Можеш да ме наричаш татко.
Мамо, пак ли си на негова страна? Радка стоеше праволице срещу майка си, устните й трепереха, а очите се изпълваха със сълзи.
Радка, какво значи пак? Освен това ти грешиш! Напълно грешиш, дъще! възрази Иванка, майката на младата жена.
Мамо, това бяха моите храни! Разбрахме се, а аз не съм олигарх, за да храня чужди хора! Радка пак се възмути, но вече не можеше да задържа сълзите.
Ех, неблагодарна! Аз те отгледах, храних, а ти сега сирене и наденица жалиш?! изкрещя от стаята полупияният глас на Красимир, доведеният баща на Радка.
Точно така! Не ти ли е срам? подкрепи Иванка думите на съпруга си.
Момичето покри лицето с ръце. Не можеше повече да се сдържа. Животът й наистина се превърна в кошмар
Бащата на Радка напусна семейството, когато тя беше на две години. Както после разказваше Иванка, тя и Георги така се казваше мъжът, никога не са се обичали. След кратък роман Иванка забременя, а родителите на Георги го принудиха да се ожени. Но липсата на любов се отрази на брака им. С мъка издържаха две години, след което Георги просто си събра вещите и си тръгна.
Иванка се посвети изцяло на дъщеря си. Така живееха само две, докато Радка не навърши дванадесет. Една сутрин Иванка ѝ каза, че трябва да поговорят сериозно.
Раде, вече не си малка, разбираш много неща Иванка започна издалече.
Да отговори момичето, леко несигурно.
Срещнах мъж. Обичам го. Решихме да се оженим и скоро ще живее при нас. Надявам се, че нямаш нищо против.
Радка посрещна новината без кой знае какъв ентусиазъм, но и без да се разстрои. Знаеше, че много от съучениците й живеят с доведени бащи и нищо никой не е умрял.
Но когато Красимир за първи път влезе в апартамента им, Радка веднага го намрази. По външност и по държание той беше далеч от приятен човек.
Можеш да ме наричаш татко. Красимир изрече това със студена решителност.
Радка кимна безмълвно, но думата татко никога не излезе от устата й. Още отначало Красимир заяви, че в детството му не са го глезили и няма да търпи изтърканости. От този момент животът на Радка стана ад.
Мамо, ще отида с Милена в библиотеката, после ще се разходя. каза тя веднъж.
И тая командирка! Ванке, докога ще оставяш това магаре да те гъзи?! Скоро ще ти се качи на глава! изръмжа Красимир.
Аз не съм магаре! опита да се защити Радка, но Иванка мълчеше, миейки чинии.
Още ми говориш! Имаш час за библиотеката, после се прибирай. Ако закъснееш, ще те пратя на грах в ъгъла! Да научиш как се говори на големите! Красимир беше във вкуса си на възпитател.
Мамо, аз отивам! заяви Радка.
Дъще, слушай какво ти казва баща ти. Той е глава на семейството. отвърна Иванка.
Откакто Красимир се появи, Радка чакаше само едно да замине в командировка. Тогава можеше да се разхожда, да кани приятелки и просто да диша спокойно.
Минаха шест дълги години. Радка навърши осемнадесет и влезе в университета. Мислеше, че най-после ще се почувства свободна. Ще получи стая в общежитието и ще се измъкне от адския апартамент.
Но скоро възторгът се превърна в разочарование:
Общежитието е само за студенти извън града. Няма свободни места. обявиха на всички кандидати.
По-добре даше в друг град кандидатствах прошепна Радка и се отправи към вкъщи.
В средата на септември Радка се сприятели с две състудентки, които също искаха да се изнесат. Намериха едностаен апартамент и искаха да го наемат заедно.
Мамо, искам да живея сама. По-близо до университета, и просто
Какво си измисли! Ще правите там Божи знае какво! Наемате апартамент, за да водите мъже, а за ученето няма да мислите! Красимир се намеси веднага.
Това какво общо има с теб?! попита Радка.
Как какво? Така ли се говори на баща ти? Стипендията ти стига ли за хляб, а за наем кой ще плаща? Майка ти работи на половин ставка, намалиха ми заплатата, а тя иска да наема! Гений! Няма да видиш и стотинка! изкрещя Красимир.
Сама ще си изкарвам! извика Радка и изхвърли вратата, затворила се в стаята си.
Но Радка не успя да намери работа, така че мечтата за независим живот се отложи
Една сутрин тя се събуди от шум в коридора. Излезе и видя някакъв младеж, когото Красимир прегръщаше.
Раде, ето, запознай се. Синът ми от първия брак Стоян. Живееше в село с майка си, а сега идва при нас.
И къде ще спи? Имаме само две стаи.
Нищо, на кухнята на раскладна ще преспивам Стоян се усмихна нагло.
Радка ужасна. Отиде при майка си:
Мамо, как ще живеем четирима в този мик
