Не! Докато живеем в този луд дом с твоята майка и Елица, няма да има сватба!
Радо, защо веднага да режеш през корен? Вземи рокля под наем, още имаме време. Или отложим сватбата, ако искаш… Може да го решим спокойно, въздъхна Георги.
Ти не разбираш, Ралица скръсти ръце. Не става въпрос за роклята. Въпросът е, че тук съм като на фронт. Твоята сестра е голяма каруца, но акъл още липсва. Иначе, всъщност, вината е на Мария Иванова.
Георги не хареса думите ѝ, макар че в някои неща Ралица беше права. Преди време Мария Иванова, случайно или нарочно, беше настроила зълвата срещу бъдещата снаха.
Ралица и Георги се запознаха още в университета. Връзката им се развиваше бавно, защото никой от тях нямаше собствено жилище. Той живееше с фамилията си. Обясняваше го с общо удобство.
Имам си апартамент от баба. Но засега не ни трябва, затова мама го дава под наем. Щом потрябва, ще го ремонтираме, казваше Георги.
И точно след година апартаментът стана необходим. Георги реши, че е време да преминат на следващо ниво. И двамата вече бяха завършили и работили, така че нямаше смисъл да се бавят.
Ще живеем при майка ми за малко, после ще се оженим и ще се преместим, обясняваше той. Мисля, че до шест месеца ще сме в своето.
Ралица първо се зарадва. Звучеше добре и сериозно. После обаче се замисли: нямаха опит в съвместния живот, а тя трябваше да се озове на бойното поле срещу бъдещата свекърва. Нямаше ли това да убие любовта им?
И почти така стана.
Мария Иванова не беше зла свекърва, която се държи за сина си. Дори обеща да помогне за сватбата. Готвеше вкусно, макар Ралица да се опитваше да поеме инициативата, не крещеше и не искаше нищо. Проблемът беше в друго.
Тя имаше особено строг подход към възпитанието. Към Елица, по-малката дъщеря, беше по-твърда, и може би с право. Момичето беше разглезено и изискваше такт. А Мария Иванова такт нямаше.
Веднъж Ралица случайно чу семейна сцена. Заваряваше си чай, докато Мария преглеждаше дневника на Елица. В него откри няколко нови двойки и забележка за поведение.
Ох Пак двайсет и пет Толкова ли е трудно да научиш стихчето? въздъхна тя. Дай ми телефона и таблета, и марш да учиш. Телефона ще получиш, когато стихът ти е на езика. А таблета след шестица по литература.
Елица цъмна и драматично завъртя очи.
Е, бери ги. Ще взема от Жоро, той ще ми даде своя, отвърна грубо.
Ха, усмихна се Мария Иванова. Мислиш, че ще се криеш вечно зад гърба на брат си? Ще се ожени, ще има деца и ще ни забрави.
Още ще видим! изкрещя Елица, хвърли уредите на масата и излезе.
Вратата затрещя. Ралица погледна смутено Мария Иванова. Чувстваше се неудобно, сякаш ѝ бяха изсипали чужди чаршафи. Виждаше, че свекървата е прекалила, но да прави забележка на възрастна жена беше неудобно.
Мария Иванова, малко сте строга каза тя предпазливо.
Ами? Да свиква. Не всичко е мед и масло. Говоря ѝ истината.
Тази истина се отрази зле на Ралица.
Забеляза, че Елица я избягва. Не яде с тях, а ако всички са заедно си отива. Първо мислеше, че момичето се срамува. После започнаха дребни пакости. Криеше дистанционното на жега, повреждаше грима ѝ. А когато Георги сложи ключалка на вратата, Елица избухна.
Как ще пиша реферати сега?! крещяше тя.
Ще ги печаташ, докато съм тук, отвърна спокойно Георги.
Преди не си се заключал!
Преди живеех сам, Ели. И в нещата ми не си ровила.
Никъде не съм ровила, твоята Раля лъже! Мразя я!
След това Елица се затвори в стаята си и плака цял вечер. Ралица не знаеше какво да мисли. Не ѝ харесваше поведението на момичето, но не искаше и да влошава нещата.
Тя е още малка, казваше Георги.
На дванайсет вече е, отвръщаше Ралица. Жоро, дали да наемем апартамент?..
Стига, шест месеца са нищо. Мама казва, че ще свършим за четири.
Четири месеца За Георги това беше кратко. За Ралица цяла вечност.
Опитваше се да намери общ език с Елица, носеше ѝ бонбони, питаше я за училище. Тя отговаряше с нормално е, вземаше сладкишите и това беше всичко. Нищо не се променяше.
Ставаше само по-зле.
Веднъж сутринта Ралица бързаше и остави чантата си на вратата. На улицата забеляза, че някой е рови
