Сега вече не те обичам, Радка, решително прошепна Костадин. Дълго се мъчех, претеглях всяко за и против, и стигнах до това, че не обичам.
Костадин говореше с Радка в кухнята, седнал зад масата, а тя стоеше до прозореца, гледайки навън.
Това вече го осъзнах, Косте, прошепна Радка, след като дълбоко въздъхна и се усмихна, след което затвори прозореца.
Наистина? учуди се Костадин. Дори така?
Теб те изненадва? отвори прозореца, вдигна хладния въздух, усмихна се и отново го затвори.
Не, но мислех, че не знаеш, изкриви се Костадин със горчиво усмихване. Тогава, Радка, всичко става простичко. Трябва да се разделим.
Сигурна ли си, че това е това, което искаш? попита Радка. Считаш ли, че е правилно? Въпреки че сме вече години двойка, имаме дете.
Ще плащам издръжка, каза Костадин. И ще подпомагам, без съмнение. От теб не търся нищо, Радка.
Какво имаш предвид, Косте, че не ми трябва нищо? учудена бе Радка.
Не искам да се боря за апартамента и къщата в Козлодуй, които купих преди брака, продължи той, поглеждайки към празната маса.
Имаш предвид тези имоти? попита Радка. Не ги ще разделиш?
Точно така, отвърна Костадин, защото съм по-висок от това. Ако бях помалко благороден, щеше да ви разпилее до последния стотинка, Радка.
До последната стотинка? повтори Радка.
Ще те остави с дъщерята без нищо. Аз не. Оставям ви всичко. Вземайте. Не ми е нужно нищо. Такъв съм кристално чист.
Благодаря, Косте, изрече Радка. Истински мъж си, за разлика от някои други.
Някои? не схвана Костадин, вдигна глава и погледна към хладилника.
Онези, чиито души не са толкова чисти, както у теб, уточни Радка.
Аха, онези, разбра Костадин, и погледна към мивката, пълна с немита чинии. Да, сред мъжете има доста такива, които доста позоряват честта на рода. Не можеш да повярваш, колко странни са, а къде са се скрили?
Радка се усмихна, продължавайки да стои до прозореца, където започна лекият дъжд.
Обичам, когато вали, а вкъщи е тихо, топло, спокойно, помисли си тя.
Земята, Косте, ги превръща всичко. А мъжете са различни, прошепна Радка.
Какво, Радка, различни? възкликна радостно Костадин, отново фиксирайки погледа си върху масата. Ще ти разкажа една случка. В нашето дружество има един колега такъв тип, че представи си, когато тръгна от съпругата си, той
Подруг път ще разкажеш, отвърна Радка. Сега нямам време. Още ли имаш нещо за нас? Или вече си готов?
О, има още, каза Костадин. Искам да кажа главното.
Слушам, продължи Радка, гледайки навън.
Радка, прошепна той, държейки се за стола. Ще си тръгна, оставям всичко на теб и нашата дъщеря, но имам една молба.
Каква молба?
Не би ли могла да ми дадеш петстотин хиляди лева? прошепна той. Ще ги върна, честен съм.
Пятстотин хиляди? изуми се Радка. Сигурен ли си, че ти стичат?
Сигурен, мъничка, заяви Костадин. Всичко пресметнах.
Пресметна? усмихната се Радка. Наистина?
Смяташ, че това не е много за осем години брак? продължи той. Нямам към теб претенции.
Не, отговори Радка. Това е прекалено. Няма да ти дам петстотин хиляди.
Как не ще дадеш? не разбра Костадин. Пятстотин хиляди не дадеш?
Пятстотин Не давам.
Странно, помисли си Костадин. Как? Не дава? Не бях готов за такъв обрат. Надя беше уверена, че петстотин не са голяма сума, ако се отказвам от всичко. Не разбира ли какво е на карта?
А колко ще дадеш? попита той, гледайки към стария, замърсен хладилник.
Нищо, отвърна Радка.
Тя се отдалечи от прозореца и се настани зад масата.
Ето новината! размишляваше Костадин. Нищо не дава. Какво да правя с отворено сърце пред такава? Какво ще кажа на Надя?
Триста хиляди, радко?
Никакви левове.
Как е възможно? учуди се той. Не ще дадеш и всичко?
Нищо не давам, повтори Радка.
