Почивен ден, можеш да поспиш малко повече. Никой няма да ти направи закуска, никакви планове за деня не са измислени. След още малко мързелуване, Стела стана, взе душ и си изпи чаша кафе. И какво след това? Как да убие времето? Има си приятелки, но те са заети с мъжете и децата. Да отиде при родителите? Майка ѝ пак ще започне с монотонните си песни за грешките в живота.
В сърцето ѝ се засели тъга. Стела и самата осъзнаваше, че се е развела напразно, но вече беше късно да гаси пожара къщата изгорела. Всъщност, Коцето не беше лош мъж. Не пиеше, не изневеряваше, харесваше всичко, което му се сложи на масата. Можеше да му поднесe каквото и да било, той щеше да го излапа без да усети, защото го интересуваше само компютърът.
Работеше до късно, после спеше до обяд. Да го измъкнеш някъде беше мъчително в компания се отегчаваше, в киното заспиваше, навън мислеше само как да се прибере и да заседне пред екрана.
Когато той си лягаше, на нея ѝ се налагаше да става за работа. А ако и спаха заедно, Коцето свършваше за минута, сякаш тичаше стометровка. За трите години, които прекараха заедно, Стела така и не забременя, въпреки че и двамата бяха здрави.
Липсата на дете не беше последната причина за развода. Просто и омръзна да говори към гърба му. Този гръб го виждаше по-често от лицето му. А как да живееш с гърба на някого? По-добре щеше да си вземе котка храниш я, чистиш ѝ тоалетната, а вместо мхм на Коцето, щеше да чува мъркане. Разликата малка, но поне от котката щеше да получава повече ласки, отколкото от съпруга си.
Но според майка ѝ, Стела поне имаше статута на омъжена жена, а една самотна винаги предизвиква въпроси.
Милион жени биха ти завиждали. А ти недоволна. Какво ти трябва още? питаше баба ѝ.
Никой, дори приятелките ѝ, не разбираха защо се е развела, защото те имаха нормални мъже. Работеха по работно време, през нощта спяха с жените си, затова и с децата нямаше проблеми напротив. Ка́раха се и се помиряваха, ревнуваха ги и ги гълчеха заради изпитата ракия, а сутринта ги отпаиваха с краставична вода.
С Коцето бяха в един клас, познаваха се от единадесет години. Той беше истински книжар, винаги четяше нещо. В гимназията се запали по компютрите. Стела и другите момичета се подсмиваха на непохватния очилат. А когато той говореше с момчетата за компютри, тя изобщо не го разбираше, сякаш използваше чужд език.
След няколко години случайно се срещнаха. Коцето се беше превърнал в сякаш приятен младеж, носеше лещи вместо очила. Знаеше много, беше интересен да се слуша. А Стела умееше да слуша. Започнаха да се виждат. И след три седмици той ѝ направи предложение, неловко и все едно говори за времето.
Чуваш, защо се мотаем като тинейджъри? Хайде да се омъжим.
Хайде. Стела се изсмя и кимна.
Мамо, той е умен, с него е интересно каза тя, когато ѝ съобщи, че се жени.
А обичаш ли го? попита майка ѝ.
Тогава Стела се почуди. Познаваха се отдавна, с него беше забавно, а любовта… Те не говореха за любов. Но тя си мислеше, че ако човек те иска за жена, значи те обича. И как иначе? Бракът им приличаше на приятелство, с тази разлика, че приятелите не спяха в едно легло.
На майка ѝ Коцето не ѝ харесваше, шокирана беше от избора на дъщеря си, но новината за развода я разяри
