А защо дойде при мен, майко? Нали цял живот подкрепяше Любомира, отиди сега при нея за помощ! заяви ми синът ми. Николай дори не ме покани да влеза, говореше ми от прага, думите му студени, а погледът чужд.
Сине, нима няма да пуснеш родната си майка у дома? не успях да сдържа сълзите си и се разрих.
Николай вече протегна ръка към вратата, готвеше се да я затвори пред носа ми, но тогава от кухнята се чу гласът на снаха ми.
Николай, с кого разговаряш? попита Рада и излезе в антрето.
Майко, вие ли сте? с учудване се обърна към мен тя. Недейте да стоите на студа, заповядайте вътре.
Николай само махна с ръка и си тръгна, а аз взех да се събувам в коридора, защото страшно много се зарадвах, че Рада все пак ме покани бях дошла за важен разговор.
Наистина, пред Николай имах вина, но едва сега осъзнах доколко. Имах две деца: син Николай и дъщеря Любомира. Така се случи, че цял живот помагах на дъщеря си, а сина остана някак на заден план.
В мислите ми, той беше достатъчно силен и умен, за да се справя с всичко, а истината бе, че и той имаше нужда от майка си. Впоследствие разбрах, че всичко, което постигна, беше напук на мен искаше да ми покаже, че може и без ничия подкрепа, и без мои пари.
А пари имах вече двадесет години бях гурбетчийка, но подпомагах само дъщеря си. Сега горчиво съжалявам Любомира после не оцени нищо, и в най-трудния за мен момент просто обърна гръб.
Заминах за Италия, когато Николай беше на осемнайсет, а Любомира на шестнайсет. Останаха с баба си мъжът ми отдавна ни беше напуснал. Беднотията беше такава, че гурбетът изглеждаше единственият шанс за спасение.
С първите лева, изпратени от Италия, почнах да стягам нашата къща накрая на селото баба ми се радваше на всяка нова придобивка ток, баня, вода.
После дъщеря ми реши да се омъжва. Мислех си, че е млада на деветнайсет, но нито моите приказки, нито думите на другите ѝ повлияха. Зетят бе момче от селото, но след сватбата останаха при нас.
Синът ми не можа да се разбере със зетя, заради което и той бързо си намери булка и си замина. Снахата, Рада, беше от дом за сираци бедна, държавата ѝ даде стаичка в общежитие, и там заживяха.
Любомира реши лесно въпроса с парите, които пращах:
Мамо, аз останах вкъщи, така че всичко, което пращаш, трябва да е за мен!
Синът ми никога не споменаваше за пари, не искаше нищо. Аз всичко изпращах на дъщеря си, а тя ги харчеше както намери за добре. Николай междувременно се оправяше сам и се грижеше за семейството си.
След време почина майка ми. Тогава Любомира се разведе. Имаше си свое виждане за живота щом решеше нещо, никой не може да я разубеди.
И сега какво ще правиш? попитах я аз.
С теб ще ходя в Италия! отсече тя.
Отправихме се заедно, но на Любомира не ѝ се работеше тежко ходеше на чистене, а парите отиваха за наем и храна. Аз гледах възрастни хора и почти всички пари пращахме, както и преди, за къщата и дома.
Любомира убеждаваше, че трябва да продадем къщата в селото, да купим апартамент в Италия, за да не се връща. И така направихме аз продадох къщата. Старите спестявания плюс парите от нея не стигнаха започнахме да обмисляме заем, но тъкмо тогава тя се омъжи втори път, а новият ѝ мъж доплати остатъка, купиха си малко жилище.
Докато бях здрава и работех, не се притеснявах. Но наскоро се разболях и не можех повече да работя. Помолих Любомира да ме приеме, както се бяхме разбирали. А тя ми каза, че няма място, да се лекувам бързо и пак да тръгвам на работа.
Не я послушах, прибрах се в България, но дом нямах нали бях продала къщата. В селото остана един голям двор, близо декар, но или да го продам, или да строя нещо там а с какви пари?
Затова реших да потърся помощ от Николай да ме съдейства за двора, а после ще видим какво ще правя.
Той ми беше толкова обиден, че дори не искаше да поговорим, но снаха ми не само ме прие вкъщи, а и предложи решение.
Майко, ние с Николай тъкмо търсим земя искаме да строим дом. Ако позволите, започваме строежа на вашето място, и когато завършим, ще живеете с нас предложи Рада.
Николай първоначално мрънкаше, но идеята на Рада му хареса и до края на вечерта вече беше забравил за обидата.
Снахата не ме отпрати нахрани ме, постла ми легло и каза, че сутринта ще идем на лекар.
Защо го правиш за мен? попитах я аз през нощта.
Аз никога не съм имала майка, а сега вече имам усмихна се Рада.
Така стана, че родната дъщеря се отказа от мен, а снахата ми ме прие.
