Дневник, 14 май
Днес беше големият ден трябваше да запозная мама с Христина. Потях се целият по дланите, докато стоях до вратата на кухнята и прехапвах устни. Влязох плахо и, уж небрежно, но с треперещ глас дръзнах:
Мамо, това е моята приятелка Христина
Мама ме изгледа проницателно знам ѝ погледа, когато подозира, че не издавам всичко. Усетих как в гласа ми има и трепет и молба.
И ние с Христина ъдва ли, хм Мислим, че ще е хубаво
Ясно ми е какво искаш ти прекъсна ме тя с присвити очи. Въпросът е дали момичето желае същото. Христина, ти добре ли познаваш моето момче?
Познавам го като петте си пръста отвърна уверено тя, без грам свян.
Как рече? Мама се обърка и премина направо на Вие. Изглеждаше поразена явно такова изказване не бе чувала от българско момиче. Момичетата така ли говорят?
Това е израз обясни Христина с усмивка. Но вместо да обсъждаме Станислав цял ден, по-добре да се опознаем ние двете, госпожо Димитрова. Може да не си паснем.
Мама се посмя стреснато:
Как така?
Ами, ще трябва да го чакаме всяка нощ, докато се прибере от мъжките излизания, и заедно да слушаме неговото хъркане след ракията.
Защо аз да го чакам? заплете се тя и съвсем се смути. Вие ще си имате отделна стая Надявам се
Ама вие ще бдите пред вратата всички майки така правят.
Станислав ме изгледа с големи очи:
Ей, вие за мен ли хортувате така?
Тихо! извикаха заедно мама и Христина.
Христина се усмихна дяволито и обърна разговора:
Стефка Димитрова, признайте си, биете ли се вкъщи? Станислав не отговаря на този въпрос.
Биете се?! Мама се скандализира. Кои жени се бият?
О, не една и две намигна Христина. Някои така си пердашат мъжете, че свят им се завива.
Божичко въздъхна майка ми и сложи ръце пред лицето си. Какви народни изрази
Ах, хайде де сближи се Христина. Я признайте, случвало ли ви се е да поискате да фраснете поне веднъж съпруга или сина си?
Ами Мамичка за малко щеше да признае, но после гордо заяви: Не, никога.
Ценя стремежа ви да сте дама усмихна се широко Христина. Но не вярвам. Как се гледа такъв син без поне веднъж да му теглиш якичка? В детството по дупето, с коланче удряхте ли го?
Истина, не! този път не излъга.
Жалко Христина му поглади кръста със закачка. Тази част все търси приключения не трябваше да го жалите! Между другото, още става за човек от него. Айде, Стефка, да пием чай с торта? Най-хубавите приказки са на маса. Донесла съм торта Гараш.
Вечерта като се прибра татко, мама при мен му обяви:
Милен, нашият Станислав ще се жени!
Това ли? Не е за вярване! почти подскочи татко от радост.
Спокойно бе, още мисля опитах да внеса разум и се засмях неловко.
Не, чадо този път строгият тон на мама не познавах. Този път теб ще оженим! Ако откажеш, Христина ще я осиновя!
Мамо, тя си има родители подсмихнах се.
Е, значи теб ще върна в родилното отсече тя и отправи поглед към татко. Ще заявя, че са ми разменили бебето!
Ако трябва, ще свидетелствам! изгърмя татко и показа солидна шеговита десница.
Уж формалност беше, а се оказа същински семеен спектакъл. Но вътрешно ми стана леко знам, вече си имам подкрепата и на мама, и на Христина. Същинска българска рода засмях се сам на себе си, докато чистих чашите след гости.
