Баба ни е задължителна решиха внуците на семейния съвет
Какво, напълно ли сте се побъркали? Тридесет хиляди лева за тази ръждясала стара кола? Няма и едно цяло място на нея! Никола Петров с яд захлопна капака на старата Москвич и погледна продавача накриво.
Това не е ръждясла кола, а антика отвърна той спокойно, гладейки остарялата волана. Такива вече не ги правят. Седемдесет и осма година, заводска сглобка. Всички документи са наред, преработена е изцяло. Двигателят работи като часовник.
Като часовник, който е спрял изсмя се Никола и се обърна към жена си. Стефани, да си вървим. Няма да хвърлям пари за тоя скрап.
Стефани Георгиева въздъхна и се извини с присмех:
Извинете, но мъжът ми е прав. Трябва ни кола за вилата, да пренасяме неща и да пътуваме. А тази…
Вземете я, няма да съжалявате продавачът се опита да хване нейния поглед. За ваше семейство ще ви направя отстъпка. Двадесет и осем хиляди и е ваша.
Не, благодаря каза твърдо Стефани и взе мъжа си под ръка. Ще потърсим още.
Мълчаливо вървяха през гаражите. Никола все още кипеше, а Стефани мислеше колко се проточва търсенето на подходяща кола. А лятото идваше, и трябваше да решат как ще пътуват до вилата. След като пиян шофьор улучи старата им Лада (по добър случай те не пострадаха), се налага да пътуват с автобус с две прекачвания или да плащат на съседи да ги возят.
Може би наистина да вземем кредит за нова? предложи Стефани, когато излязоха.
С нашите пенсии? отсече Никола. Не, ще намерим нещо прилично от частни лица. Просто трябва да потърсим още.
Но лятото идва, а ние още не сме разкопаели градината Стефани спря и оправи шала. Пролетният вятър беше още хладен. Децата обещаха да помогнат, но знаеш как става. У Станислава работа, у Ралица децата…
Ето затова неочаквано се оживи Никола. Ами ако помолим баба Ванга?
Баба Ванга? Майка ми? Стефани го погледна учудено. На седемдесет и осем години, къде ще пътува?
Какво значение има годините? отряза Никола. Твоята майка е по-здрава от мен. Всеки ден сутрин гимнастика, после пазар, после кафе с приятелки. Освен това има спестявания. Помниш ли, казваше, че спестява за черни дни? Ето, дойде време.
Ники! възмути се Стефани. Как не ти е срам! Това са ѝ пари, цял живот ги е събирала. Искаше да ги остави на внуците.
А ние ще ги вземем за внуците настояваше Никола. Ще купим кола, ще ги возим до вилата. Чист въздух, природа, плодове. Добро е за здравето им.
Стефани поклати глава, но не отвърна. Мисълта да поиска пари от майка си не й харесваше. Отдавна не се виждаха Ванга Иванова живееше сама в стар двустаен апартамент в квартала, и пътуването дотам беше неудобно. А сега още и с такава молба… Не, не беше правилно.
Вкъщи ги чакаха децата с внуците Станислав с жена си Десислава и сина им Тошко, четиринадесетгодишен, и Ралица с мъжа й Борис и близначките Елица и Бойко, на дванадесет.
Намерихте ли кола? попита Станислав, помагайки на майка си да сервира.
Не въздъхна Стефани. Всичко или е скъпо, или е на парчета.
Татко предлага да поискаме пари от баба Ванга неочаквано каза Никола, влизайки в кухнята. Тя има спестявания.
От баба Ванга? учуди се Ралица. Тя ще се съгласи ли?
Не знам призна Стефани. Още не съм я питала. И не съм сигурна дали трябва.
Защо не? седна Никола. На кого ще ги остави иначе? На нас, на внуците.
Тя сама казваше, че иска внуците да учат в университет припомни Стефани. Че парите ще са им за образование.
Ето затова и ще купим кола повтори Никола. Ще ги возим до вилата, на природа. И това е образование биология на живо, а не по учебници. На следващата сутрин Стефани закуси набързо, сложи един наръч домати в кошницата и тръгна към дома на майка си. Ванга я посрещна с усмивка, изтърка ръцете си в престилката и я покани да седне. Дъщерята започна мудно, заобиколи, докато най-сетне каза каквото трябваше. Ванга мълча, после стана, отиде до стария комод, извади плик с пари точно тридесет хиляди и го сложи в ръката ѝ.
Вземи каза тихо. Не чакай аз да умра, за да ви е полза. Само ми обещай едно води децата на вилата този лят. Идвам с вас. С колата, дето ще купите. Искам да видя бъзчето как цъфти.
Стефани прегърна майка си, без да казва нищо. На път за вкъщи мина покрай гаража, където стоеше онзи Москвич. Машината беше още там. Поколеба се, после влезе.
Вземам я каза. И с благодарност.
