На погребението на баща си момиченцето неочаквано прошепна, че той е жив: всички мислеха, че детето просто страда, докато не видяха това…

В старата къща в Пловдив, покрита с мъгла на смърт, се провеждаха скромни погребения. Въздухът беше тежък, пресичан само от тихи прекъснати въздишки. В средата на стаята, обсипан с бял плат, лежеше ковчегът, а около него се събраха близки и роднини.
До ковчега стоеше майката, държейки ръката на малката си дъщеря. Момиченцето мълчеше, къдравите ѝ коси скриваха личицето. Откакто се беше случила трагедията, тя почти не говореше, и всички мислеха, че детето още не разбира какво се е случило.
Когато дойде моментът за последно сбогуване, майката се наведе леко и попита:
Искаш ли да се сбогуваш с татко?
Момиченцето кивна. Вдигнаха я, за да погледне вътре. За момент съсредоточено загледа спокойното лице на баща си, след което прошепна:
Татко само спи.
В стаята се раздадоха съкрушени въздишки и усмивки, скрити зад сълзи. Мнозина си помислиха, че това е само наивната дума на дете, което не е схванало окончателността на смъртта.
Но изведнъж момичето заплака и протегна ръчички към ковчега:
Татко, събуди се! Ти само спиш!
Всички замръзнаха. Майката я прегърна, опитвайки се да я успокои, но в този момент детето добави нещо неочаквано…
Снощи го видях да идва у дома. Стоеше до вратата, гледаше ни и не каза нищо.
В стаята се спусна мълчание, толкова тежко, че всеки усети напрежението. Няколко души се погледнаха с тревога. Един дори се сепна.
Майката, объркана, притисна дъщеря си към себе си. Изглеждаше като детска измислица, но момиченцето продължи упорито:
Той беше. Видях татко.
Тогава сред присъстващите се разнесе шепот. Няколко погледа се обърнаха към далечния ред. Там, в полумрака, стоеше мъж, когото никой досега не бе забелязал. Лицето му беше като огледален образ на онзи в ковчега.
Това беше близнакът на покойния. Живееше в София от години, почти без контакт със семейството. Дойде само за погребението, решавайки да не се показва преди това, за да не предизвиква излишни говори.
За възрастните това обясни всичко момичето го беше видяло предишната вечер и го бъркаше с баща си. Но за нея това беше доказателство: татко все още беше там.
И макар всички да знаеха истината, в този ден никой не дръзна да отнеме от детето вярата й.