Мислех, че сумата е твърде голяма, но ако настояваш триста хиляди са ти тежки, а петдесет хиляди?
Уморила си ме, Косте, въздъхна тя.
Добре, каза той след кратка пауза. Ако поставяш така въпроса Ще търся правата си другаде.
Каквото искаш, каза Радка. Правата се борят, особено в чужда арена.
Кой ще подаде развод ти или аз? попита той строго.
Кой развод, Косте, се събуди, отвърна Радка. Дълго ни разграни.
Как се разграни? възкликна той. Защо не знам?
Три години след като излезе от къщата, позвъних само три пъти. Първият път ти казах да не се тревожиш. Вторият че решавам сериозен проблем. Третият само за да кажеш, че ме не обичаш и искаш петстотин хиляди.
Трябваше ми време, за да помисля, Радка, каза Костадин. Исках да спасим семейството. Как се развихме без мен?
Пращаха ти известия, Косте, по адреса ти, но не се яви.
Умишлено не ходех, призна той. Досега не бях сигурен дали наистина не те обичам. Мислех, че ако не присъствам, няма да ни разведат. А сега?
Разведоха, Косте.
Как така? воскликна той. Без присъствие да отнемат жена и дете?
Ако не искаш да си там, кой да винява? каза Радка. Само себе си.
Как мога да бъда там, когато не ми харесват тези процеси, отвърна Костадин. Знаеш ме, Радко, не търпя скандали и съдебни борби.
Тя ги разбра и ни разграни, прошепна тя.
Кой тя? попита той.
Съдията, разбира се, отвърна радко, усмихвайки се мрачно.
Стигна ти, че вече не сме мъж и жена?
Стигна, изпушеше Костадин тежко. Значи, всичко е готово.
Всичко.
Добре, всичко. каза той. Сминалото е минало. Как е било всичко в съда?
Знаеш, Косте, всичко беше наред.
Наред, казваш?
Няма чужди, само свои.
Свойте са добре. Знаеш, Радка, не обичам чуждото да вижда нашите проблеми. Ако са свои, е нормално. Съдията строга ли е?
Не, спокоен е характерът ѝ. Често ти споменаваше.
Наистина?
Да.
Какво каза?
Пита се къде си.
А ти?
Не знам какво да кажа.
Тя се ядоса, че липсвам?
Не се ядоса, не се тревожи. Как да се ядосам на теб, Косте?
А защо?
Тя просто каза, че без него може. И разведе. Защо ти петстотин хиляди?
Исках ремонт в нашия апартамент, обясни той. С Надя вече имаме стабилност, но искам да обновим. Тя също наскоро се разведе. Не ти казах за Надя?
Не.
Съжалявам, продължи той. Тя е чудесна жена. Дете ни е момиче. Искам в нашия стар апартамент в София, улица Централна да е в ново състояние, трите стаи и кухня да са обновени, както се правеха онези брежневски жилища.
Имате вече две дъщери? попита Радка.
Две, призна той, разтърсен. Апартаментът е износен, нужно е всичко електрическа инсталация, отопление. Надя ми посъветва да поискам помощ от нея, иначе ще остане без нищо.
Тя искаше да ме уплаши?
Да, но Надя е добра жена. Ситуацията е сложна, парите липсват.
Не бързай с ремонта, Косте, препоръча Радка.
Защо не?
Защото апартаментът в Централна, триредни, е придобит в брака, половината е моя, така реши съда.
Не можеш да го направиш, каза Костадин. След като казах, че оставям всичко на теб и дъщерята Как можеш да ме отговориш така?
Мога да ти купя дяла ти, да ти продам моя, или да ти предложа едностаен в пететажка, на първия етаж, с добър ремонт, на улица Гражданска, предложи Радка. Избери.
Това ли е всичко? извика той. Това, което ти и Надя може да предложите? Дете имаме! Помисли ли се за него? Не знаех, че си така
Ако продадеш дяла, ще го дадеш на първия позлат, каза Радка. Останеш в общинска къща с Надя и детето.
Костадин погледна немитата чинии, замърсения хладилник, тавана с разкъсани мазилки, замърсения под, стари прозорци от времето на комунизма. Спомни си разбития телевизор, изхабената баня и тоалетната, и му се натисна сълза.
Съгласен съм, прошепна той тихо.
