Твоите роднини не са наш проблем каза мъжът, като си паковаше куфара.
Весела, пак ли им изпрати пари? Алексей стоеше на прага на спалнята с банковата разписка в ръка, лицето му изражaше ясно недоволство.
На майка ѝ трябваше лекарство, а пенсията ѝ е малка отвърна Весела тихо, без да спира да глади. Ютията плъзгаше по бялата риза на мъжа ѝ равномерно, но ръцете ѝ леко трепереха.
Докога?! Всеки месец едно и също! Лекарства, ремонт у сестра ти, пари за племенника в университета! Алексей хвърли разписката на скрина. Ние самите с труд свързваме двата края, а ти издържаш цялата си рода!
Весела остави ютията, обърна се към него. В очите ѝ блестеха сълзи, но тя се опитваше да говори спокойно:
Лечко, това е майка ми. Сама ме отгледа, след като баща ни изостави. Работеше на две места, за да завърша. Неужели не мога да ѝ помогна сега?
Да помагаш е едно, а това посочи разписката, това вече е прекалено. Петнадесет хиляди за месец! С тези пари можехме да си позволим хубава почивка, а не да ходим на село при твоите!
Весела мълча взе ризата, окачи я на рафта. Беше три години с Алексей, и все така. В началото беше разбиращ, дори помагаше понякога. После нещо се промени.
Спомни си как миналата година майка ѝ беше в болница. Лекарите казаха, че трябва операция, но с направление ще чакат половин година. А частно двадесет хиляди лева. Тогава Весела продаде златните си гривни, които беше спестила преди брака, и взе заем. Алексей разбра чак след това и я изяде живa.
Дори не ме пита! викаше тогава. Аз не съм ли твой мъж? Или мнението ми няма значение?
Тя можеше да умре беше единственото, което успя да каже.
Твоите роднини не са мой проблем каза той, като си паковаше куфара. Ако предпочиташ тях пред мен, живей с тях.
Тогава той отиде при родителите си за седмица. Върна се, когато тя вече мислеше, че го е загубила завинаги. Извини се, каза, че разбира майка ѝ ѝ е свята, но я помоли да не дава толкова пари без негово съгласие.
Весела, слушаш ли ме? гласът му я върна в настоящето.
Слушам кимна тя. Какво искаш?
Искам най-сетне да осъзнаеш: ние сме семейство. Мъж и жена. Не ти с майка ти, сестра ти и цялата орда. И аз имам мечти. Искам нова кола, искам къща край града, а всички пари отиват някъде си.
Весела седна на ръба на леглото, сгъна ръце. Алексей беше красив, успешен. Работеше в голяма фирма, печелеше добре. Когато се запознаха, беше като принц от приказка. Даваше й цветя, возеше я в скъпи ресторанти, подаряваше ъгълчета. И най-важното изглеждаше, че я приема такава, каквато е, със всичките ѝ задължения.
Помниш ли, когато се запознахме, как казваше, че семейството е свещено? попита тя тихо.
Казах. Но имах предвид нашето семейство, не замахна с ръка, цялата тази тълпа.
В този момент телефонът ѝ звънна. Погледна сестра ѝ Елица беше на линия.
Ало? каза тя предпазливо, поглеждайки мъжа си.
Веси, беда гласът на сестра ѝ трепереше. Митко катастрофира. Жив е, здрав, ама колата е на боклук. А той я купи на кредит. Сега нито кола, нито пари.
Боже пребледня Весела. Ами той как е? Наистина не е наранян?
С няколко натъртвания ще мине, ама е разтревожен. Казва, че ще ходи в армията, щом е такъв неудачник.
Ели, не се паникьосвай. Ще измислим нещо. Важното е, че е жив.
Ама ако можеше да му помогнеш? Да погаси поне част от дълга.
Весела усети как Алексей я гледа като с окъпващи очи. Обърна се към прозореца.
Ели, утре ще се обадим, става ли? Сега не мога да мисля ясно.
Разбира се. Съжалявам, че звъня толкова късно.
Весела затвори телефона и бавно се обърна. Алексей стоеше с кръстосани ръце, изражението му не оставяше място за грешка.
Да не ти хрумва каза той ледено. Сериозно, Весела. Да не ти хрумва.
Лечко, той ми е като син. Носих го на ръце, когато беше бебе!
Не ме интересува. Стига. Всеки път някой от твоите има проблем. Зъби, ремонти, такси. А нашите нужди? Кога ще живеем за себе си?
Весела погледна през прозореца. Долу децата си играеха, смяхът им достигаше до нея. Някога и тя беше такава безгрижна. Когато майка ѝ още не беше болна, когато сестра ѝ не беше разведена, когато животът изглеждаше прост.
Помниш ли първия път, когато дойде при майка ми? попита тя, без да се обръща. Цял ден готвеше. Кюфтета, салати, сладкиши. А ти каза, че никъде не си ял толкова добра картофка.
Весела, не отклонявай темата.
Не отклонявам. Просто си спомням. Тя толкова се радваше, че най-сетне съм с добър човек. Весела се обърна бавно и вдигна поглед към него.
Аз също си мислех, че съм с добър човек.
После отиде до гардероба, извади малък куфар и започна да събира бавно дрехи.
Ще отида при майка си. Ще остана там, докато решим какво ще правим.
Алексей не помръдна.
Само гледаше как тя заключва куфара, сякаш в този жест се беше събрал целият им живот заедно внимателен, тих, окончателен.
