28.08.2025
Днес отново се получи истински хаос в малкия ми апартамент в Младост.
— Изчезвай! — викаше Радост, докато грабваше вратата. — И предупреди Ника — повече няма да се връща!
— Лидо, няма да повярваш какво се случи! — вмъкна се Божана, влетяйки без да свали обувките и хвърляйки чантата на столчето в коридора. — Тази бедна Ника от третия етаж отново е в къпа! Мъжът й избяга с парите, а тя остава сама с две малки и без копейка в джоба! Предложих й да дойде при мен – да й помогнем, колкото можем. Тя плаче и казва, че се срамува да моли. Аз знам какво да правим! Ще ми помогнеш ли, Лидо? Ти винаги си толкова добра!
Отворих котлона, където се готвеше гювеч, и избрах ръкава от престилка, за да избърша ръцете. Божана стоеше в средата на кухнята, ръцете ѝ се мятат, а бузите й са червени като след бой.
— Божано, спри да мърмориш. За коя Ника говориш? Тази от магазина? И защо директно при мен? Ти имаш собствен апартамент, свои проблеми. Аз не съм богата, за да храня всички.
— Ох, Лидо, не се шегувай! — се отпусна на табуретката, хванала ябълка от ваза и я хрумна. — Ника – тази от магазина, спомняш ли се, как я познаваме от пазара? Тя е добра, просто животът ѝ я е изтощил. Мъжът й е алкохолиk, я е бие, после избяга с любовница и си взе спестяванията. Децата са гладни – старшият е на седем, малкият – на пет. Обещах ѝ, че ще съберем пари, дрехи, дори работа. Ти си счетоводителка, имаш контакти във фирмата – може би ще я наемат за поддръжка?
Разбрах, че Божана винаги се вмесва в чуждите беди и вкарва всички в същия поток. Дъщеря ни са от детска градина, но аз съм уморен от тези истории. Понякога пренасям бездомно коте, понякога нося хляб на съседка, а сега – цяла семейна къща.
— Не се противя да помогна, но нека правим това разумно. Обади се на нея, попитай какво точно ѝ е нужно – храна, дрехи, може би събиране на пари. Не е нужно да я вкарваме в дома веднага.
Божана скочи, очите ѝ се разплакаха.
— Не разбирате! Тя е на ръба, казва, че ще се хвърли! Досега ѝ казах да дойде тази вечер. При мен е чисто, уютно, докато при теб е прах и глина. Приготви чай, аз ще ѝ се обаждам.
Опитах се да се противопоставя, но Божана вече бе натиснала телефона към ухото.
— Ника? Това е Божана. Дойди при Лидо, апартамент 15, трети етаж. Не плачи – всичко ще се оправи. Чакаме те.
Тя се усмихна и прекъсна.
— Виждаш колко лесно е? Благодаря ти, че се съгласи.
— Не съм се съгласила, — пробра се в гърлото ми, но Божана вече бе наляла чай от чайник.
Вечерта звъня вратата. Отворих и пред мен стоеше Ника – изтощена жена в старо палто, със сълзи в очите, зад нея две малки в износени якета. Момчето държеше сестрата си за ръка, а тя си смучеше пръста.
— Добър вечер, — прошепна Ника. — Божана каза, че ще ни помогнете…
— Влезте, — ми отговорих, отстъпвайки към страничната стая. Божана вече се мъчеше в кухнята, подреждайки масата.
Седнахме, децата се хвърлиха върху сандвичите, които бързо нарязах. Ника седна с наклонена глава и започна да разказва, спирайки се между сълзи.
— Той, гадняк, взе всичко – парите, дрехите. Казва, че отива при друга жена, че се умори от децата. Аз работя в магазин, но заплатата е копие, едва стигам до хляб. Кредитите висят, не можем да платим наема. Божана каза, че ти си добра, може да ни посъветваш къде да отидем.
Божана кимаше, наляйки чай.
— Разбира се, Лидо ще ти помогне! Тя е умна, работи в счетоводство. Може да се обърнеш към социалните услуги, да получиш субсидия или по-добра работа.
Сърцето ми се сви. Децата гледаха с големи очи, а аз се запитах как се стига до такава беда в нашето време. Дях от портфейла си хиляда лева и я подадох на Ника.
— Вземи за храна, утре ще помислим какво още да правим. Може да отидем в социалната служба.
Тя се разплака и ме прегърна.
— Много ви благодаря! Спасихте ни!
Следващият ден Божана се появи рано, стука вратата.
— Лидо, ставай! Ника се обади, й е лошо, кръвното се вдига от нерви. Тя и децата искат да дойдат при теб, за да ги заведем в поликлиниката. Днес си свободна?
Бях в халат, кивнах с несигурност.
