В завода колегите често се шегуваха с фамилията на Симеон. А и жените особено като я чуеха за пръв път. И този път, още сутринта на заводския портал, се появи новата охранителка, жена на около четиридесет. Когато тя, отбелязвайки пропуска на Симеон, прочете фамилията му, веднага се усмихна загадъчно.
Я! Вълчев! Егати фамилията, такива наистина ли съществуват?
Нали виждаш съществуват каза веднага Симеон и мина на ти, понеже охранителката не му изглеждаше по-възрастна.
Много ми е интересно Откъде идва такава фамилия във вашия род, а, Вълчев?
Симеон отдавна беше свикнал да измисля отговори на такива въпроси.
Разправят, че моята прабаба някъде из Странджа през войната се закачила с върколак. И после родила от него, та затова фамилията ни е такава.
Жената не се засмя, а погледна към него с широко отворени очи и въздъхна тежко, та чак самият Симеон прихна.
Сериозно ли говориш? едва прошепна тя.
Абсолютно. още засили той с лукава усмивка. От тая прабаба всичките Вълчеви сме малко особени паранормални способности имаме. Затова гледай да не ме ядосаш, хубавице. Ако нещо ме разгневиш, ще дойда при тебе нощем в образа на върколак и няма да те оставя да спиш.
Охранителката го изгледа подозрително и рече строго:
Я не ме плаши! И за върколаци има лек, да знаеш. Айде, тръгвай, не задържай хората.
Вечерта, като си тръгваше от работа, Симеон пак я завари на портала. Тя го фиксира с намусено лице.
Ей, хубавице, що си толкова сурова? попита я той с усмивка.
Не съм ти хубавице, а съм Йовка Станчева! изсъска тя. И стига си ме зяпал, тръгвай!
Еха, помисли си Симеон, като прекрачи портала, май току-що си спечелих враг. Не разбира от шеги тая жена
На другия ден сутринта нямаше и следа от охранителката. Но по обяд самата Йовка Станчева дойде при него в заводската столова. Настани се до масата му тъкмо когато дояждаше картофеното пюре с кюфтета, и тихо прошепна само за ушите му:
Признавай, Вълчев! Тази нощ ти ли беше?
Симеон се задави от изненада.
За какво говорите, госпожо Станчева? обади се той полусмутено, обръщайки се към нея на Вие. Какво значи да съм бил аз?
Не се измъквай! очите ѝ блеснаха като череши през лятна буря. Ти сам предупреди
За какво?
Че не трябва да се карам с тебе.
И?
Каза, че можеш да ми се явиш като върколак! Така ли беше?
Господи, та аз вчера само се шегувах!
Да, бе! Шегаджия си! все по-ядосана. А нощес кой ме дърпаше за крака?
Как така?
Ами така! Само що съм задрямала към полунощ, усещам одеялото мърда, и нещо ме хваща за крака! Щях да изпадна от ужас!
Моля ви, госпожо Станчева! Мислите, че съм катерил прозорците да ви дърпам за крака?!
Не знам по кой начин си влязъл, но усещах твоята ръка!
Моята? Симеон се замая. А мъжът ви не е ли бил той?
Какъв мъж? Пет години разведена! Само ти оставаш за подозрение!
Защо решихте това?
Щото си Вълчев! И прабабата ти тя снижи глас. Ти сам си каза!
Това е просто шега, на всички го разказвам. Всички се смеят, само вие
До шегата я докара намириса го злобно Йовка, цяло нощ не мигнах! Кът заспя стържене по ъглите, шумове
Всичко ти се е привидяло опита да я успокои Симеон. Не съм бил аз, кръст ми е!
Но Йовка чукна глава отрицателно:
Не, Вълчев Ти ще оправяш работата. Ти я забърка ти ще я решиш!
Моля? Какво значи това?
Попитах, дали си женен. Не си! Значи тази вечер идваш у нас. Теб няма кой да те търси, нали?
Какво значи идваш? Да нося метла ли?
Не, Вълчев! Ще спиш у нас и ще пазиш да нямам върколаци около мен! Страх ме е вече. На светло не мога да заспя. Ясно ли е?
Ясно кимна Симеон, осъзнавайки че споровете са безполезни. По кое време да дойда?
Веднага след работа! Заедно, за да не избягаш. Ще те нахраня, ще легнеш до мен. В девет ще те събудя и през нощта ще бдиш!
Не е нужно да казваме, че след тая нощ Симеон не пожела вече да напуска Йовка Станчева. Оказа се грижовна жена малко нервна и плашлива, но нежна и ласкава. А какво друго е нужно на един мъж, освен грижа и разбиране? Ласка и топлина. Друго нищо.
В завода честичко се шегуваха с фамилията на Савелий – и мъжете, и жените. Особено пък, когато я чуеха за първи път.
