Глухото
Той просто не говори! Радка почти плачеше в телефона. Вече пет пъти се извиних и му купих сирене от три вида! Нула реакция. Седи, втренчил се в монитора, и толкова. Сякаш аз не съществувам.
Не му се подмазвай, ела при нас, предложи Бисерка. Нека се изстине. Майка ми точно пече кифлички с зеле, любимите ми. И твоите! Мирише на щастие, не на студ.
Радка се усмихна. Ясно си спомняше апетитната миризма на печените кифлички, която извираше от апартамента на леля Мица. И вкусът им забрави ли го? Веднъж седмично, понякога и по-често, тя и Бисерка ги похапваха след училище. Биби бе нейна съседка и съученичка, и най-вярната приятелка.
Колко пъти бяха мечтаели за бъдещето, какви ще станат, как ще срещнат принцовете си и ще се дружат със семействата. Радка обичаше да ходи при Биби, защото там бе винаги шумно и топло. Може би не беше перфектно подредено, но се смееха, обичаха гости и разбира се леля Мица готвеше изключително.
В къщата на Радка майка й бе строга и мълчалива, апартаментът блестеше от чистота, приятели не можеше да води. Родителите й не се караха, дори глас не вдигаха. Но майка й знаеше как да се обижда. Ако намери повод можеше седмици да не говори с домашните. И с баща й, и с дъщеря й. Радка помнеше как в детството мразеше ледената тишина между тях и колко страдаше, когато майка й я игнорираше. Веднъж не издържа и хвърли книга в нея искаше поне някаква реакция. Беше на 16. Майка й вдигна вежди изненадано и безмълвно излезе от стаята. Тогава Радка си обеща, че никога няма да живее в такава атмосфера.
А сега мъжът й правеше същото.
Разбира се, имаше предупреждения и преди брака. Дори камбани.
Гено веднъж се пошегува пред приятели, че Радка е изтеглила щастлив билет мъж с апартамент, а тя се засмя и му отвърна по същия тон: още не е ясно кой на кого се е натресъл. Женихът се обиди до дъно на душата и три дни ходи с каменен поглед.
Друг път не му хареса, че Радка отказа да седи до полунощ с приятелите му и си легна да спи. Бойкотът трая цяла седмица. Но в пламъка на влюбеността всичко изглеждаше толкова дребно…
В деня, когато Радка се обади на Бисерка, мъжът й мълчеше четвърти ден. Поводът бе, както винаги, дребен забравила да купи любимото му сирене за закуска. Не умишлено, просто й излезе от главата. Тя се обади на приятелката си, опитвайки се да избяга от тишината, в която се чувстваше унижена, виновна, невидима. И най-страшното беше прекалено познато. Това бе сценарият на майка й, който тя беше заклела никога да не повтаря.
След поканата за кифлички, Радка веднага се приготви и излезе. Гено иска да е сам? Добре, младата съпруга с удоволствие ще прекара времето си в приятна компания. Леля Мица бе много щастлива да я види. С дума по дума, бързо разбра защо Радка има тъжни очи. Като чу причината, поклати глава и каза:
Знаеш ли, Радке, ако не го научиш още сега да не мълчи, ще търсиш петтия ъгъл. Явно вкъщи не са се карали, затова мълчи. Не знае друг начин.
И моите родители цял живот културно мълчаха и ходяха нацупени.
Ето! И как, добре ли им беше? Искаш ли така? Харесваше ли ти?
Не искам, но Гено на всички опити за разговор отговаря остави ме на мира.
Кажи му, че докато мълчи, ще живееш сякаш го няма. Той наистина те оставя сама. Мисли за себе си. Готви само за себе си, ходи на кино с приятелки, на гости, на разходка. Разбираш ли, трябва да направиш така, че да му стане неудобно да се цуп
