В живота всичко се завръща… Мъжът подаде развод и се върна при бившата си!
Смятах се за истински майстор в играта „любов“, но съдбата ме удари с урок: всяко действие има своя ценник и рано или късно трябва да платим сметката.
Отидох на семейство на 25 – не прекалено рано, не и прекалено късно. Исках да избягам от родното провинциално градче Добрич, където всеки поглед те следи, затова се установих в София. Тук можех да се наслаждавам на анонимността, за която мечтах от години.
Парото на приятелката…
Става дума за Сърджан Петров. Висок, кестенявокос, приятел на моята съученическа Оляна Иванова. Точно това ме подтикна да се впусна в играта да го спечеля. Сърджан, изглежда, също не се притесняваше да подмени Оляна зад гърба й.
Така, без да се срамувам, започнахме да се виждаме, докато той още беше с Оляна. Не се скривах от другите момчета и Сърджан знаеше, че не съм единствената в живота му – но и той не беше свободен, нали?
Един ден Сърджан ме видя как слизам от колата на друг мъж. Когато той се оттегли, Сърджан се приближи и каза, че трябва да поговорим. Твърдеше, че не иска да ме споделя с други, че не си представя другa жена освен мен. Предложи да остави Оляна и да започне нов живот с мен. Идеята ми хареса – решаваше проблема с наема и можех да се подигравам на онова надменно момиче.
Скоро живяхе заедно, но след няколко седмици започна да ми липсва разнообразието. Тогава случайно се натъкнах на Игор Димитров – бивш приятел, с когото имахме весели моменти. Отидохме за кафе, отпуснахме се и завършихме в неговата квартира. Забавно, освежаващо. Две седмици по-късно повторихме, и така започнахме да се виждаме за удоволствие, без ангажименти.
Постепенно се върнах към стария си ритъм – срещах различни мъже. Накрая напуснах Сърджан, оставих бележка: „Не искам повече да живеем заедно“. Кратко и без обяснения.
Неочакван обрат…
Месец по-късно разбрах, че съм бременна. Изплашена, се върнах при Сърджан. Той, след като научи новината, предложи брак. Приключихме, без да изпитваме безумна страст, но защото изглеждаше най-лесното решение. Също така, това ми спести връщането в скучния провинциален Добрич.
Година след раждането на сина, отново бях бременна – втори момче. Грижата за двете малки къщички и дома отнемаше всяка минута. Сърджан работеше усилено, имаше амбиции и често се връщаше късно. Вероятно просто не се бързаше да се прибере при раздразнената съпруга и шумните детенца. Аз съм не особено приятна компания – уморена, раздразнена, без свободна секунда. Чаках да се прибере Сърджан, за да започна да му се оплаквам.
Но… трябваше да платим сметката.
Може би се чудите кой е бащата на по-големия ми син. Сърджан или някой от бившите ми? За мен това не беше от значение. Може би Сърджан, а може и не. Казвах си: „Всички правим грешки, бях млада, не беше умишлено…“
Досега не знам кой е бащата и вряд ли някога ще разбера. Всички вярват, че е Сърджан – и той, и синът, и близките ни.
Има ли значение, ако Сърджан вече не се интересува от децата? Не защото съм съмнителна за бащинство. Един вечер, когато децата бяха на 4 и 2 години, се прибрах у дома и намерих бележка: „Подадох развод. Между нас няма повече.“
Разводихме се. Сега самотна отглеждам малчуганите. Сърджан изплаща алименти, които едва стигат до 300 лева. Поне ни остави апартамента, в който ще живеем, докато децата не пораснат.
А Сърджан всъщност се ожени… за Оляна. И сега чакат първото си дете.
