Десислава се връща у дома по-рано, натоварена с пълни чанти и домашни продукти от родителите си. Тя иска да изненада мъжа си, но вместо топло посрещане Иван й възлага да отиде до магазина. Последиците са неочаквани.
Тежката торба дърпа рамото на Десислава и тя неволно изпъшква. От месеци гърбът ѝ не спира да я боли най-новото ѝ постоянство. Внимателно оставя натъпканите чанти на напуканата спирка пред блока.
Тя си поема дълбоко дъх. Бебето в стомаха ѝ неспокойно се размърдва. Шестият месец изобщо не е за шега. Особено когато решиш да изненадаш мъжа си и се връщаш от родителите три дни по-рано от уговореното. Толкова му е липсвала, че последните километри до София брои всеки стълб, който автобусът заобикаля.
Чудно какво ли прави Иво сега? Със сигурност не подозира, че вече го делят само десет минути пеша от нея. Краткият път до входа изглежда безкраен. Чантите с буркани със сладко, домашна лютеница, трушия и кисели ябълки тежат цяла планина.
След още петдесет метра Десислава усеща, че няма да издържи. Гърбът ѝ няма сили.
Вади телефона си и набира мъжа.
Иване, здравей, прошепва тя в слушалката, когато най-накрая вдига.
Деси? Какво има? Всичко наред ли е? шепти объркано той.
Всичко е наред. Прибрах се! Стоя на спирката до вкъщи. Излез да ми помогнеш, моля те. Чантите са непоносими, мама пак прекали
Настъпва странна пауза. Десислава дори поглежда телефона дали не се е прекъснало.
Ти на спирката ли си? гласът на Иво се чува рязко. Точно сега? Защо не ми каза предварително? Уговорката ни беше за четвъртък!
Исках да е изненада, нацупва се тя. Иване, не се ли радваш? Изпънах се като лъка, излизай вече!
Изчакай! вика той. Недей идва! Тоест, ела, ама Десислава, в нас няма нищо за ядене. Вчера доядох всичко. Слушай: мини до денонощния до ъгъла. Купи месо, хубаво телешко. Днес си взех почивен ден и искам да приготвя хубав обяд да те посрещна, както подобава.
Какво месо, Иване? не разбира тя. Аз съм бременна, шести месец, едва държа две огромни чанти по улицата!
Болката ме сковава. Искам само да се прибера, вкъщи има картофи, яйца. Ела да ме вземеш, гладна съм и искам да легна.
Не разбираш, заговаря още по-бързо той. Искам всичко да е перфектно. Магазинът е на две крачки. Купи месо, може картофи, нашите са омекнали. Ако можеш, помоли някой да помогне, или ги носи на части… Моля те, за нас е! Аз тук оправям.
Деси гледа зачервените си длани. Гореща, горчива вълна я залива.
С ума ли си, Иване? гласът ѝ потреперва. Искаш да тръгна за месо от магазина, бременна, в този вид, за да ти спретна обяд?
Ти не можеш ли да слезеш до спирката и да ми помогнеш?
Вече започнах… ъъ… подготовката! Ще проваля всичко, ако сляза сега. Деске, заради мен, моля те! Толкова те чаках. Вземи 800 грама телешко и картофена мрежичка. Ще те чакам долу!
Иво затваря. Деси стои с поглед в тъмния екран. Не може да проумее. Иска й се да заплаче тук, на празната спирка под студената улична лампа. Вместо прегръдка чакане в магазина за месо. Може би наистина подготвя нещо специално? пробягва мисъл. Въздъхва, хваща чантите и с накуцване се отправя към магазина.
Тя бута количката в празния супермаркет, усещайки съчувствените погледи на полузаспалата касиерка.
Телешкото е тежко, а мрежата с картофи тежи още повече. Излиза с вцепенени пръсти, те вече не се движат както трябва.
Телефонът пак звъни.
Купи ли? бодро пита Иво.
Купих, изсъсква тя. Вече съм пред входа. Отвори, моля те.
Чакай! почти изписква той. Не се качвай! Почакай на пейката. Само десет минути.
Сериозно ли? не издържа и Деси. Иване, имам подути крака, пак ли ще чакам?
Сюрпризът не е готов! повтаря той. Ще съсипеш всичко. Седни на пейката, пет минути, кълна се! Оставям телефона, защото няма да успея иначе.
Деси бавно се срутва на дървената пейка пред блока. Чантите падат тежко до нея. Иска ѝ се да метне проклетия плик с месо през прозореца на третия етаж.
Минават десет минути. После двадесет. Вътрешно всичко се върти. Представя си как ще влезе а там… какво? Море от цветя? Закуска на свещи? Цигулар ли на ъгъла? Нищо от това не струва толкова мъки.
