Надежда Стойковна, аз няма да живея с вашия син, кажете му същото, каза Светла. А с кого ще живееш? На кого ти ще бъдеш нужна с детето? Нищо не виждам в задния двор ви, където да чакат принцове, промъгли тъщата.
Светла събираше вещите на дъщеря си. Собствените й вече бе сложила в раницата малко, само найнеобходимото. Останалото ще се уреди по-късно.
Движеше се спокойно и методично пъхна в раницата топлия пуловер на Радка и мислено отметна с галочка. Пакети ръкавици още една двойка.
Тя вече не плачеше, не се тревожеше една безсънна нощ ѝ даде достатъчно кураж да реши, че с Кирил трябва да се разделят.
Чу, когато той се върна у дома. Пъхна поглед в спалнята и, без да намери съпругата, отвори вратата към детската. Светла се преструваше, че спи.
Сутринта, преди работа, Кирил се приближи до вратата на стаята на Радка. Стоеше, се замисли, но не събра смелост да влезе отложи разговора с жена си за вечерта.
Но вече нямаше такъв разговор, защото Светла след половин час ще повика такси и заедно с дворогодишната си Софийка ще тръгне към родителите.
След случилото се вчера, тя не иска нито да говори с Кирил, нито да го вижда.
Навикала е, че той идва под мухата всеки петък, а вчера беше сряда. Също така тази сутрин Светла молеше мъжа да дойде порано и да седне с дъщеря, докато тя се среща с приятелка Ванка обеща да й намери отдалечена работа.
Не се осмели да остави Радка сама с мъжа в такова състояние и позвъни на Ванка, за да измени срещата. Това не му се стори приятно:
На кого звъниш? Каква среща уговаряш? вдигна тона си Кирил.
С Ванка разговарям. Договорихме се да се видим, но не мога да оставя Радка сама.
Защо не можеш?
Погледни се в огледалото на кого приличаш. Отиди да спиш утре имаш работа, каза Светла, след което се насочи към кухнята.
Чакай! извика Кирил и хвана ръката ѝ. Какво ти не е харесало в състоянието ми? Хайде, седни малко с момчетата, Витко днес е навършил години. Не се прави, принцесо! Аз решавам как да се връщам у дома. Ясно?
Светла се опита да освободи ръката:
Пусни ме! Боле ми! Ти напълно си излязъл от ума!
Тя изтегли ръката, Кирил се колеба и почти падна.
Аха, така е! изкрещя той, а след това му ръката се втурна в лицето.
Светла се схвана за лицето. Кирил, явно изненадан от реакцията си, пусна ръката и се опита да каже нещо, но тя се обръна и отиде при дъщеря.
Принцесо! изкрещя отново мъжът и изскочи от апартамента.
Тъщата я наричаше принцеса. Дъщеря веднага не спечели симпатията на Надежда Стойковна.
Двадесет и една години и все още живее на гърба на родителите. Аз в същото време вече имах едно дете и друго беше на път.
Мъж, къща, градина, стопанство! А тя учи! Принцесо! Ще се натъниш с нея, Кирилчо. Ще избрал полесна момичка!
Дори родителите на Светла не бяха доволни от зятя.
Светло, къде бързиш? Кирил не е последният мъж на земята! Се влюбваш? Добре, вижте се, може и да живеете заедно, макар и аз да съм против.
Не се оженвай веднага! Помисли: готова ли си да прекараш целия живот с този човек? Погледни му семейството, после решавай.
Така Светла реши. С течение на половин година разбира, че решението ѝ не беше правилно. Можеше да тръгне, но първо й се стесни да признае, че родителите са прави, а после вече беше създадена надежда.
И появата на Радка не промени Кирил. Той продължи да счита, че домашните задължения и грижата за детето са проблем на съпругата.
Нейното лошо самочувствие, болестта на дъщеря и всички останали събития не бяха оправдание, ако не беше готова вечеря или чисто жилище.
Не можеш да се справиш с едно дете! Как другите жени успяват? Ако аз отивам на работа, ти спиш!
Не може да е така, че цял ден няма време да отидеш в магазина и да сготвиш вечеря, продължаваше той.
При Радка излизат зъбчета, тя се каприза, а аз не мога да готвя с нея в ръцете. Поръчах доставка. Можеш ли да свариш манти? Или дръж малко детето, аз ще ти приготвя вечеря.
Розовите очила вече отдавна изчезнаха. Светла все почесто мислеше, че майка ѝ е била права, когато е казвала да не се бърза с брака и да се погледне добре в семейството на Кирил.