— Добре, но само за няколко часа.
Половин час след това децата бяха в хола, гледаха детски предавания, а аз им дадох каша. Момчето, Иванчо, беше разговорчив.
— Тетко, ще се върне татко? Майка казва, че не, но аз не вярвам.
— Не знам, малко, — отговорих, галейки го по глава. — Най-важното е да сте заедно с мама.
Момичето, Марица, мълчеше, но после се приближи и ме прегърна за крака.
— Ти си добра като баба.
Това ме клати в гърдите – никога преди не съм имал свои деца, съпругът ми умря преди десет години, живея сам в тих апартамент.
Божана и Ника се върнаха към обяд, Ника с рецепти в ръка.
— Лекарят каза, нервно напрежение, предписа таблетки. Благодаря ти, Лидо, че се грижеше за децата. Те ви обичат.
Божана пляска ръце.
— Виждаш, всичко е наред! Сега да помислим за работа. Лидо, позвъни на началника, попитай дали има свободни места.
Съпротивих се, но набрах.
— Алло, Тодор Иванов? Тук е Лидо. Познавам една приятелка, търси работа – може би чистачка или помощник? Има опит в магазина. Благодаря, ще предам.
Свалих телефона и погледнах Ника.
— Утре дойде в офиса, кажи, че идва от мен. Може да те вземат на полставка.
Тя заплака от радост, а Божана ме прегърна.
— Ти си злато, приятелко!
Дните минаваха. Ника получи работа, но проблемите не спираха. Децата се разболяваха, Ника отново искаше пари за лекарства и тетрадки. Божана винаги беше до мен, но забелязах, че тя самата не внася нищо, само думи.
Една вечер, след като Ника с децата си тръгна, казах на Божана:
— Слушай, радвам се да помагам, но това е твърде много. Пожелавам си време за себе си, пенсия ми е скромна, а ти постоянно ме убеждаваш.
Божана се разстрои.
— О, Лидо, какво правиш! Ника е в беда, а ти мислиш за пари. Ние сме приятелки, трябва да споделяме всичко.
— Споделяш? Ти я доведе при мен, а сама не даде копейка! Само говориш!
Тя се изсмя.
— Аз подкрепям морално! Това е по-ценно от пари.
Разтърсих ръка, но в душата ми се запали огън.
Седмица по-късно Ника се появи сама, без децата, и седна за масата, държейки кърпа.
— Лидо Петрова, извинете ме, но… отново ми трябва помощ. Квартирът ми ще бъде изключен за неплатени сметки. Потрябват ми петстотин лева за комунални услуги.
Стана ми студено.
— Ника, миналата седмица дадох триста лева. Получи ли заплатата?
— Да, но отиде за храна. Децата са гладни.
Извадих портфейла, но беше празен – само монети. Търсих в скринчето, където пазя резервите за черен ден.
— Добре, вземи това, но е последният път. Търси друга работа.
Тя кимна, но в очите й блесна нещо подозрително.
Следващият ден Божана се появи, вдигнала ръка.
— Много си се справила, Лидо! Ника се обади, мъжът ѝ се върна, иска децата. Трябва адвокат!
— Какъв адвокат? — измърлях, уморен. — Достатъчно е, спри.
— Това са наши проблеми! Ние се захванахме!
Срещнахме се и спорихме половин час. Божана ме наричаше безсърдечна, аз я обвинявах, че вкарва чужди проблеми в моя дом. Тя избухна и се изтегли.
На следващата сутрин Ника се обади:
— Лидо Петрова, децата са болни, температура. Мога ли да ги доведа при вас? Божана каза, че не е проблем.
Исках да откажа, но чух плач от детето зад вратата.
— Добре, довеждайте.
Децата влязоха – горещи, кашлящи. Дадох им антипиретик, ги легнах в леглата. Сашо шепне:
— Тетко, ти си като майка.
През целия ден ги гледах, а вечерта Ника ги взема.
Така продължи още седмица. Отивам в аптеката, купувам сиропи, плодове, парите ми намаляват, а Божана звъни всеки ден.
— Как е? Ника казва, че си ангел. А аз чух за нова история – Тетяна от съседния етаж, мъжът й я измами…
— Не, Божано! — прекъснах. — Достатъчно чужди проблеми. Нашите са достатъчно.
Божана се замълчи.
Един ден срещнах съседка – тетя Ваня.
— Лидо, виждаш ли Ника? Тя се връща често, но мъжът ѝ не е излязъл никъде. Тя просто моли добри хора за пари. Ти си част от това.
Бях шокиран.
— Какво? Не може да бъде!
— Попитай я директно.
Обадих се на Божана.
— Божано, имаме нужда от разговор.
Тя дойде с кексчета, но лиц
