силвия е вече в седмия месец, а живеехте под наем, а хазяйката можеше всеки момент да ви изгони. Тука не е място да се отглежда дете!
Силвия се спогледа с Кристиян. Гинка забеляза как дъщеря ѝ едва-едва стисна устни.
Мамо, справяхме се.
Справяхте се… остави Гинка вилицата. А аз цяла вечер не можех да спя, все си мислех: какви сте, какво ще стане, ако нещо стане непредвидено? Детето трябва да има стабилен дом!
Кристиян изкашля и побутна чинията.
Вноската не е малка, но всичко сме го изчислили.
Много ли е голяма? притеснено попита Гинка.
Поносима е побърза да каже Силвия. За София е нормално.
Гинка погледна дъщеря си, напрегнатите ѝ рамене, Кристиян гледаше в покривката. Ясно ѝ стана, че се страхуват, но няма да си признаят.
Слушайте ме сега внимателно Гинка стана много сериозна. Ще помагам, това не подлежи на дискусия. И родителите на Кристиян ще се включат, нали е така?
Обещали са кимна Кристиян. Майка ми каза, че ще дават колкото могат на месец.
Значи ще се справите Гинка се облегна назад. Заедно ще се справим, не сте сами.
Силвия се усмихна, но тревогата в очите ѝ не изчезна…
Марин се роди през март, голямо и здраво юначе. Гинка ходеше всеки уикенд вареше супи, переше пелени и разхождаше внучето с чисто нова количка из двора на блока.
Животът тръгна по вода. Кристиян получи повишение и Силвия започна да мечтае за второ дете.
След две години се появи и Надежда, и пак домът се изпълни с детски смях, разхвърляни играчки и безсънни нощи. Гинка гледаше колко щастлива е дъщеря ѝ и си мислеше, че всичко си е дошло на мястото.
После съкратиха Кристиян.
Гинка разбра не веднага. Силвия отбягваше въпросите, все казваше добре сме, само сме малко изморени. Истината излезе наяве, когато Гинка отиде неочаквано и свари Силвия разплакана над купчина документи.
Не можем да вържем двата края, мамо шепнеше Силвия. Три месеца закъсняваме с вноските. От банката звънят всеки ден.
Гинка търсеше пари навсякъде при роднини, при познати, но не стигаше. Родителите на Кристиян едва се справяха след като свекърът влезе в болница.
След половин година взеха апартамента…
Гинка беше на гости при приятелката си Донка и не можеше да отпие даже и глътка чай.
Живеят сега в едностаен Гинка стискаше чашата. Две деца, Донче. Марин е на четири, Надежда на две. Нямат място да растат, да играят, един върху друг са като сардели! Четирима души в една стая!
Донка поклати глава.
Божичко, Гинка, какъв ужас!
Аз им натяквах: ще се справяте, обещах, че ще помагам А сега какво мога? Пенсията е мизерна, работя по малко където мога. Аз ги убедих, че всичко ще бъде наред!
Откъде можеше да знаеш как животът ще се нареди?
Но това променя ли нещо? По-леко ли е на децата? На Силвия?
Гинка скри лице в дланите си. Мислеше си, че животът на дъщеря ѝ най-накрая се е подредил, а се оказа обратното. Преди с един наем се оправяха, а сега с две деца!
Мина време…
Силвия и Кристиян най-накрая се разплатиха с банката. Това беше хубавата новина последните месеци.
И сега какво? попита Гинка.
Пак ще събираме за наш дом призна Силвия. Може този път нещо по-скромно.
Ами, важното е да е ваше Гинка кимна, въпреки че дъщеря ѝ не я виждаше.
Минаха още две години. Марин стана на шест. Гинка пристигна за рождения ден с огромна кутия под мишница. Избра конструктор близо три часа, докато намери точния с колички и гараж, за който Марин мечтаеше от зимата.
Бабо! момчето се хвърли към Гинка и се увеси на врата ѝ. За мен ли е това?
