**Залепи се като пиявица**
Слушай, какво се залепи? Работя, ясно ли ти е?! Аз, между другото, за семейството се старая. Какъв е тоя глупав въпрос? Къде ще съм освен на работа? Ти, кокошко, никаква полза не внасяш, седиш на гърба ми на всичко готово!
…За Венцислав Милена се омъжи преди три години. Дълго я ухажваше, какво ли не правеше заради нея. Веднъж дори се изкачи на дърво и пред всички приятели обяви, че за Милена е готов на всичко.
На Милена й ставаше лошо от спомените. Не беше очаквала, че само година и половина след сватбата всичко ще се промени коренно. Венци някак рязко престана да я възприема като жена. Виждаше я като стопанка, готвачка, перачка, съветник и утешител, но не и като съпруга и любима. Спираше да й обръща внимание, да й носи малки подаръчци. Дори за рождения й ден не я поздрави. Милена се ядосваше, говореше с него, питаше какво става, но Венци упорито мълчеше. Казваше само, че всичко е наред.
А след раждането на сина им всичко се влоши още повече. Докато Милена беше в родилния дом, той пренесе вещите й втората стая детската. На мълчаливия й въпрос сви рамене:
Какво не е наред? Ти, като майка, трябва винаги да си до детето. Аз, като единственият работещ в това семейство, трябва да си почина както трябва. Просто е, Мили. Синът е малък, няма си режим, ще реве през нощта. А аз трябва ли да ставам сутрин с мързеща глава? Да живеем така засега.
През последния месец Милена все по-често усещаше, че в живота на Венци вече не е единствената. Разбира се, и преди той си позволяваше да се забавя на работа, да се прибира след полунощ. Но сега към безкрайните закъснения се добави и грубостта: ако Милена, притеснена, започнеше да задава излишни според него въпроси, той веднага се разсърдваше:
Слушай, какво се залепи? Работя, ясно ли ти е?! Аз, между другото, за семейството се старая. Какъв е тоя глупав въпрос? Къде ще съм освен на работа? Ти, кокошко, никаква полза не внасяш, седиш на гърба ми на всичко готово!
На Милена й ставаше неловко. Каква всъщност е тя? Е, закъснял е мъжът й в офиса до два часа през нощта, е, върнал се е късно. Но той се старае за нея! За извънредния труд плащат добре, сигурно затова Венци остава. Доскоро Милена дори не си беше представяла, че мъжът й може да има някоя друга.
…Милена се събуди от силен трясък Венци вече беше тръгнал на работа. Младата жена намръщи вежди. Пак не й каза добро утро. От месеци не закусваха заедно, а и съвсем не се събуждаха едно до друго още след раждането любимият й съпруг я изгони в детската. Отношенията, които в началото изглеждаха здрави, се сриваха като къща от карти…
Милена се облегна на възглавницата, после, след кратко колебание, взе телефона от нощното шкафче и набра Венци. Звъненето продължи дълго, накрая се чу сух, раздразнен глас:
Какво ти трябва? Зает съм!
Милена й стана обидно:
Здравей. Просто исках да ти пожелая хубав ден. Тръгна рано и…
Венци се разяри:
И заради тая глупост ми звъниш? На съвещание бързам, нямам време за телящи нежности. Милена, държиш се като пиявица! Умори ме, ей!
Мъжът затвори телефона. Милена се просмърка обидно и тихо се измъкна от под юргана. Скоро ще се събуди синът й, трябва да се оправи преди това. И да помисли още веднъж как да живее напред.
Милена се оттегли към банята, погледна се в огледалото: очите червени от сълзи, косата опърпана, по бузите отдавна нямаше руменина.
Да, разбира се Каква жена си ти сега, Милена? Измъчена от живота майка, истинска пиявица мина предателска мисъл, и сълзите отново бликнаха…
След като се уми, Милена се промъкна в спалнята искаше да вземе чист чин от гардероба. Погледът й плъзна по рафта нещо липсваше. Дълго се чудеше какво я безпокои, докато не я светна.
Изчезнала беше кутията с нещо лично и много интимно, която беше купила специално за третата им годишнина. Милена планираше на 13 октомври да направи малък празник романтична вечеря с продължение.
Искаше поне в този ден мъжът й да й обърне внимание като на жена. Кутията със средствата беше взета още по-рано. Направи го на големия размер. За всеки случай.
Пренесъл я, що ли? попита Милена на глас. Защо? Можеше да си стои където е.
Два часа по-късно, след като нахрани и приспа сина си, Милена реши да опита отново. Не й даваше мира фразата, която мъжът й беше изхвърлил с презрение: Ти си като пиявица. Знаеше, че след съвещанието Венци има малка почивка за обяд, затова и му се обади.
Венце, пак аз съм. Извинявай, че те безпокоя, но…
Какво пак? я прекъсна той грубо.
Мисля, че трябва да поговорим. Сериозно.
Говори, слушам. Но по-бързо.
Не по телефона. Може ли довечера, след работа?
