Добре, ако толкова отивам при мамата! вика Иван, а аз му викам: Ами седи тука сама!
Бояна седи сама на разбито корито няма мъж, работа, планове. Как ще посрещне Нова година
Чух те страшните новини, мамо! вика майка й, Мария, докато се опитва да не се разплаче. Целият ти проблем е от онзи байстрюк той ти е изгорил цялото огнище! Как се получи, че се ядосваш толкова?
Какво, Иван? се усмихна Мартин. Ох, започвай да се мириш чакам!
В живота на млада Бояна Шерлокова имаше две главни беди: не, не са драки и пътища. Първата обаче беше малко неясна.
Бедите се оказаха любимият съпруг и обичаната шефка. Както често се случва и при другите.
Не ставаха двойка никой не им предаваше! Просто им се навреждаше животът поотделно.
Иван беше умен, остър и романтичен, но това бяха само думи. Когато дойде време за работа, се оказваше, че е болен, уморен, не е готов, а ако ставаш за ядене, Мартин обича добрата храна.
Всичко протичаше като в стара българска приказка:
Пуканка, яж каша! вика приятелят. Къде е голямата лъжица?
Преди брака, където срещите бяха кратки, имаше всичко: пица, приятни разговори, шеги идеален старт за съжителство.
Бояна, влюбена до уши, не забеляза, че младоженецът е в постоянно търсене на себе си и работа.
Ще намеря, обещавам! Ще ти кажа първа! се шегуваше той.
И двамата се смяха беше много смешно за тях.
Мартин я наричаше нежно Бойчо, а тя го наричаше Мартинче. Не беше маймуна, а малка шега рибичка, защото всички знаят какви са маймуните.
Скоро се ожениха, а Мартин се премести при Бояна, защото в тридесетгодишния съпруг нямаше свое жилище.
Шегите не плащат сметки! заключи майка й, която не обичаше зетя.
Кой би се притеснявал? Той не е Жванецки, нито Петросян!
Първото недоразумение се появи, когато трябвало да платят за къщата. Бояна нямаше пари и помоли Иван за помощ. Оказа се, че Мартин е у дома цялото време търси и работа, и себе си. Найпоудобно е да го прави лежейки на дивана така мозъкът работи пополесно, нали?
Плати си от своята част! предложи Мартин, който винаги имаше синьо око.
Своите също свърши използвах последните левове за храна! изненада се Бояна, очаквайки поромантичен съвместен живот.
Тогава вземи от подаръка, а аз после ще допълня!
Кога после? попита тя.
Когато котката получи супа! се засмя той.
На сватбата им подариха около двеста хиляди лева добри пари, но майка и татко спряха да помагат след като се ожениха: нека ти се грижи съпругът.
Иван, който се хранеше от родителите, сега също трябваше да се справи сам.
Заплатата на Бояна изтекла, тя взе от подаръка и още малко. Не е изненадващо, че спестените за черен ден пари се разтапяха като сняг.
Когато отново се гмурна в кутията, откри, че е празна там трябваше да има нещо останало. Оказа се, че Мартин е взел остатъка за нови слушалки!
Иван не разбираше защо не може да се използват стари слушалки.
Какво ще правиш, Райчо? викаше Бояна.
Какво, измисляй! Ти си моята майсторка! отговаряше той.
Тя създаде идея, но се задъхваше и замлъкна това вече беше извън приличията. На следващия ден отне от майка си до следващата заплата.
А дали това спря съпруга? Не, той не се хвърли да търси работа. Просто се пошегува: Не понасям игнорирането, особено от Бояна! И веднага се опита да се помири:
Хайде, Бойчо! Съжалявам, копнях!
Те се помириха, но оставаше малко напрежение.
Когато тъщата не понасяше, тя каза:
Какво, Мартин, спечели ли поне малко лева? Или седи на врата на Бояна?
Той мълчеше не знаеше какво да каже, истина е.
Втората беда в живота й беше шефката Марта Борисова, известна като босихата. Тя е икономистаналитик, а Бояна работи при нея.
Марта беше строгa и коварна, като леденото вино, а Людмила Прокофиева приличаше на снежинка. Марта мразеше както мъже, така и жени, имала три неуспешни брака, без деца, две котки и танго два пъти седмично.
