Майка вече е избрала коя стая ще вземе в твоя дом! заяви мъжът на следващия ден след сватбата.
Лили никога не си е помисляла, че денят след собствената ѝ сватба ще се окаже начало на битка за правото да живее в собствения си апартамент. Септемврийското утро беше прохладно, през прозореца бавно се въртяха първите жълти листа, а във въздуха все още ухаеше ароматът на сватбени цветя.
Сватбата беше скромна само подписване в общината и малка вечеря за най-близките в ресторант близо до нас. Лили умишлено избра интимния вариант искаше този ден да остане в паметта с топлина, а не с показността на голяма зала. Родителите на мъжа ѝ, разбира се, леко се смръщиха от тази простота, но тя стоеше твърдо. Парите е по-добре да се похарчат за нещо наистина полезно.
Младите се завърнаха в апартамента на Лили към десет вечерта. Тристайният апартамент в добър квартал беше подарък от родителите ѝ за двадесет и петия ѝ рожден ден. Майка ѝ и баща ѝ дълго спестяваха, отказвайки си от много неща, но мечтаеха да дадат на дъщеря си сигурен старт в живота.
Лили, уморена, но щастлива, внимателно подреждаше подаръците и букетите в хола. Белите рози и хризантеми сложи в голяма ваза на прозореца, а кутиите с чинии и текстил подреди на рафтовете. Всеки предмет носеше топлината на пожеланията на приятели и роднини.
Борис междувременно се настани на кухненската маса и литеше телефона, от време на време промърморвайки нещо. Лицето му изразяваше странно очакване, сякаш чакаше важно съобщение. Лили го попита няколко пъти дали всичко е наред, но той се отдръпна и каза, че просто е уморен.
Вечерта мина тихо. Младите пиеха чай с тортата, останала от вечерята, споделяха впечатления за деня и правеха планове за общия живот. Борис беше необичайно мълчалив, но Лили го приписа на умората след наситения ден.
На следващия ден Лили се събуди с усещане за лекота и радост. Слънцето пробождаше през тюла, осветявайки спалнята с мека светлина. Първият ден от семейния живот искаше да започне по особен начин. Тя стана по-рано, приготви закуска яйца с бекон и прясно кафе, сложи красива покривка, която беше подарък от леля ѝ.
Борис слезе в кухнята към девет часа, прозявайки се. Седна на масата, взе чаша кафе и като че ли между другото каза:
Между другото, майка вече си избра стая в твоя апартамент. Утре ще се нанесем.
Лили замръзна с вилицата в ръка, гледайки го с пълно недоверие. Вчера сутринта беше свободно момиче в собствения си дом, вчера вечерта стана жена, а днес излиза, че в апартамента ще има още един жител. При това без питане и обсъждане.
Какво каза? попита бавно, надявайки се, че не е чула правилно.
Майка се мести при нас. Борис спокойно си мазаше масло по хляба, сякаш говореше за времето. Там, където е сега, не ѝ е удобно. А тук има място, стаите са достатъчни.
Лили мигна няколко пъти, опитвайки се да осмисли чутото. Кръвта бавно притичаше към бузите ѝ, изразявайки нарастващо възмущение.
Борис, да не си се побъркал? Какво право има майка ти да избира стая в моя апартамент?
Мъжът повдигна вежди, сякаш изненадан от тази реакция.
Лили, ние вече сме мъж и жена. Твоето означава наше. А семейството трябва да бъде заедно. На майка ми ѝ е трудно сама, особено напоследък здравето ѝ не е наред.
Лили стана рязко от масата, столът скърцаше по пода. Борис говореше с такъв тон, сякаш обсъждаше преподреждане на мебели, а не настаняване на чужди хора в нечий дом без съгласие.
Чакай, чакай, Лили вдигна ръка, спирайки потока от оправдания. Изобщо ли си мислел да ме питаш? Или реши, че след като се оженихме, автоматично трябва да се грижа за майка ти?
Не говори така резко, намръщи се Борис. Румяна Димитрова е добра жена, знаеш го. И готви чудесно, и ще помага вкъщи. На теб ще ти е по-лесно.
Лили се разходи из кухнята, опитвайки се да се успокои. През година и половина връзка свекърва ѝ изглеждаше като мила възрастна жена, макар и с характер. Но едно е да се виждат по празници, а съвсем друго да живеят под един покрив всеки ден.
Борис, слушай ме внимателно, Лили спря срещу него и го погледна право в очите. Този апартамент е мой. Само мой. Документите са на мое име, родителите ми го купиха специално за мен. И никой няма право да разполага с него без моето съгласие.
Да, формално е твой, Борис сви рамене. Но сега сме семейство. В семейството не се дели.
Лили се намръщи и бавно се приближи до шкафа в коридора. Взе папка с документи и се върна в кухнята. Сложи ги пред мъжа си с тъп звук.
Ето договорът. Показа с прът. Лили Иванова Стоянова. Виждаш ли? Не Борисова, както станах след женитбата, а Стоянова. Защото апартаментът беше купен преди брака. И според закона не е общо имущество.
Борис едва погледна документите и се отдръпна.
Добре, нека не се заяждаме с юридическите детайли. Майка ми наистина има нужда от помощ. Има проблеми със сърцето, кръвното ѝ скача. А сама не може.
Тогава нека се пре
