Днес си водя дневник, защото вече повече от година съм омъжена и се чудя на някои неща Преди сватбата съпругът ми Петър ме убеди, че майка му Асенка е обещала тържествено да не се меси във връзката ни. Между другото, срещнах свекърва си чак на гражданското, в общината на Пловдив.
Отначало всичко вървеше спокойно. Асенка донякъде удържа думата си. С Петър живеем под наем в апартамент, но точно в съседство до техните родители. Свекърва ми, благоразумно, не ме тормозеше с оплаквания лично. Обаче много скоро разбрах от съседката Иванка, че Асенка не престава да се жалва на всички в блока каква лоша домакиня съм била: слагам мръсни чинии в мивката, готвя месото без да сменя водата, като на село, и най-лошото давам на кучето си Бонка сурово месо, вместо да го сваря!
Оказва се, че всичко, което правя, е погрешно в нейните очи. Иванка беше толкова развеселена от историите, че не се сдържа да ми разкаже. Ядосах се и се оплаках на Петър. Той само се усмихна и каза да не се вълнувам свекърва ми винаги си била такава. Явно обаче е споделил с нея за разговора ни, защото след това тя започна да ме избягва: при всяка среща на улицата минава от другата страна.
Попитах Петър защо не се харесвам на майка му. Отговорът беше простичък: според нея не й показвам достатъчно уважение. Ама как така? Просто не желая да възприема нейния начин на живот за свой. Защо да изоставя навиците си и да приема нейните? Тя мислела, че така е, понеже не живея в собствено жилище. Петър веднъж я попита:
А в чий дом живее тя?
По-късно ми каза:
Ако живеехме при вашите в София, майка ти щеше да командва на кухнята; ако бяхме при нашите, майка ми щеше да командва. А тук сме си сами. Значи ти диктуваш правилата.
Затова обичам Петър знае кога и какво да каже и винаги вижда същината.
Но приказки приказки, а скоро ще трябва да се преместим за няколко месеца при родителите му. Не знам дали ще издържа на това място. Май ще избера да отида при моите на село, в Клисура. Петър може да дойде при мен, ако желае. Ако ли не нека живее при родителите си.
