Синът ми винаги бил приятел и опора за мен, но след брака им ние се превърнахме в непознати.
Никога не бях си представяла, че детето ми може да се промени толкова под влиянието на друг човек. Моят единствен син, Александър, винаги бил златното дете учтив, доброжелателен и готов да помогне. Той израства така и остана такъв и като възрастен. Преди да се ожени бяхме неразделни: често се виждахме, говорихме часове наред за всичко и нищо, споделяхме радости и тъги, подкрепяхме се взаимно, но винаги в разумните граници не се намесвах в живота му повече от необходимо.
Всичко се разпада, когато в живота му влезе Марин. За сватбата им родителите ѝ подариха едностаен апартамент в сърцето на Лион, току-след като бе реновиран. Това стана тяхното малко гнездо. Нямаше случай да ме поканят у тях, но Александър ми показа снимки от телефона светли стени, нови мебели, уютна атмосфера. След смъртта на съпруга ми остана без спестявания, затова реших да предам почти всичките си бижута златни вериги, пръстени, обеци на младоженците. Към Марин казах: Ако искате да ги продадете, няма проблем, исках само да ги подкрепя в началото на съвместния им живот.
Марин обаче веднага показа истинското си лице остра, като нож. Забелязах как пресича кутии с подаръци от сватбата, любопитна за сумата им, и това ме притесни. От една страна такъв характер би могъл да направи добър съпруг, от друга трябваше да бъда нащрек. Днес често жените гледат на съпруга като на портфейл, харчат парите му като свои, после се разводят, взимат половината и търсят нова жертва. Не исках това за Александър, но тревогата ме поглъщаше.
Шест месеца след сватбата Марин заяви, че за момента не иска деца. Сега не е време, в нашето малко апартаментче не е възможно, каза тя, вдигайки ръце: Какво да правим? Не искам кредит, а не знам кога ще можем да си позволим голямо жилище. Александър все още не е голям бизнесмен. Чувствах в нейния тон изчисление. Аз живеех в къщата, започната от покойния ми съпруг, но недовършена, със дупки в стените. През зимата беше мразовито студено, пенсионистката ми възнаграждение не стигаше за отопление. Тогава Марин предложи: Продай къщата си, купи си студио и ни дай останалото, за да си направим нов апартамент. Тогава ще помислим за децата.
Разбира се, че това означаваше да оставя старата си къща, да станa бездомна и да им дам най-доброто, което имам. Дори можеше да ме изпратят в дом за възрастни. Първоначално мислех да се съглася ако ми помагат финансово веднъж месечно. Но след това реших категорично Никак! с Марин трябва да се внимава, винаги готова на изненади.
След този разговор Александър ме посещаваше няколко пъти, тихо подсказвайки, че идеята не е толкова зле: Защо ти е нужна голяма къща? По-лесно е в студио с по-малки разходи. Аз стоях твърдо: Градът расте, след 510 години къщите ще поскъпнат. Територията вече не е в периферията, продажбата сега би била глупост. Един ден предложих размяна те да живеят в моята къща, а аз в студиото им. Същото е, нали? Марин отказа. Не искаше ремонт и вложения, докато тя би живяла без притеснение в техния подарен апартамент. Тя се нуждаеше от комфорт, дори и предложението ми да е по-изгодно. Такава е тя и не мога да я променя.
След това се разбях сериозно. Болях тежко, до кости с висока температура, кашлица и ужасни главоболия. Пуснах телефона за Александър, молейки го да дойде с храна и лекарства. Знаех, че са заети, но не можех да се справя дори да си вкарам вода. Някога никога не бих мислила, че той би оставил всичко, за да дойде. Дойде един ден по-късно, даде ми нещо като прах Фервекс, остави кутия с безшевни аспирини, вероятно изтекли, вдигна рамене и замина. За щастие, приятелка ми донесе супа и лекарства. Ако не беше тук, какво щях да се случи?
Синът ми беше светлината и подкрепата ми през целия живот. Доверих се на него слязно беше повече от дете, беше приятел, част от мен. Бракът обаче изтръгна всичко. Старахме се чужденци един към друг и не можех да променя това. Той остава моят единствен, мой гордост и любов, но сега виждам, че сърцето му е с Марин. Тя се вдигна като стена между нас, а аз останах от другата страна сама, изоставена, безполезна. Умът казва, че връзката е прекъсната и е време той да избере майка или съпруга. Изборът е очевиден, но сърцето ми все още се надява да помни какво бях за него и да се върне. Всеки ден тази надежда се топи като сняг под чуждите слънца.
Синът ми беше моят приятел и опора през целия ми живот, но след брака му станахме непознати.
