Ех, приятелю, трябва да ти разкажа нещо, което ми се случи наскоро срещнах отново Лора след цели две години. Седнахме на кафе в центъра на София, на една слънчева тераса, и докато гледах как светлината се отразява в очите ѝ, осъзнах колко много съм изгубил. В този момент ми просветна какво всъщност се беше случило между нас всички онези знаци, които не съм разбрал, тихите ѝ жертви, а моят егоизъм я беше превърнал в човек, когото вече не познавах.
Лора ме покани на кафе, а докато си говорехме, не ми разказваше само за успехите си. Беше се научила да поставя себе си на първо място, да бъде жената, която винаги е била преди да стане майка и съпруга. Лицето ѝ вече не беше уморено, както преди, когато се опитваше да скрие всичко с малко грим кожата ѝ сияеше с увереност, която беше загубила отдавна.
Знаеш ли каза ми тя, докато гледаше залеза над Витоша не беше лесно. Минах през тежки моменти, но намерих пътя си. Научих се да се ценя, да не чакам някой друг да го направи вместо мен.
Думите ѝ ме удариха право в сърцето. След раздялата ни, аз просто продължих напред, сякаш нищо не се беше случило. Потънах в работа, приятели, мислех само за себе си. Но сега, когато я виждах такава, разбрах, че егоизмът не само ни отдалечава, а ни прави слепи за истински важните неща.
А ти, как си? попита ме Лора, с онзи поглед, в който вече няма обида, но знае, че има рани, които само времето лекува.
Не знаех какво да кажа. В този миг се почувствах по-самотен от всякога. Лора беше продължила напред, разцъфтяла отново, а аз все още бях затънал в миналото, съжалявайки за това, което съм изпуснал.
Реших да се отдръпна и да помисля върху постъпките си. Докато я гледах как става и ми се усмихва топло за сбогом, разбрах, че понякога любовта не е достатъчна. Не стига само да обичаш някого трябва да умееш да го пазиш, да го цениш и да му даваш пространство да расте.
Лора си тръгна, но нещо в мен се промени. Вече не гледах назад с тъга. Сега знаех, че първата стъпка към помирението не е да я потърся отново, а да се науча да бъда по-добър за себе си. И ако животът ни срещне пак, да мога да разпозная това, което някога съм изгубил.
