Още не беше се прибрал. Наскоро работата му беше толкова много, че започваше да се забавя все повече.
Ралица прибра децата и отиде в кухнята да си вземе чаша чай. Борис още не беше дошъл. Напоследък имаше куп работа и често засядаше до късно.
Тя съжаляваше за умората на съпруга си и се опитваше да го предпази от домашните грижи, след като той беше единственият, който изхранваше семейството. След сватбата решиха, че Ралица ще се грижи за дома и бъдещите деца, а Борис ще осигурява финансовата стабилност. Имаха три деца едно след друго. Борис беше щастлив с всяко и казваше, че няма да спира.
Но Ралица беше изтощена от безкрайните грижи и реши да спре да ражда.
Борис се прибра след полунощ, малко развеселен. На въпроса ѝ защо, отвърна:
Рале, с колегите бяхме претоварени и решихме да си вземем малко почивка.
Ох, бедничкият ти! усмихна се тя. Хайде, ще ти приготвя нещо за ядене!
Няма нужда. Нахвърляхме нещо по заведенията. По-добре да си легна.
Наближаваше Денят на майката и Ралица, помолила майка си да се погрижи за децата, отиде до мола. Искаше да отпразнува по особен начин романтична вечеря за двамата. Майка ѝ се съгласи да вземе децата у тях.
Освен храна и подаръци, Ралица реши да купи нещо и за себе си. Отдавна не беше си взела нищо ново и ѝ беше неудобно да моли Борис за пари за дрехи, след като няма къде да ги носи. Последното, което си беше купила, беше удобен домашен ансамбъл, но той не беше подходящ за вечерта, която си представяше.
Влезе в бутик и избра няколко рокли. Докато пробваше втората, чу познатия глас на съпруга си от съседната съблекалня:
Ммм, вече искам да ти го снемa!
Женски смях отвърна:
Имай малко търпение, непослушнико! По-добре се върни и избери нещо за съпругата ти.
Защо? Тя е затънала в децата, а на тях им е все едно какво носи, стига да ги храни. Ралица застина. Ръцете ѝ бавно пуснаха копчето на роклята. В огледалото видя своето отражение изтощено, невидимо за него. Без да издава звук, облече старото си яке и напусна бутика. Навън заваля лек дъжд. Тя вървеше бавно, държейки пакета с подаръците, които вече не искаше да дава. На ъгъла спря, погледна към дома, после към влака за града на майка си. И продължи нататък.