Когато подчиненият Петьо, след курс по танго, шеги, че шефката трябва да води хоровод, Марта вдиша и каза:
Вече не работите при нас!
Бояна се уплаши, но Бог й даде късмет.
Накрая отново се ядоса с Иван все почесто. Този път се появи разговор за развод.
На следващия ден Бояна се прибра на работа с цел да напише СМС до мъжа. Реши да го нарече не Мартинче, а Мартинка, за да е пообидно.
Тя изпрати:
Не мисли, Мартинка, че се уплаших от твоите думи! Ще си тръгна сама ще си мачкаш лакти! Спрете да се разкъсвате, иначе ще ви изпратя в зоопарка, където вече ви чакат!
Подписа се като Щербакова, за да е сериозно.
Тя се усмихна писмото изглеждаше като шега, както обича Иван.
Близко беше Нова година. Как ще я посрещнат? Дали развод? Досега не са изкарали и една година заедно!
Изведнъж шефката влезе и викна:
Щербакова, в годишния отчет има гафове! Поправи ги и дай ми готово, иначе ще се приближи уволнение!
Марта, доволна от адреналина, излезе, а Бояна стоеше замръзнала при появата на шефката е обичайно да се стои.
Тя поправи грешката, изпрати СМС до Иван и към него.
Три минути по-късно я повика Марта:
Кой от нас е маймунка? попита без усмивка, гледайки в телефона. Ще ме изпратите в зоопарка, Щербакова?
Сърцето й потъна обърка СМСките
Тъй като шефката беше Марта, маймунка ѝ пасваше.
Това не беше нито разказ, нито филм но и двете жени нямаше настроение за смях.
Бояна стоеше, гледайки надолу: обяснения бяха безсмислени, всичко звучеше нереално.
Какво, ще тръгна сама? Е, мечтата ти се сбъдна вече не работиш! каза шефката, като че ли искаше да я изхвърли в тоалетната.
Ще получите сметката днес не е задължително да работите! И ще имате време за зоопарка!
След пауза добави:
Твоите свои вече сигурно са чакали!
Босихата спечели.
Бояна излезе от кабинета, заобиколена от часове за подготовка.
Айде, започвай да се мириш, казва Иван, излизащ от коридора. Както обеща ще се помирим до обяд!
Той получи СМСката, предназначена за шефката, и разбра, че любимата се е извинила и е дошла да се помири навреме!
Какво, донесе ти кактус вместо цветя? продължи радостният мъж. За мъже цветята са непрактични!
Твоят «комилфо» е където и да е! викна Бояна, нервите й се разпаднаха. Чакай, къде ще сложа този кактус? Уволниха ме заради теб!
В крайна сметка всичко беше правилно ако не се бяха посрасли вчера, нямаше нужда от СМСката.
Защо отново е моята вина? учудено попита Мартинчето. Още ли съм се провалила?
Не е твоето кучешко дело! викна Елена.
Какво? Не разбирам! изненада се мъжът, пренебрегвайки думите за уволнение. Ти не искаш да се мириш? Добре, ако толкова, отивам при мамата! А ти седни сама!
Бояна остава сама на разбитото корито без мъж, работа, перспектива. Как ще посрещне Нова година?
Всичките нерви са проклети! заключи майка й, чувайки новината. Той е виновен, твоят байтър той те изгорил! Как можеш да се ядеш толкова?
Какво ти стиска толкова, не разбирам? Той ти е като балон блести, а отвътре е празен!
Трябва да избирате партньори поповнимателно, дъще! Не вкарвай непознати в къщата!
Добре, не плачи, никой не умира! Отдъхни от работата татко и аз ще се погрижим за теб!
Майка й покани Бояна да празнува Нова година у дома, където приятелката ѝ обеща да донесе симпатичен жених.
Присъедини се и бабата:
Какво, загуба? Нека другата страна удари с лъжица! И каква глупост уксус безплатен!
Тя добави и майка й:
Повнимателно с избора, мила!
Бояна и Мартин се разведоха разбраха, че повече не разбират един друг.
Старият Жванецки беше прав: трябваше да се прави повнимателно.
Запомни, Бойчо, особено с СМСките виж какво се случи, иначе ще се оказваш в къщи, където трябва да се оправяш с проблемите!
