Той има едва 16 години, когато довежда момичето вкъщи… Момичето, което отдавна е явно бременно и с една година по-голямо от него.
Боряна учи в същия техникум като него, но в по-горен клас. Камен няколко дни наблюдава как непознатото момиче се свива в ъгъла и тихо плаче. Не му убягва заоблящият се корем, едни и същи дрехи носени от две седмици, както и празният, безнадежден поглед.
Както се оказва, почти всеки знае историята ѝ… Внукът на известен бизнесмен от София се срещал с нея, а после просто изчезва и заминава по спешна работа в Пловдив. Родителите му не искат да чуят за нея. Казват ѝ го направо.
Собствените ѝ родители, сякаш живеят в средновековието и се страхуват от срам, я изхвърлят от дома и заминават на вилата. Едни съчувстват на Боряна, други се подиграват зад гърба ѝ.
Сама си е виновна. Трябвало е да мисли с главата!
Камен не може повече да търпи. Размисля и се приближава.
Няма да е лесно, спри да ридаеш. Предлагам да се настаниш при мен, можем дори да се оженим. Но казвам веднага не умея да лъжа и няма да се преструвам, че всичко е перфектно. Просто ще бъда до теб и обещавам, че ще се справим.
Боряна бърше сълзите и поглежда момчето. Какво да каже… Обикновено момче без изтънченост. А тя е мечтала за съвсем друг съпруг! Но в положението ѝ няма избор и тя тръгва с него.
Родителите са шокирани, майката умолява Камен да се опомни, но той е непоколебим.
Мамо, не драматизирай, ще се оправим някак. Имам две стипендии, редовна и социална. Ще подработвам, ще се справим!
Но ти искаше да продължиш в университет!
И какво от това? Живеем някак. Татко работи цял живот във фабрика, ти в магазина. Хора без висше образование също се справят. Мамо, това не е краят на света!
Боряна се настанява в стаята на Камен. Той ѝ дава леглото си, а сам се мести на неудобния разтегателен диван. Няколко дни е много тиха. Като сянка ходи с него за ръка до техникума и вкъщи, докато накрая избухва.
Стига ми! Защо твоите родители ме гледат накриво? Не им харесвам! И защо не прекарваш време с мен? Седиш над книгите или някъде изчезваш?!
Камен е изненадан.
А ти не мислиш ли, че е нормално? Е, не им харесваш, но те те приеха и не те тормозят. Гледат накриво? Твоите собствени дори не искат да те видят. А родителите на бащата на детето ти? Къде са те? Седя над книгите, защото уча и не искам да ме изхвърлят след първата година. И стипендията ми трябва. Изчезвам? Защото подработвам и нямам желание да гледам с теб сълзливи сериали.
Боряна се разплаква.
Защо говориш така?
Как? Казах ти, че не умея да лъжа. А между другото, кога отиваме в общината?
Не мога да отида така, купи ми хубава рокля с висок талия, за да не личи коремът.
Какво говориш? Ще занесем удостоверение за бременност, каква рокля? Трябва да събирам пари и за количка, и за креватче…
Майката посегна към валерианата, но постепенно се примирява със ситуацията и все по-често поглежда детски дрехи. Е, нищо страшно не става… Нека живеят, нека се оженят, а те с баща му ще помогнат колкото могат. Само че момичето е някак неблагодарно, вечно недоволно от Камен, от тях, от тесния апартамент. Може би като роди ще се промени.
Но Боряна не възнамерява да се променя. Когато Камен се връща мръсен и изморен от автомивката и донася в стаята изтощена котка, тя избухва в ярост.
Ти, идиот! Защо ни е тази мършава котка? Изнасяй я! Изхвърли я от апартамента!
Камен само се усмихва.
Не, тя е бременна. Остава, така че не започвай. По-добре млъкни и ми подгрей обяда.
Така ли?! Боряна почти изпищява. Избирай! Или тя, или аз! И тази твар ме гледа накриво!
