Не те ли е срам да молиш сина ми? извика свекървата, чувайки за храната.
Деси, ти ли купи този крем? попита Катя, разглеждайки бурканчето в банята. Много скъп е.
Не, Асен го донесе отвърна снахата, изтривайки ръцете с кърпа. Казва, че помага за бръчките.
Екатерина Иванова сложи бурканчето обратно и сви презрително устни. Синът харчи пари за глупости, а за най-необходимото няма. И тъй сутринта се обади, извинявайки се, че ще закъснее с храната до утре.
Какво ще готвим за обяд? попита тя Деси. В хладилника има само картофи и моркови.
Деси сви рамене.
Не знам. Може би някаква супа?
На какво да я варим? Няма месо, няма пиле. Само зеленчуци.
Е, тогава ще направим зеленчукова Деси отиде до кухнята и отвори хладилника. Има и лук, зеле. Ще стане добра супа.
Екатерина Иванова поклати глава. По нейно време жените се отнасяха различно към домакинството. Винаги имаше запас, мислеха седмица напред.
А какво ще яде Маня? попита тя за четиригодишната внучка. Тя не яде само супи.
Ще сготвя каша Деси извади кутия овесени ядки. Или макарони с масло. Децата го обичат.
Има ли поне масло?
Деси отвори хладилника и провери масленката.
Останали са малко. Грам петдесет, не повече.
Екатерина Иванова въздъхна. Живеят на гола глава, а синът си купува кремове. Младите имат грешни приоритети.
Деси, чуваш ли каза тя, сядайки на столчето, може би отиди до магазина? Да купиш поне хляб и мляко за Маня.
С какво да купя? Деси се обърна към свекървата. Нямам никакви пари.
Как така нямаш? Ти работиш.
Работя. Но заплатата ще я получа утре. А сега портфейлът ми е празен.
Екатерина Иванова стана и се разходи из кухнята. Ситуацията ставаше неприятна. Асен закъснява с парите, снахата няма нищо, а семейството трябва да се храни.
А на мен пенсията ми отиде за лекарства прошепна тя. Налягането ми скочи, трябваше да купя скъпи таблетки.
Тогава ще почакаме до утре предложи Деси. Ще издържим един ден.
А Маня какво ще яде? възмути се Екатерина Иванова. Децата ли ще гладуваме?
Деси замръзна с черпака в ръка.
И какво предлагате? Да пържим въздух?
Не знам! Мисли нещо! Ти си майка!
В стаята се чуха стъпки, и в кухнята влезе Маня в пижама с зайчета.
Бабо, кога ще ядем? попита малката, протривайки очи.
Скоро, слънце Екатерина Иванова взе внучката на ръце. Мама ще готви сега.
Деси мълчеливо почна да бели картофите. Картофите бяха малки, с очички, изобщо не апетитни.
Мамо, мога ли бисквити? Маня погледна в шкафа. Има кутийка там.
Останали са само трохи каза Деси. Ще ядем след супата.
Каква супа ще има?
Картофена.
Маня се намръщи.
Не искам картофена. Искам с месо, като вчера при леля Соня.
Екатерина Иванова тежко въздъхна. Внучката беше права на децата им трябва нормална храна, не само зеленчуци.
Деси сложи тенджерата на котлона и запали газта. Ръцете ѝ леко трепереха от умора и напрежение.
Деси каза тихо Екатерина Иванова, може би се обади на някого? На приятелки или на родителите ти?
Защо?
Ами… да поискаш малко пари за храна.
Деси рязко се обърна.
Защо? Те си имат своите проблеми.
Но може да обясниш ситуацията. Хората ще разберат.
Не съм свикнала да прося отвърна студено Деси.
А къде са родителите ти? Те биха могли да помогнат.
Мама е в болницата, татко е с нея. Сега имат големи разходи за лечение.
Екатерина Иванова погледна тенджерата, където клокотеше вода с картофи. Нямаше нито миризма, нито апетит.
Слушай каза тя решите







