ЖЕНСКАТА ПРИЯТЕЛСТВО
Бяха приятелки за кафе. Бяха подруги за цял живот.
Аграфена Маринова имаше своята история.
Добре, стига за днес. Сега ще дойде съпругът ми от работа, а аз нямам започнала вечерята. И кажи на своята да премине директно към обаждане, щом уточните датите за прибиране! завърши Аграфена разговора в прекрасен тон. Приятелката й със съпруг се готвеха да посетят дъщерята си в Германия, така че скоро щяха да се видят.
Как жалко, че Вера живее толкова далеч и сега всичко е толкова скъпо и трудно за среща, оплакваше се отново Графинята. Само по телефона успяваме да си говорим така открито.
Въпреки рядките срещи и различния начин на живот, разговорът им минаваше плавно, сякаш никога не се прекъсваше. С мнозинството си подруги, набрани в зряла възраст в чужбина, такова не се случваше. Същият кръг от познати, същите събития, същите страни но нямаше нищо ново, за което да се говори. Често се налагаше да се измъква нещо от сърцето, а безсмислените разговори Аграфена не търпяше.
Те се познаваха от първия клас, но истинското приятелство се зароди след заминаването на Груня от България. В училище всяка въртеше се в свой свят, едва се докосвайки, докато Аграфена мечтаеше за ПОДРУГА такава каквато е в книгите, истинска.
Писателите не лъжат, те черпят от живота, ако не пишат фантазия, нали?
Съществува популярно мнение и куп анекдоти, че женското приятелство не съществува, а само силното мъжко. Какво е мъжкото? Заедно на футбол, да помогнат с тежести, да говорят за политика, може би да позичат пари Душа не си изливаха. Най-много се оплакваха от съпругата или шефа.
А женското приятелство Груня разделяше на приятелки и подруги. Приятелките имаше много и с тях се говореше за всичко, но повърхностно: мода, здраве, книги, филми, пътувания, домакинство, деца, стари родители.
ПОДРУГА е различно. Тя е човек, на когото можеш да се покажеш такава, каквато си, да споделиш най-скритото без страх от подигравка, а с подкрепа. Тя ще се появи при първото повикване, при всяко време и всяко време с бутилка в ръка или без и ще ти слуша една и съща история по различни начини, като ти избърша сълзите.
Аграфена знаеше, че такава подруга съществува, защото сама би постъпила така. Може би нощните обаждания не винаги се осъществяваха първо родителите, после съпругът я спираха. Но иначе беше готова да подаде ръка.
Така я търсеше цял живот и най-накрая я намери в Вера, преминавайки дълъг и трънов път.
Имаше грешки и разочарования, започвайки със съседката от етажа, с която била приятелка от раждането, но се разкъса заради счупена кукла, подарена от родителите. Куклата се развали, когато братовчедът им я напои с вода, а виновна беше Груня. Тя не застана в защита, и приятелството им свърши.
Следващото разочарование беше приятелката от Съединените щати, която се ядоса за дребно и прекъсна контакта, въпреки години труд в емиграцията и искрени извинения от Аграфена.
Звездата на тази крутка беше Белла.
Белла се появи във втори клас и веднага се включи в групата. Беше къса, плътна, с вълнообразна коса, сплетена в гъста плитка. Тя не разполагаше с красотата, но компенсираше с енергия, самоувереност и смях, който някои наричаха заразен, а други като късо смеене.
Момичетата бързо станаха приятелки, живееха близо и се връщаха заедно с метро. Създадоха традиция: всяка сутрин по пътя към гарата купуват в ларьо вафлен сладолед с ягодов сос. Плащаше почти винаги Груня, защото Белла нямаше пари майка й й давала по един лев седмично с думите: Ето ти, не се лишавай. Но Груня вярваше, че между подругите не трябва да има малки сметки.
Дневното сладоледене ги закаляваше, простудите им минаха, родителите ги записаха в плувен клуб, където тренираха заедно след училище.
Още много правеха: ходеха в кино, театър, галерии (когато Белла не харесваше художник, тя твърдеше, че той просто още не е стигнал). Пътуваха до пионерски лагери, танцови и рисувателни кружки.