Защо? Камен я гледа с недоверие. Това е моят дом и не трябва да избирам. Това е моята котка и ако ти пречи, можеш да си тръгнеш. Дори майка ми не ми е поставяла такива условия. Може би е време да престанеш да гледаш на всички отгоре?
Боряна истеризира, плаче и ревнува тази слаба, занемарена котка. Къде Камен е видял корем у нея? Но коремът се появява котката наистина е бременна.
Момчето е уморено, но когато жалостта започва да го обзема, отпъжда тези мисли. Някак ще се справят. Боряна ще роди и ще се успокои, а котката ще ги забавлява преди това. Пухкавите котенца ще подобрят настроението на всички.
Но всичко се развива по друг начин… Дядото, известен предприемач от София, се връща от дълго командироване и научава за всичко. Той намира внука си, натрива му ушите и заявява, че ще го лиши от парите, ако правнукът се отглежда в чуждо семейство. А да загуби такава касичка момчето много се страхува.
Боряна заминава с него още същия ден, без дори да се сбогува с Камен. За щастие документите са при нея, защото е тръгвала след часовете към лекаря. На вещите си маха с ръка ще ѝ купят нови! И в този евтин техникум повече няма да стъпи!
Камен е съкрушен… Как така? Дори не се сбогува, не се обажда, не казва нищо. Той изхвърля всичките ѝ неща и дълго седи сам в тъмното, прегръщайки котката си.
Котката разбира всичко. Тихо се притиска към него, усещайки, че е нужна. Съчувства, мърка и утешава.
Камен сам приема раждането ѝ, не позволява на нервната майка и объркания баща да се приближават до котката. Седи до нея, говори ѝ нежно и я успокоява. Следи дали всичко върви добре и държи телефона под ръка, за да се обади на ветеринаря при нужда.
Всичко минава добре, котката ражда четири малки. Камен сменя подложката, носи прясна вода и храна. Още веднъж проверява дали всичко е наред и изтощен след раждането затваря очи. Той усеща как най-малкото котенце се притиска в дланта му и мисли, че понякога животните показват повече благодарност от хората.Той има едва 16 години, когато довежда момичето вкъщи… Момичето, което отдавна е явно бременно и с една година по-голямо от него.
Боряна учи в същия техникум като него, но в по-горен клас. Камен няколко дни наблюдава как непознатото момиче се свива в ъгъла и тихо плаче. Не му убягва заоблящият се корем, едни и същи дрехи носени от две седмици, както и празният, безнадежден поглед.
Както се оказва, почти всеки знае историята ѝ… Внукът на известен бизнесмен от София се срещал с нея, а после просто изчезва и заминава по спешна работа в Пловдив. Родителите му не искат да чуят за нея. Казват ѝ го направо.
Собствените ѝ родители, сякаш живеят в средновековието и се страхуват от срам, я изхвърлят от дома и заминават на вилата. Едни съчувстват на Боряна, други се подиграват зад гърба ѝ.
Сама си е виновна. Трябвало е да мисли с главата!
Камен не може повече да търпи. Размисля и се приближава.
Няма да е лесно, спри да ридаеш. Предлагам да се настаниш при мен, можем дори да се оженим. Но казвам веднага не умея да лъжа и няма да се преструвам, че всичко е перфектно. Просто ще бъда до теб и обещавам, че ще се справим.
Боряна бърше сълзите и поглежда момчето. Какво да каже… Обикновено момче без изтънченост. А тя е мечтала за съвсем друг съпруг! Но в положението ѝ няма избор и тя тръгва с него.
Родителите са шокирани, майката умолява Камен да се опомни, но той е непоколебим.
Мамо, не драматизирай, ще се оправим някак. Имам две стипендии, редовна и социална. Ще подработвам, ще се справим!
Но ти искаше да продължиш в университет!
И какво от това? Живеем някак. Татко работи цял живот във фабрика, ти в магазина. Хора без висше образование също се справят. Мамо, това не е краят на света!
Боряна се настанява в стаята на Камен. Той ѝ дава леглото си, а сам се мести на неудобния разтегателен диван. Няколко дни е много тиха. Като сянка ходи с него за ръка до техникума и вкъщи, докато накрая избухва.
