Беше сигурна, че е намерила килим но някой вътре стенеше и мърдаше.
Времето се оказа топло и слънчево, и Радка реши да се възползва от възможността да изветри възглавничките и одеялото си. За възглавници използваше хартиени торбички, пълни със стърготини, а за одеяло стар стенен килим с елен. Внимателно го опъна на въже между дърветата, а наблизо постави дървена пейка, покрита с червен коженик, и подреди саморъчно направените си възглавнички.
Радка беше бездомна вече над година. Мечтата ѝ беше да спести малко пари, възстанови изгубените документи и се върне у дома в едно от южните градове, където ячакаха спомени за семейство и нормален живот. Междувременно трябваше да живее в изоставена горска хижа, която някога се намираше в гъста гора. Сега на мястото на гората имаше огромно сметище.
Първоначално миризмата беше едва забележима, но с времето купищата отпадъци растеха не с дни, а с часове. Турове всичко строителни отпадъци, счупен мебел, стари дрехи, чинии. Така Радка си набави малко шкафче, износена пуфка и дори дървен сандък с дрехи, които някой беше изхвърлил като безполезни.
С времето започнаха да идват камиони от супермаркети разтоварваха изтекли продукти. След внимателно подбиране понякога имаше доста годни зеленчуци, плодове и дори замразени полуфабрикати. Но водата беше оскъдна. Трябваше да я носи от мръсна река, филтрирайки я през парцали и въглища, събрани от същото сметище.
Дърва за огрев имаше изобилие счупени стволове лежаха навсякъде, така че затоплянето на печката не беше проблем. Дните се сливаха в монотонно съществуване, а да спести дори малко пари беше рядкост. Монети в джобовете на изхвърлени дрехи бяха много редки, а портфейли се считаха за находка на века.
Една нощ я събуди шумът на приближаваща кола. Това беше обичайно повечето хора изхвърляха боклука под прикритието на мрака, за да не бъдат разпознати. Но този път нещо изглеждаше странно. Колата беше скъпа, голяма, почти джип. При лунната светлина приличаше на звяр на колела.
Мъж се измъкна бавно, извади от багажника огромно навито нещо и го влачеше по-нататък между купищата.
Да не би да е покривен материал? Може да закрия покрива Дъждовете идат скоро, помисли си Радка, мълчаливо подбуждайки непознатия: Хайде, хайде, махай се вече!
Мъжът остави навитото в яма между отпадъците, огледа се като че ли се замисли, после махна с ръка и се върна към колата. След няколко минути двигателят ръмна, и колата изчезна в тъмнината.
Най-сетне, издиша Радка и започна да се преоблича.
Облече огромни гумени ботуши и излезе навън. Небето вече светеше, въздухът беше изпълнен с аромата на гората. Спомни си, че има една поляна зад хълма, където растат гъби струваше си да провери сутринта.
Приближавайки се до мястото, където мъжът остави навитото, тя очакваше да види покривен материал или дебел полиетилен. Но вместо това на земята лежеше внимателно навит килим. Не просто някакъв а такъв, каквито някога украсяваха богатите домове.
Леле Бухарски, мисля. Толкова красив, тежък. Жалко, че не става за покрив, отбеляза разочарована Радка, но после добави: Може да го взема? Да го сгъна на две, ще е по-добър матрак от тия торби със стърготини.
Дори се зарадва на идеята и бързо се втурна към навитото. Опита се да го вдигне твърде тежко. После внимателно дръпна ръба, за да го развие. И тогава чу някой стенеше вътре!
Радка, която за годината си на улицата беше виждала всякакви неща, за пръв път се уплаши до коляното. Пристъпи по-близо и извика:
Кой е там?
Тишина. После пак стена и едва доловим женски глас:
Аз съм Мария Филиповна
С усилие дръпнайки ръба на килима, Радка най-после освободи жената. Тя се изтръшна, опитвайки се да се обърне, и тихо простена.
Дръж се, ще ти помогна! извика Радка, втурвайки се към нея.
Когато килимът беше напълно разгънат, на земята лежеше малка, слаба жена в прилични дрехи. Имаше натъртено на слепоочието. Оглеждайки се объркано, каза:
Е, накъде ме е довел? На сметището? Така
Без дума Радка ѝ помогна да стане и я отведе бавно към колибата си. Като я постави на стол, отиде да се преоблее, докато жената, едва сега осъзнавайки, че е спасена, тихо заплака:
Значи още съм жива Искаше да ме погребе жива, и дори любимия си килим съсипа
Радка запали кана, взе билки от шкафа, завари топъл, силен чай и постави чашата пред гостенката си.
Аз съм Радка Егоровна, представи се. Бивша учителка по български език и литература.
Ти момиче ли си? попита изненадана жената, разглеждайки късата ѝ коса и мъжките дрехи.
Да, просто така се получи, въздъхна Радка. Дойдох в столицата, исках да работя като възпитателка. Но на гарата ме ограбиха. Всичко: чанта, пари, документи
Защо не отиде при полицията? попита строго Мария Филиповна.
Отидох. Но ми казаха да си ги възстановя чрез посолството. А това струва пари. Консулски такси, документи А на мен ми няма нищо. Безсмислено.
Мария я погледна внимателно. През болката и сълзите в очите ѝ проблясна нещо като съчувствие.
Наистина ли няма помощ? попита тя. Не знам за такива услуги, въздъхна Радка. Сега ми кажи, как се озова в този килим?
При въпроса Мария Филиповна пак се сепна и избухна в плач:
Така се получи животът Ох, как стигнахме дотам
Радка про
