Един ден мъжът се върна вкъщи и каза: – Съжалявам. Влюбих се в друга. Ще помагам на момчетата. Заминавам, прости ми, ако можеш.

Един ден мъжът се върна вкъщи и каза: Съжалявам. Влюбих се в друга. Ще помагам на момчетата. Заминавам, прости ми, ако можеш.

Мъжът остави Мария с децата и излезе. На следващия ден разказът на съседката отвори очите на жената.

Мария се омъжи късно. Преди беше отдадена на учебните си занимания. После я погълна работата. Там срещнала него. Сблъскала се с Георги, когато бързала към офиса. Докоснала го случайно. Той веднага се влюбил в нея. Този вечер, след работа, когато Мария излезе, пред нея изведнъж се появи Георги. Дръпнал чадър над нея и подарил букет цветя. Така се запознаха. Цветя, изненади, подаръци. Половината година по-късно се оженили. Година след това се родило първото им дете.

Мария малко напълняла по време на бременността, но това не притеснявало Георги. После се появи вторият син. Мария още повече качила килограми. Никога не се върнала на работа. Грижела се за дома и децата. През това време Георги вече имаше собствена малка фирма за компютърни ремонти. Мария дори не забелязала как съпругът й започнал да се отдалечава от семейството. Тази година беше особено тежка. Георги изчезваше в работата, започна да пътува по служебни нужди. Мария не осъзнаваше, че той няма командировки в други градове.

Един ден вкъщи се върна и спокойно каза:
Съжалявам. Влюбих се в друга. Ще помагам на момчетата. Заминавам, прости ми, ако можеш.
Мария не очакваше това. Едва на следващия ден съседката й разкри, че мъжът й отдавна я изневерява. Мария не беше на себе си.

Минаха осем месеца.

Един вечер звънна домофона. Беше Георги, дошъл при децата. Мария размени няколко думи с него и отиде в кухнята. Тогава звънна телефона й. Вдигнала, казвайки:
Здрасти, мислех, че забрави за нас.
Не, как може да забравя щастието си. Утре ще дойда да ви взема. Сигурен съм, че на теб и децата ще хареса новият апартамент. Обичам те.

Мария затвори телефона. Усмивка се постили по лицето й. Красимир й направи предложение, ще живеят заедно. Обърнала се, за да отиде при синовете си. Георги чу всичко:
Закъснях ли? попита той, гледайки към пода.
Да! радостно извика Мария.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

5 + twelve =

Един ден мъжът се върна вкъщи и каза: – Съжалявам. Влюбих се в друга. Ще помагам на момчетата. Заминавам, прости ми, ако можеш.
No dia em que fiz dezoito anos, a minha mãe expulsou‑me da porta. Mas, anos depois, o destino trouxe‑me de volta àquela casa, e no fogão descobri um compartimento oculto que guardava o seu sinistro segredo.