Възмездие
“Чуй, Дени, обещах на колегата да му помогна с преместването.”
“Днес?” попита Деница съпруга си.
“Купи си нов апартамент, двустаен. Жената му скоро ражда.”
“А миналата събота обмивахте нова кола на някой. Какви са ти колегите всички успешни. Само ние нямаме нито нова кола, нито голям апартамент. Защо, Дени, а?”
“Не мърмори, Дени. Обещавам, следващата събота ще сме заедно.” Дени я прегърна и ѝ погледна в очите.
“Нещо трудно ми се вярва. Всеки уикенд имаш някакви изненади.” Деница се отдръпна.
“Искаш ли да му се обадя и да кажа, че не мога да помогна?” Дени се намръщи.
“Не, щом си обещал, върви.”
Той веднага се оживи.
“Дени, ти си злато, а не съпруга. Така, тръгвам?” Искаше да я целуне, но тя му застана с ръка на гърдите и леко го отстрани.
“Само да не забравиш за следващия уикенд,” каза тя.
***
Тримата заедно учеха в университета. Както често се случва, Деница харесваше Диян, а на нея й харесваше Дени. Седяха заедно на лекции, ходеха на кино, момчетата я придружаваха до вкъщи. Един ден Диян ѝ се призна в любов.
“Съжалявам, но аз харесвам Дени,” призна честно Деница.
“Разбирам, сърцето не се командва,” въздъхна Диян.
Той вече не сядаше с тях на лекции, не я придружаваше. Ако изобщо отиваше с тях на кафе, винаги си тръгваше бързо.
Дени имаше малък апартамент, наследен от дядо си. Цялата група често се събираше там. Идваше и Деница, но никога не оставаше за нощуване, колкото и да я убеждаваше Дени. Но в новогодишната нощ тя остана. И скоро започнаха да живеят заедно.
Диян идваше рядко, не можеше да гледа щастието на съперника си, макар и приятел.
“Кога ще се ожените?” попита той, когато празнуваха защитата на дипломите.
“На нас и така добре, нали, Дени?” отговори Дени вместо двамата.
Деница наведе глава и млъкна.
“Грешиш. Всяко момиче мечтае за сватба и бяла рокля. Дени, зарязвай го, омъжвай се за мен,” изненадващо каза Диян.
Дени го погледна с мрачен поглед.
“Всъщност отдавна исках да ти предложа брак, чаках удобен момент.” Дени извади от джоба си пръстен. “Ще се омъжиш ли за мен?” попита, като я прозираше с поглед.
Деница зачерви от щастие.
“Разбира се,” отвърна тя, без да забележи как Диян стана и си тръгна.
Два месеца по-късно той беше свидетел на сватбата им.
“Дени, ако те нарани, веднага ми кажи,” каза той на сватбената маса.
“А ти сам кога ще се ожениш?” попита Деница.
“Той чака ние да се разведем,” засмя се Дени. “Няма да дочака.” Хвърли победен поглед към Диян.
“Стига, мир,” сложи край на караницата Деница. “Хайде да танцуваме.” Изтегли Дени от масата.
Три месеца след сватбата Диян дойде на рождения й ден с огромен букет алені рози. Когато гостите си тръгнаха, Дени дълго не можеше да се успокои, обвиняваше я, че прекалено ентусиазирано е приела букета. Всички забелязаха, а на него му беше неприятно.
“Не ревнувай, обичам само теб,” каза Деница.
“Дано,” промърмори си Дени.
Минали три години. Двамата бяха щастливи, но имаше и кавги. Основната причина беше ревността му. Ревнуваше я не само към приятеля си, а и към всеки мъж, който ѝ обърне внимание. Искаше тя да забременее и да стои вкъщи.
Но Деница искаше да натрупа опит, да работи, и чак тогава да ражда. Забеляза, че напоследък Дени се държи странно уикендите намираше причини да излиза, а ако оставаше, беше недоволен и кисел.
“Диян, знаеш ли дали Дени има някого?” попита тя един ден.
“Дени, той те обича,” отвърна приятелят, но избегна погледа ѝ.
“Не можеш да лъжеш,” усмихна се тя.
***
И ето, Дени пак избяга от вкъщи. Деница въздъхна и се захвана да чисти. Когато апартаментът заблестя, а прането сушеше на балкона, звъннаха. Мислеше, че се е върнал Дени, но той имаше ключ. Отвори и видя Диян на прага.
“Ти? Къде е Дени?” попита тя вместо поздрав.
“Той не е ли тук?” отвърна той. “Мога ли да вляза? Та, къде е Дени?”
“Влез, щом си дошъл. Чай? А Дени помага на някого да се премества.”
“Точно така. Напълно забравих.” Диян се плесна по челото. Тя го погледна подозрително, но не каза нищо.
Пиеха чай в мълчание, което ставаше все по-неудобно.
“Дени, все още ми харесваш,” изведнъж проговори Диян.
“Мислех, че вече си се успокоил.”
“Просто исках да знаеш.”
“Знам, Диян.”
“Трябва да ти кажа още нещо.” Отпи от чашата, без да я гледа.
“Звучи сериозно. Да започвам ли да се притеснявам?”
“Общо взето, Дени мисли, че го изневеряваш. Че имаш някого.”
“Знам. Той ли те помоли да разузнаеш с кого?” Деница горчиво се усмихна. “Нямам никого. Сам каза, че обичам съпруга си.”
“Дени ме помоли да ти се правя на интересен. Разбираш…” Покрасня от неудобство.
“Не разбирам.”
“Искаше да те изкуша.” Гласът му беше почти шепот.
“Проверка ли реши да ми направи?” Деница се досети.
“Нещо такова. Деница се изправи бавно, погледът ѝ хладен и решителен.
Кажи на Дени, че проверката му приключи.
Взе телефона, набра номера, чу гласа му и без да промени тона си, каза:
Свободен си.
Затвори, погледна Диян и отвори вратата.
Благодаря, че дойде. Но повече няма нужда.