За теб, разбира се целуна го баба му по главата. И ето още нещо.
Гинка извади плик и го подаде на Марин. Ококори се, като надникна вътре.
Колко е това?
Двеста лева клекна Гинка до него. Нали искаше нов телефон? Започвай да пестиш. Баба ще помага.
Марин грабна плика и литна да покаже подаръците на Надя. Силвия стоеше на прага на кухнята, гледаше, но Гинка не обърна внимание на изражението ѝ.
След две седмици Гинка набра номера на внучето. Марин вдигна на третото позвъняване.
Ало, бабо!
Здравей, злато! Как си, всичко наред ли е?
Много съм добре! Мама ми купи нови дрехи за лятото къси панталони, тениски и светещи маратонки!
Гинка стана подозрителна.
Какви дрехи? Откъде намериха пари родителите ти?
Мама взе тези, дето ти ми ги даде невинно каза Марин. Мама каза, че телефон после ще купим, дрехите били по-важни.
Гинка застина с телефона до ухото, усети пареща тежест в гърдите си.
Дай мама тихо помоли Гинка.
Заета е.
Добре с мъка се усмихна Гинка. Чао, златен.
След като затвори, седя дълго без да помръдне. Явно ще трябва пак да възпитава дъщеря си!
На следващата сутрин Гинка рано-рано отиде при Силвия.
Как можа? беше възмутена. Тези пари ги дадох на Марин! На него, а не на теб!
Силвия изморено притвори очи.
Мамо, успокой се…
Как да се успокоя? Детето мечтаеше за телефон, специално за това му дадох пари да си пести! А ти ги изразходи за дрехи!
Лицето на Силвия се вкамени.
Направих така, както реших, че е най-правилно.
Най-правилно? едва не изкрещя Гинка. Да изхарчиш парите на чужд човек за шорти?
Трябваха му летни дрехи спокойно отвърна Силвия. Пари изобщо нямахме.
А мен да попиташ? А да се посъветваш?
Не, мамо поклати глава Силвия. В моя дом аз ще решавам за парите както смятам за добре. Това не те касае.
Не ме касае? Не ме касае как се оправяте? Абе вие вече се провалихте с кредита, загубихте жилището! Ясно е, че нищо не разбирате!
Силвия пребледня, но не каза нищо.
Сега и парите на детето взимате Гинка не можеше да спре. Срам! Грехота!
Излез, мамо тихо каза Силвия. Моля те, тръгни си.
Гинка се обърна и затръшна вратата. Вътре в нея всичко гореше от яд дъщеря ѝ не само че постъпила лошо, а и я изгони! Нищо, Силвия ще допълзи при нея, ще моли прошка!
Мина месец, а Силвия не звънеше и на съобщения не отговаряше.
Гинка пак беше у Донка, мачкаше хартиена салфетка.
Отказа се от мен Гинка клатеше глава. Родната ми дъщеря! Не ме пуска при внучетата, не вдига телефона.
Донка сипа чай на приятелката си.
А какво каза ти тогава?
Истината казах! избухна Гинка. Че не могат с парите да се оправят, че са неразумни! И какво, не е ли така?
Донка замълча, гледайки през прозореца.
Гинка, ти тези пари на Марин ли подари?
Да де.
Подарък направи, значи вече не са твои.
Но дадох ги за телефон, това беше
Те ги похарчиха за дрехи Донка вдигна рамене. Трябвало е да го облекат детето, а не да чака телефон.
Гинка отвори уста, но Донка я прекъсна.
И за кредита нямаше нужда да напомняш. Те години наред плащаха, работеха, гледаха две деца. А ти им го натякна…
От добро го правя сви се Гинка. Просто се тревожа за тях.
Знам, че се тревожиш кимна Донка. Ама така, само ги нараняваш. Защо не им се обадиш първа? Извини им се?
Гинка стисна уста и се загледа настрани. Не, тя е по-голямата, искала е само най-доброто за тях.
