Какво изпадна в недоумение Румяна Петрова, гледайки към сина си. А къде ще живея? На стъпалото? На гарата? Или реши да ме продаде в дом за възрастни?
Майко, защо отново започваш измърка Костадин.
Искаш ли да ми предложиш кутия от пералнята? промълви тя с леко вдигнат глас. Наистина ли си загубил разума, Костя?
Не викай. Само искам да обсъдим възможностите
Какво има какво да обсъждаме? Къщата не е нещо, което се продава, когато е трудно! вдигна се от масата, клатнала се. Тук съм се родила, ти тук порасна. А ти реши да я изложиш на продажба!
Точно тогава без да почукат влезе в къщата съседката, Лидия Василева.
Руми! Как стоиш, като дърво в корените? Ти сама обеща, че тази година ще засадиш всички лехи. Миналата зима почти ти скъсаха краката! Къде са плановете ти за градината?
Лидия, опитвах се, честно погледна надолу Румяна. Силата за унищожаване на младите кълнове не ме е оставила
Не ги унищожавай! Преди месец ти дадох номер на Ивайло, тракторист от Лиманово! Той би ти ороил цялото поле и би ги оживил! Засади нещо полезно, а не само рози, докато ти вървиш към старостта
Костя каза, може да дойде през лятото с приятели. Шашка, огън. А аз имам лалета, рози
Това са твоите рози! изигра Лидия. През последните пет години синът ти е тръгвал три пъти. И винаги с бира, а не с мангал.
Той работи. Има доста задължения
А помниш ли зимата, когато валиха сняг и ни хвърляха без храна, без лекарства! Добре, че дошох. А къде беше твой трудолюбив син? Не можех да го достъпя!
Той винаги се завръща, когато го повикам
Руми, ти като момиче вярваш и чакаш. Времето си отминава. Трябва да мислиш с мозъци, а не само с сърце. Трябва ти градина, а не кът от розови храсти!
Може би ще засадя градина, където лалетата вече цъфтят
Точно така. А какво се чува за дъщеря ти?
Както винаги. Костадин понякога говори с нея рожден ден, нова година Така е всичко.
С все по-рядко Костадин се появява, толкова по-малко грижи. Не искам да те притискам, но в бъдеще ще е все потихо
Румяна Андреевна живееше в село Брезовка, близо до Враца. Още преди двадесет години оставаше сама с децата, след като мъжът й гине в катастрофа по траса. Първата й дъщеря Румяна беше найголямата, рано се научи да пере и готви. Костадин се появи покъсно, когато майка й беше над четиридесет, и стана нейният утеха. Между тях имаше петнадесет години разлика. Различни времена, различно отглеждане.
Румяна напусна първа.
Майко, искам да замина.
За кого? За онзи Роман от селището? Няма да го позволя! Няма нищо образование, нищо умение, нищо култура!
Това е моят живот, майко. Съм навършила осемнадесет.
Виждаш ли колко е мазнината в корема му? Там няма душа само мазнина!
Не е външният вид, той е добър и умен. В града му предложиха работа.
И ще тръгнеш с него? А аз да съм сама?
Ще уча, ще живея.
Румяна плачеше, моли се. Събра се, скочи през прозореца и изчезна. Никакви писма, нито обаждания. Само от време на време се чуват слухове от познати.
Костадин живя дълго при майка си. Обгради двора с беседка, люлка, мангал, тревна площ и цъфтящи цветя. Никакви лехи, нито картофи.
Майко, за какво ти са лехите? В Брезовка има магазин! И картофи, и тиквички, и зеленина. Защо да натоварваш гърба си?
При нас се уважава, че имаш собствено
Това беше преди време! Сега е двадесет и първи век!
Румяна се съгласи. Живееше скромно, но уютно. Костадин носеше храни, лекарства и я отвеждаше при лекарите. После срещна момиче Марина. Се ожениха. Румяна я прие, но характерите им не се сляха. Не скриваше отвращението си към село и особено към свекървата.
По време на следващото посещение Костадин, както винаги, прегърна майка, постави продукти на масата и се засади.
Майко, искам да поговоря. Има идея Много изгодна.
Отново бизнес?
Майко, в Брезовка купуват земята! Искаме нов къщен комплекс. Инфраструктура, всичко както трябва. Ако продадеш къщата с парцела, можем да купим хубава едностаенка във Враца. Остават ми средства за старт.
Чакай А аз? Къде ще живея?
Не се притеснявай. Можеш да се преместиш в пансион или квартира. Не на улицата!
Да ме пътиш в квартира?! Тука, където всеки клон е роден! Какво, просто? Това е нашият дом!
Майко, това е просто къща. Стара и неудобна. Докато цената е стабилна трябва да се продаде.
Никакога! стисна късите си ръце. Докато дишам, къщата ще остане. Със завет няма да я предам!
Костадин се изправи рязко, схвана ключовете и излезе без да се сбогува.
Румяна излезе в дворa. На цветната леха стоеше розово храстче в полуцвете. В едната ръка държеше лопата, в другата брадвата. Реши да орои храстчето под зеленчуци, но не успя да го премести от мястото.
Още ли? прозвуча от Лидия зад оградата.
Нямам сила. Нито в ръцете, нито в душата.
Твърде късно! Сезонът е изгубен. А твоят Костадин, може би, и не се връща.
Какво съветваш?
Помисли трезво. Оформи всичко правилно ще имаш едностаенка във Враца. Болница близо, магазин, топлина, съседи. Цивилизирано.
Румяна не спи цяла нощ, размишляваше. Сутринта се качи на автобус и замина за Враца, към Костадин. Реши да се предаде, да говори спокойно.
Стека на третия етаж. Застана пред вратата.
Отвътре се чуваше глас:
Виро, тя не иска да продава! Упряма като трактор!
Тогава иди натоварвач! Как ще дръжиш бизнеса? На границата сме, а ти се губиш! Нека умре в Брезовка!
Румяна замръзна. След това с ярост удари вратата.
Майко?! отвори Костадин.
Благодаря ти, сине, че ме закопа! гласът й трептеше. Идвам да поговорим, да се помирим. А сега знай: няма да продам! Никога! Подобре ще я заровя, отколкото да я предам на твоя бизнес!
Майко
Изчезни с твоята мрачност! викаше тя. Нека техните родители продават апартаменти! А моят дом не се докосвайте!
Румяна се обърна и тръгна. Нощта прекара на гарата. Сутринта се завърна у дома. Три дни лежеше, после събра сила, вдигна брадвата, но не успя да докосне храстчетата.
Сутрин в двора някой постучи.
Кой е там?
Майко, аз съм. Румяна.
Руми?! замръзна Румяна. Дъщерка моя
Майко, как си?
Както гласът дрънна.
Костадин се обади. Каза, че си загубила ума, не искаш къщата да се продава. А аз му казах: иди ти. Той мисъл, че вече всичко е готово А аз разбрах време е да се завърнеш.
Дъще но ние
Кога беше това? Имам трима деца. Сега те ме разбират!
Деца?
Две дъщери и син. А Роман вече е сръчен, спортува, работи в ИТ.
А ти?
Ще дойдем уикенда. Ще ти донесем храна и всичко необходимо. Сега сме близо, майко.
А лехите?
Не ти трябват повече лехи. Сега имаш внуци.
Румяна се разплака и прегърна дъщеря си.