Няколко пъти почти се придвижи да тръгне, но Кирил обеща, че ще се промени. Тя му повярва и още се надяваше.
Но след вчерашния, когато той за първи път протегна ръка към нея, Светла схвана, че повече не може да търпи.
Да, пред родителите е стыдно, но да живееш с мъж, който не се срамува да вдигне ръка, не исках. Още повече, не исках такава среда за Радка.
Майка й видя от прозореца такси, което спря пред къщата им, а от него излезе дъщерята с Радка на ръце.
Кольо, гледай, Светла пристигна с багажа. Отиди, помогни й с чантата, каза тя на баща си.
Когато Светла влезе в къщата и свали тъмните очила, родителите забелязаха: лявото ѝ око беше подути, под него синяк.
Това е Кирил?! учуди майка ѝ.
Светла кима.
Ще се разправя с него, река бащата, като се втурна към вратата.
Тате, не, не е нужно, спря дъщерята. Ще го наказвам по друг начин. А ти помагай да вземем от апартамента му нашите вещи и леглото на Радка.
Баща и поголемият му брат чичо й отидоха да вземат нещата, после бащата я заведе в травматологичния пункт.
Ако искате да подадете иск срещу Кирил, справката от травмпункта няма да е достатъчна, трябва да отидете в Бюрото по съдебна експертиза, обясни чичото.
Утре ще отидем, каза бащата, ще запишем час.
Кирил дойде вкъщи от работа с букет за съпругата и играчка за дъщерята. Но никой не беше у дома. Нито вещи, нито леглото на Радка.
Опита да я позвъни, но телефонът й беше изключен. Тогава се обади на тъщата. Тя му отговори:
Да, Светла с Радка са при нас. По-добре не се появявай бащата все още си мърка ръцете. Разводът ще я подаде сама.
Кирил опита отново да я позвъни, дори я подкара до къщата на тъста, но тя не отговаряше. Ако излязеше да разхожда Радка, се връщаше само до двора.
След седмица получи документи за развод. Тогава започна тежкият артилерийски обсег: пред вратата се появи тъщата Надежда Стойковна.
Мамо, не искам да разговарям с нея, каза Светла.
Ами, трябва да поговорим, за да са всички точки над i поставени, отвърна майка й. Хайде, няма да я поканим в къщата, а ще говорим навън, докато Радка спи.
Се разделяш? вдигна тъщата веднага. Ако не ти е по вкуса, веднага подаваш иск?
Кирил ме удари, каза Светла.
Значи го доказа! Дойде мъж в къщи под мухата, не се стигай с него, изчакай да се успокои.
А ти се намесваш, слагаш кулак. И сега искаш развод? Дете да остане сирак?
Надежда Стойковна, аз няма да живея с вашия син, кажете му това, каза Светла.
С кого ще живееш? На кого ти ще бъдеш нужна с детето? Нищо не виждам в задния двор ви, където да чакат принцове, промъгли тъщата.
Нищо, ще се справя сама.
Тогава не разчитай на апартамента на Кирил и на издръжка, намръщи се тъщата.
Апартаментът ми не е нужен. Ще подам за издръжка, съдът ще е на моя страна.
Така се случи: разводът беше потвърден, съдебното решение за телесни увреждания изигра важна роля. На издръжка му определиха 4000 лв на месец, докато Радка не навърши три години.
Пет години по-късно, първото септември пред училището се нареди церемония: шумни редици старшокласници и първокласници с големи букетчета. На Радка я дойдоха да я провеждат в първи клас баба, дядо и майка.
А татко ще дойде ли? попита момичето, обръщайки се към майка си.
Ще дойде, разбира се. Той вече се обади, че вече е на път, отговори Светла. Ето го!
Светла помаши на високия мъж, който се опитваше да ги намери в този цветен тълпа.
Това обаче не беше Кирил. Три години порано Светла се ожени за Александър колега й. Сега чакаха второ дете.
Кирил остана сам. Имаше момичета, които му харесваха, и онези, които го харесваха, но при сериозни отношения винаги някой разказваше на новата му приятелка защо първата му съпруга го е оставила.
Малкият град знае всеки друг. Кирил получи прякор диванен боксьор.
Може би някой ден ще открие жена, която да не се притеснява от това, но засега не се е случило. Законът на бумерангa той работи, дори ако не всички му вярват.
А ти какво мислиш за всичко това? Пиши коментар, сподели мнението си.
Ако искате още истории, оставяйте коментари и натискайте лайк това ни подтиква да пишем повече!