Рисуването харесваше Груня, но изостави уроците, след като Белла критикува рисуваната от нея щрака. На рисуване с кукли, където щраката приличаше повече на крава, но бе маслена, и Белла я обяви за подобра.
Двете се влюбиха в същия момче в началното и едновременно се разлюбиха. Белла продължи да го обича тайно, докато Груня смяташе, че е завершено.
Баба им викаше: Дръж се далеч от тази Белка, завижда ти. А Груня отговаряше: Баба, ти не разбираш, ние сме истински подруги!
Груня беше готова да се откаже от лидерството, да приеме всяка оценка, да търпи закъсненията всичко това прозвучаваше като дреболици пред силната увереност, че подруга ще бъде като планина.
Белла едно време интервенира, казвайки на ухажващия съученик, че не му е подходяща и трябва да я остави в покой. Груня го възприема като прекалена опека.
Когато майка ѝпсихолог започна строг разговор за близката им връзка с колегата, Белла утеши плачещата подруга и се изправи в защита.
Приятелството преживя различни университети, съблазнители, сватби, където всяка беше свидетелка на другата, и раждането на първото дете.
След това се разпръснаха: Аграфена отиде в Съединените щати, Белла в Израел, и връзката им се отслаби почти до нула.
Срещнаха се случайно в Амстердам. Първоначалната еуфория се замести с недоумение, защото Белла, въпреки многото визити в САЩ, никога не даде знак. Още се прибави горчивината, когато разказа, че след заминаването на Аграфена е имала роман с найверния ѝ почитател. Белла се опита да сподели интимни детайли, които Груня не искаше да чува.
Това боли, но в Амстердам се появи и Вера от Москва и всичките обиди се скриха дълбоко, макар и да не изчезнаха напълно.
Следващи години бяха изпълнени с мъртва кореспонденция и няколко срещи. Белла се разведе и безспирно търсеше нов партньор, докато семейният живот на Аграфена също се клатеше, но децата растяха и се мълчеше, че трябва да се издърпа.
Накрая станало нестерпимо. Появи се стар познат, започна кореспонденция, после встретиха се, когато тя дойде в града му за медицинска конференция, припомниха миналото и завършиха в легло. Започна любовна интрига.
Груня не се гордееше, но животът ѝ придоби нови нюанси и не можеше да спре. Срещите бяха редки: понякога тя успяваше да избяга за конференция, понякога той отиваше в командировка.
Един ден кавалерът предложи план да се срещнат в Израел, където и двамата имаха роднини. Белла трябваше да покрие гърба им. Планът от самото начало не беше добър, но решиха да рискуват.
Подруга го подкрепи с ентусиазъм: одобри любовника (Това е, което ти трябва, а не онзи мъж, с когото се ожених!), се опита сама да го провокира, докато Груня не беше у дома, но получи оттегляне.
Тя ги заведе в модерни галерии, скъпи ресторанти (тя избираше, той плащаше). Всичко вървеше толкова добре, че любовниците решиха да прекарат още три дни на морето в Ейлат. Белла започна да събира куфар, мислейки, че ще я вземат, но кавалерът отказа да плати и не я включи.
Защо ни трябва ковач? попита той разумно. И Бела остана в Йерусалим, измисляйки оправдания, ако се обади съпругът й.
Тримата дни пролетяха като миг. Когато се връщаха в Йерусалим, телефонът звънна:
Ту нощем ти се обади съпругът ти. Хванал ме неочаквано, бях в шок, пробвах да го успокоя, но изглежда той вече знае всичко, изрече тя. Така е подобре, иначе щях да не се решиш.
Последваше завръщане към дома, като сън, дълги и тежки преговори със съпруга, почти запечатан брак за още няколко години
А подруга какво беше подруга? Не признаваше вина, смятайки, че е направила услуга. Аграфена спря да говори за болезливото.
Досега понякога се пишат, но вече не се канят взаимно на сватби и не се виждат.
Звъни телефонът: известие, че Google Photos събра нова галерия с общи снимки с Вера от годините на срещи и пътувания.
Вече четат нашите мисли, помисли се Аграфена, но се усмихна и се потопи в спомените за пътешествията.
И все пак, истинското приятелство съществува, се успокои тя.