Вечерта искам да лежа на дивана и да гледам телевизия, а не да слушам твоите оплаквания. И заради това ми звъниш?! Вечерта не можеш ли да попиташ?
Но, Венце, важно е… Ти съвсем спря да ми обръщаш внимание. Безразлично ти е как изглеждам, какво чувствам…
О, започна! Венци тежко въздъхна. Добре, нека подред. Изглеждаш… ами, както всички жени след раждане. Напълня се, торбички под очите. Нищо страшно, Мили, ще се оправиш. А що се отнася до чувствата… Ти си майка, Милена! Радвай се, че имаш дете, толкова жени искат и не могат да забременеят. Аз вече съм на десето място. Мисли за сина ни.
Венце, не е честно! Аз също съм човек! Искам да се чувствам желана, обичана…
Добре, Милена, нека така. Да започнем с външността. Може би трябва… да си смениш прическата? И това рокле с торба не ти стои въобще. Знаеш, че харесвам да си облечена красиво. И още… спря да се грижиш за себе си. Неприятно миришеш. Преди винаги имаше лак за нокти, грим… А сега? Ходиш като сива мишка.
Сива мишка?! Нямам време, Венце! Цял ден съм с детето! Ти поне един час си седял ли сам с него?
И няма да го правя! Моето е да печеля пари. Твоето да гледаш дома и детето. И да не забравяш за себе си! Погледни се в огледалото, Милена! И спря да готвиш вкусно… Между другото, какво сготви днес? Надявам се, не пресоли пак като миналия път? Помолих те да четеш рецептите внимателно! Уф, взе и ми развали настроението. Не ми звъни повече, ще си говорим вкъщи.
Милена не безпокоеше съпруга до края на деня. Преди да се прибере, тя скочи под душа, леко се подгримира, направи нещо като прическа. Го посрещна в коридора, усмихната, го попита ласкаво как му е минал денят. А Венци, вместо да се зарадва, пак се разсърди:
Мили, какъв е тоя цирк? Защо се накити като маймуна? Това глупаво рокле си сложила! Не ти стои, краката ти са криви! Смени го веднага!
Милена не издържа. Плесна му шамар и, разплакана се, втурна в банята. Стриваше грима с ярост, търкаше бузите и устните с твърдата гъба. Наметна халата, а роклето хвърли в кофата за боклук. Венци изглеждаше хладен, сякаш сълзите й не го докоснаха. Не вечеря легна в спалнята пред телевизора.
След като приспа сина си, Милена си спомни за изчезналата кутия и отиде при съпруга си. Търсеше просто повод за разговор, искаше да го извади на чисто. Да разбере защо я е спрял да обича и кога се е случило. Венци дори не й обърна внимание. Милена седна на ръба на леглото и го попита директно:
Венце, къде е кутийката от гардероба?
Той се намръщи, без да я погледне:
Каква кутийка? За какво говориш?
Милена дълбоко въздъхна. Трябва да остане спокойна. Днес вече се караха, скандали няма да доведат до нищо добро.
Венце, кутията от аптеката. С тия, с презер… Днес погледнах в гардероба, я нямаше. Мислех, че си я преместил. Исках да направим празник, романтика. Договарях се с майка ми за 13-то, ще гледа Димчо…
Реакцията на съпруга й беше неадекватна. Скочи и закрещя:
На какво намекваш? Че съм ги занесъл на любовница?! Напълно ненормална си? Как смееш да ми говориш такива неща!
Започна скандал. Милена дори не разбра как се получи. След като си изкрещя, Венци неочаквано заяви:
Да, взех ги. Да! И въобще, аз напускам. Отдавна исках да ти кажа, но те жалех. Сама си виновна! Чуй, Мили, наистина ли си толкова тъпа? Нищо не забелязваш ли? Отдавна имам друга!
От кога? попита Милена спокойно. Неочаквано й стана леко.
Отдавна отсече той още преди раждането на Димчо. Ти, като забременя, стана непоносима. Квичеше постоянно, искаше да те гушкам, да милам корема… Нямаш представа колко ме дразниш. Аз живея с теб само заради сина, ясно?!
Венце, а тя по-добра ли е? Кажи, любопитно ми е…
Мъжът се усмихна злобно:
Има едно важно предимство, Милена. Тя не може да има деца!
Милена се обърна и излезе от спалнята. Сълзи вече нямаше, болката я беше напуснала. Съпругът я освободи. Седна до леглото на сина си и леко го погали по розовото бухче. Нищо, ще се справи. А Венци… Нека си върви където иска…
…Венци постъпи благородно не изгони жена си и сина от апартамента, а самият той се изнесе. И нейните, и неговите родители застанаха на нейна страна не я оставиха сама. Разводът мина тихо, алиментите за Димчо Венци плаща доброволно. Вярно, рядко го вижда, но вероятно така е по-добре. Милена и не го копнее особено. Помни всичките му думи, особено за пиявицата и маймуната. Ето такива работи…
