Три съботи подред жената излизаше на работа. Това, което видях, преобърна всичко.
Отново ще закъснееш? Георги се опитва да говори спокойно, но гласът му дрънчи предателски.
Ралица замръзва с чантата в ръка. Обръща се бавно, сякаш печели време.
Да, проектът гори. Шефът е на нокти, всички са в напрежение.
В събота? Трета седмица поред?
Гошо, стига вече! Работа си е работа.
Тя го целува в бузата бързо, формално, като съседа в асансьора. Мирише на нещо детско, млечно. Не на нейния парфюм. Георги се свива.
Рали, може ли да поговорим?
Вечерта. Всичко вечерта, става ли?
Вратата се затваря. Георги стои в коридора, свива юмруци. Трета събота. Третата проклета събота, в която жената излиза сутрин и се връща уморена, мълчалива, чужда.
Не може повече. Хваща ключовете на колата.
Ралица излиза от входа, оглежда се. Георги се спуска в седалката добре, че е паркирал зад камиона. Тя се качва в такси. Той запалва двигателя.
Пътуват дълго. Не към офиса това е ясно. В някой спален квартал на другия край на София. Сърцето му бие като лудо. Сега ще види. Сега ще разбере.
Ралица слиза пред една овехтяла пететажна панелка. Георги паркира настрани, върви след нея. Тя влиза във входа. Той чака, брои етажите по прозорците. Трети. Прозорец наляво.
Половина час нищо не се случва. После Ралица се появява отново. Но не сама.
С бебешка количка.
Георги едва не пада. Бебе? Дете? Те нямат деца, само планират или по-скоро *планираха*, докато не започнаха тези съботи
Бебето плаче. Ралица люлее количката, нещо му шепне. Изглежда объркана, неопитна. От входа изтича млада жена сестрата на Ралица, Снежана. Същата безотговорна Снежанка, която на двадесет и пет вече е била омъжвана два пъти и разведена толкова.
Рале, благодаря ти! Аз бързо, два часа максимум!
Снежко, каза час!
Моля те! Наистина ми трябва!
Снежана изчезва, оставяйки сестра си с крещящото бебе. Ралица безпомощно тласка количката напред-назад.
Георги се отдръпва зад ъгъла, обляга се на стената. Значи, не любовник. Значи, племенник. Но защо тайно? Защо лъже?
Връща се в колата, притичва у дома. Трябва да се прибере преди нея. Трябва да помисли.
У дома Георги се лута из стаите. Можеше просто да я попита: Рали, къде беше? Но тя щеше да излъже знае го. Както и той лъже.
Защото и той има тайна.
Яна. Секретарката от съседния отдел. Нищо сериозно само разговори след работа, кафе, понякога кино. Тя го слуша, когато разказва за програмирането, се смее на шегите му, гледа го с възхищение. Както Ралица гледаше преди. Преди животът им да се превърне в купи хляб, плати сметката, отново си оставил чорапите.
С Яна е лесно. Напомня му за онази Ралица, в която се влюби преди седем години. Весела, безгрижна, готова да го слуша с часове за кода и алгоритмите.
Ключът се завърта. Георги се сепва, хваща дистанционното, пуска телевизора.
Здрасти, Ралица надниква в стаята. Цял ден си стоял у нас?
Аха. Не ми се движеше.
Тя отива в кухнята. Георги чува водата да тече, чинии да звънтят. Върви след нея.
Ралица стои до мивката, мие чаша. Раменете й са свити, под очите й седят синини. На дънките й има петно като бебешка мляна каша.
Рали.
Какво?
Уморена си.
Тя се обръща, гледа го учудено.
Да. Уморена съм.
Да не излезем някъде? В онова италианско, дето бяхме за годишнината?
Гошо, наистина съм изтощена. Да поръчаме пица?
Той кима. Гледа я как вади телефона, търси номер за доставка. Ръцете й треперят.
Рали, какво става?
Какво имаш предвид?
Някаква си различна. От месец.
Тя замръзва. Телефонът й пада на масата.
Просто работата, Гошо. Много работа.
В събота?
Да! В събота! Стига вече!
Избухва. Георги вижда ще заплаче. Приближава се, прегръща я. Тя се напъва, после отпуска, забива лицето си в рамото му.
Съжалявам. Просто съм много уморена.
Мирише на бебешка прах и на нещо кисело вероятно бебето е избълвало. Георги я гали по гърба, усеща как сърцето й лудее.
Рали, ако нещо се е случило, кажи. Не съм ти чужд.
Тя се отдръпва, бърше си очите.
Всичко е наред. Наистина. Просто труден период. Скоро ще мине.
Пицата пристига след чет
