НЕБЛАГОДАРНИЯТ ГРИША
Сутринта Петър позвъни на Рени директно във фирмата и ѝ съобщи, че след работа ще отиде у Петрови да празнуват Деня на строителя.
Ако искаш, ела, добави той равнодушно, убеден, че тя няма да се появи, а ще си чете нещо или цяла вечер ще рови из нета.
Добре, отговори Рени неутрално, но на обед бързо се стрелна до централния магазин за подарък на Петър. Жените се бъхтаха из парфюмерийния щанд.
Веднага ѝ падна погледът на един лъскав флакон скъп одеколон върху черната гланцирана кутия се мъдреше елегантен мъж с небрежно метнат сако, нахален поглед и полуусмивка, която не крие какво мисли. Същинският ѝ Гришо!
Продавачката сръчно завиваше подаръци в блестяща хартия, лепеше панделки. Изведнъж се приближи една баба:
Ех, момичета, вие им купувате парфюми, ама други ще ги миришат и връзват вратовръзките, да знаете!
Момичетата избухнаха в смях, а Рени се замисли цял живот всичко за Гришо, а той за другите. Млади бяха тя го обичаше като лудa, а той снизходително го приемаше. Като влезе задочно във ВУЗ-а тя по нощите му пишеше курсовите. Като се появиха децата, всяка грижа падна на нея.
В началото усещаше благодарност после просто свикна, че така е редно. А отстрани семейство образцово: пари има, спокойствие и умни, послушни хлапета. Само че малките пораснаха и хванаха пътя. Рени остана с него и изведнъж ѝ се стори, че нещо липсва.
Майка ѝ преди 20 години беше против тази работа: Виж го, много си е красив и прекрасно го знае! Ласкае се, гъделичка си егото. Красивец общо благо. Всички ще му се чудят, а на тебе ще остава трохичка! Тогава едно: нея не я обичат. Две: на 43 е вече. Три: ама на май и на никого не трябва
Рени застана до прозореца. Слънцето вече припичаше като през май. Скоро ще е и 8 март И после? Пак сама А животът наполовина минал И какво ли има нататък
Отвън се чу весело цвърчене, сетне енергично почукване по стъклото. Погледна надолу и на перваза крачи разбъркан врабец и я гледа с окото си.
То си е знак, я!, рече си Рени. И секунда по-късно часовникът на стената забави с дрънчене.
И така време още има. Първо: щом не ни обичат, ще се обичаме сами Трясна вратата и хукна надолу: първо на фризьор, после до мола
В шест и половина огледалото зяпаше в захлас някаква загадъчна чужденка: тя леко се полюшваше на стола пред компютъра. Малка черна рокля, модерна къса прическа с трицветен перчем, а очите дълбоки и леко мистериозни (очна линия, сенки, малко туш), устните само малко молив и гланц, и вече са пухкави и нацупени.
Е, второ: на 40 живота тъкмо започва
Дръпна се към кухнята, върна се с чаша малиново вино, почукна с огледалото: Трето: на нас нужен ли ни е мъж, дето не може да оцени такова чудо?
Да казваме ли, че у Петрови се появи, леко полюшвайки се на високи токове? Шокова тишина и няколко мъжки ръце веднага я наобиколиха: да ѝ вземат палтото, да ѝ подадат стол или ябълка. Ах, тъй ли Какво говорите! И Петър е тук? Аз не го забелязах!
Опонентът беше като гръмнат от бурята, обезоръжен от стратегията и изненадан от общото възхищение.
На другата сутрин, с надежда да вземе реванш, Петър дръпна с познатия си глас: Ние тук изобщо ще ядем ли закуска?! Но сбърка сериозно, или просто още не беше осъзнал, че до него вече не е онази донеси-подай Рени.
До него си лежеше все така спокойна, капризна жена, чудесно наясно със себе си.
Без да мръдне малката си трицветна прическа, Рени изръмжа ядосано-сладко:
Ти вече приготви ли закуска, скъпи?
Прозя се, сгуши се по-удобно и преди пак да заспи, си помисли: Така е, миличък. А иначе пак ще трябва да стигнем до точка третаоттук насетне всеки сам си прави избора. И този път, когато врабецът почука на прозореца, Рени се усмихна. Знаеше, че в светлия, подреден свят отсега нататък и за нея ще има място такова, каквото сама ще си създаде.
Навън беше пролет. В главата ѝ кънтеше тихо Животът започва там, където свършва страха. И вместо закуска, реши да си подари следващата малка свобода: една кратка разходка, просто за нея и за никого другиго.