На трийсет и петата минута вратата се открехва и Иво излиза развълнуван с наполовина обърната тениска, пот по челото, рошава коса.
О, тук си! насилено се усмихва, поема чантите. Защо си сърдита? Гледай времето… дай по-бързо!
Какво се потиш така? мръщи се тя, с усилие става. И миришеш на белина и евтин ароматизатор
Само гледай! бодро запъплява към асансьора, скачайки като дете.
Влизат. Той ритуално отключва и застава в очакване. Деси стъпва в антрето и я удря силен мирис на белина и “морски бриз” от някакъв спрей.
Обикаля стаята, после кухнята, заглежда във ваната. Всичко е чисто дори прекалено празно. Обичайните дрехи по столовете ги няма. Килимът е излъскан, тук-там още има влажни следи. Прахът е забърсан, книжките са струпани в ъгъла.
Как е, а? Иво сияе. Харесва ли ти? Сюрприз!
Деси се обръща бавно.
Това ли е всичко? пита тихо.
Какво значи това ли е всичко? Иво скача от недоволство. Деси, огледай! Три часа лъскам! Навсякъде измих пода, дори зад дивана! Всички съдове, тоалетната лъсна като нова. Исках да влезеш в къщата и всичко да ти е чисто. Докато бе в магазина, аз тук се разбих от чистене!
Десислава усеща буца в гърлото си.
Само за това… прехапва устни, сдържайки сълзите си. Заради пода ме прати да нося сами тежки чанти и да пазарувам месо?
Наистина не можа да слезеш на спирката, защото чистеше?
Ами да! пляска с ръце той. Опитах се да се справя най-добре! Вечно ми упрекваш, че не помагам вкъщи. Реших да ти докажа обратното. Прибра се по-рано, не можах да довърша! Трябваше да те забавя, за да ми стигне времето! А вместо мерси гледаш ме като убиец!
Разбираш ли какво е важно сега? гласът ѝ се извисява. Не ми пука за чистота! Имам болки, детето рита! Всичко, което исках, бе да ме посрещнеш на спирката и да ме заведеш до вкъщи, вместо да хващаш парцала!
Иво се изчервява и хвърля парцала в мивката.
Е, почна се! извиква той. Все ти не си доволна! Аз чистя от пет сутринта, за да те зарадвам, подготвям всичко, а ти пак недоволстваш! Видя ли колко е чисто по-чисто дори на сватбата ни не беше!
Защо ми е тази чистота на такава цена? Деси трепери от обида. Ти ме остави на пейката половин час да измръзна. Носих картофи и месо, едва вървях! Това не е сюрприз, а подигравка!
Подигравка ли?! крещи той. Извинявай, че не съм идеалният мъж! Друга би се зарадвала мъжът почистил и ще готви. Ти само за себе си мислиш! Ох, болки, ох, умора! А аз? И аз не съм спал цяла нощ, мислех как да те изненадам!
Деси скрива лицето си в ръцете.
Не разбираш хлипа тя. На теб чистотата е по-важна от мен и бебето ни.
При какво плінтуса! обръща той пак от нерви. Прибра се по-рано! Ти развали изненадата! Ако бе дошла в четвъртък, всичко щеше да бъде готово но не трябваше да изненадваш, а ме правиш виновен! Ти си неблагодарна, Деси! Просто неблагодарна!
Тръшва вратата на спалнята.
Детето в утробата пак рита. Десислава се отпуска на стола, гледайки торбата с месо, която Иво така и не сложи в хладилника. Гади й се и не може да се удържи.
Десет минути по-късно вратата на кухнята се открехва.
Да правя ли месото? мърмори той. Или няма да ядеш, само дето на мен да ми е гадно?
Не искам нищо, едва прошепва тя. Остави ме, моля те. Имам нужда да поспя.
Добре! затръшва пак вратата.
Деси се изправя и се дотътря до банята. В огледалото вижда пребледняло лице с тъмни сенки, с разрошена коса.
Сеща се как в автобуса си е представяла, че той ще я прегърне: Слава Богу, че си у дома. Каква прегръдка… Като излиза от банята, скандалът избухва отново. Още една дреболия и пак се кара.
Тя тръгва, без да се преоблече. После хваща автобуса обратно към родния дом.
От всички страни я разубеждават да се развежда: свекървата, деверът, дори по-далечни роднини. Иво също звъни често, обещава да бъде друг, да се е осъзнал. Но Деси вече е взела решение: на нея такъв мъж не й трябва, рано или късно ще се разведат. Защо й е съпруг, който цени чистотата в апартамента повече от здравето на тяхното дете?