Стига ми! Защо твоите родители ме гледат накриво? Не им харесвам! И защо не прекарваш време с мен? Седиш над книгите или някъде изчезваш?!
Камен е изненадан.
А ти не мислиш ли, че е нормално? Е, не им харесваш, но те те приеха и не те тормозят. Гледат накриво? Твоите собствени дори не искат да те видят. А родителите на бащата на детето ти? Къде са те? Седя над книгите, защото уча и не искам да ме изхвърлят след първата година. И стипендията ми трябва. Изчезвам? Защото подработвам и нямам желание да гледам с теб сълзливи сериали.
Боряна се разплаква.
Защо говориш така?
Как? Казах ти, че не умея да лъжа. А между другото, кога отиваме в общината?
Не мога да отида така, купи ми хубава рокля с висок талия, за да не личи коремът.
Какво говориш? Ще занесем удостоверение за бременност, каква рокля? Трябва да събирам пари и за количка, и за креватче…
Майката посегна към валерианата, но постепенно се примирява със ситуацията и все по-често поглежда детски дрехи. Е, нищо страшно не става… Нека живеят, нека се оженят, а те с баща му ще помогнат колкото могат. Само че момичето е някак неблагодарно, вечно недоволно от Камен, от тях, от тесния апартамент. Може би като роди ще се промени.
Но Боряна не възнамерява да се променя. Когато Камен се връща мръсен и изморен от автомивката и донася в стаята изтощена котка, тя избухва в ярост.
Ти, идиот! Защо ни е тази мършава котка? Изнасяй я! Изхвърли я от апартамента!
Камен само се усмихва.
Не, тя е бременна. Остава, така че не започвай. По-добре млъкни и ми подгрей обяда.
Така ли?! Боряна почти изпищява. Избирай! Или тя, или аз! И тази твар ме гледа накриво!
Защо? Камен я гледа с недоверие. Това е моят дом и не трябва да избирам. Това е моята котка и ако ти пречи, можеш да си тръгнеш. Дори майка ми не ми е поставяла такива условия. Може би е време да престанеш да гледаш на всички отгоре?
Боряна истеризира, плаче и ревнува тази слаба, занемарена котка. Къде Камен е видял корем у нея? Но коремът се появява котката наистина е бременна.
Момчето е уморено, но когато жалостта започва да го обзема, отпъжда тези мисли. Някак ще се справят. Боряна ще роди и ще се успокои, а котката ще ги забавлява преди това. Пухкавите котенца ще подобрят настроението на всички.
Но всичко се развива по друг начин… Дядото, известен предприемач от София, се връща от дълго командироване и научава за всичко. Той намира внука си, натрива му ушите и заявява, че ще го лиши от парите, ако правнукът се отглежда в чуждо семейство. А да загуби такава касичка момчето много се страхува.
Боряна заминава с него още същия ден, без дори да се сбогува с Камен. За щастие документите са при нея, защото е тръгвала след часовете към лекаря. На вещите си маха с ръка ще ѝ купят нови! И в този евтин техникум повече няма да стъпи!
Камен е съкрушен… Как така? Дори не се сбогува, не се обажда, не казва нищо. Той изхвърля всичките ѝ неща и дълго седи сам в тъмното, прегръщайки котката си.
Котката разбира всичко. Тихо се притиска към него, усещайки, че е нужна. Съчувства, мърка и утешава.
Камен сам приема раждането ѝ, не позволява на нервната майка и объркания баща да се приближават до котката. Седи до нея, говори ѝ нежно и я успокоява. Следи дали всичко върви добре и държи телефона под ръка, за да се обади на ветеринаря при нужда.
Всичко минава добре, котката ражда четири малки. Камен сменя подложката, носи прясна вода и храна. Още веднъж проверява дали всичко е наред и изтощен след раждането затваря очи. Той усеща как най-малкото котенце се притиска в дланта му и мисли, че понякога животните показват повече благодарност от хората.
