Витко, сериозно ли? Значи, според теб аз цял ден се мъча в офиса с документи, а след това, къщи, се отпочивам?
Радослава замрза с ютия в ръка. Парът изстреля от дуплото, но тя не обръща внимание. Очите й са приковани към мъжа, който лениво се разтегна на дивана пред телевизора. В едната ръка държи дистанцията, в другата надкусена филийка, от която вече се разпръснаха трохи върху едва вчера изчистения килим.
Виктор, без да отмества поглед от екрана, където двадесет и две милиони долара гонеха топка по зелено поле, махна с ръка.
Ех, Радо, не започвай. Какво ти се е случило? Аз само казах факт. Не живеем в деветнадесети век. Пералнята мие, съдомиялната измива, роботпрахосмукачката Жужик подмита пода, а ти само натискаш бутони. Това е мениджмънт, а не работа. Аз цял ден съм на обекта, с прораби, с работници, под стрес. Имам право да се отпусна, а не да слушам твоите жалби за разхвърляни чорапи.
Радослава бавно постави ютията на стойка. В нея се разкъса тънка струна на търпение, натягана последните дванадесет години от брака им.
Тъкмо така? повтори тя със шепа глас.
Точно така, Виктор най-накрая окръгли глава към нея. А какво не е наред? Не прашеш бельо в река, не печеш хляб в камина. Техниката всичко прави, затова не се прави геройка. Ужинът вече? Искаш кюфтета.
Радослава извадете контакта на ютията, навлече кабела в кутията и погледна купчината негладено пране: мъжки ризи, панталони, тениски на техния тийнейджър син, спално бельо. След това проверка към мъжа, който вече се забърка в мача, потупвайки корема под разтегната тениска.
Ужин? повтори тя, а в гласа й прозвуча странна лекота. Кюфтета?
Да, с пюре и сос, както обичаш, кремов.
Добре, кима Радослава. Техниката ще се справи.
Тя излезе от стаята, плътно затваряйки вратата. Виктор, доволен, че жена му спря критиката и отиде в кухнята, вдигна звука на телевизора. Той не забеляза, че Радослава отиде не в кухнята, а в спалнята.
Там тя вдигна от рафта книга, която не успя да довърши полугодишно, наля чашичка минерална вода, легна и включи нощна лампа.
След четиридесет минути вратата се отваря. На прага стои Виктор, озадачен и леко раздразнен.
Радо, къде е ароматът на кюфтетата? Часът е осем, но нищо не мирише.
Радослава превъртя страница, оправи възглавницата и погледна надолу през очилата.
Не, Витко, не съм заспала. Почивам, както каза.
Какво? А ужин?
Ти каза, че всичко го прави техниката. Нека печката ти изпече кюфтетата, хладилникът да нареже салатата, а мултиварката да направи пюрето. Натисни бутоните, това е просто мениджмънт.
Виктор се усмихна, мислейки, че жена му се шегува. Неуспешно, но по женски.
Много смешно. Достатъчно мързел. Станал съм гладен, после работих цял ден.
И аз, отговори точно Радослава. Днес имах годишен доклад, цифри, таблици, данъци. Не съм си играла на пасианси. Ако според теб домашната ми работа е мързел, реших да спра да мързеля. Ще работя само в офиса, а у дома да почивам, както ти.
Виктор помисли за секундичка, после махна ръка:
Каквото искеш. ПМС ли ти е? Ще си направя пельмени.
Той тръгна към кухнята, шумно стъпвайки. Звън на готварски съдове, хлопане на вратата на фризера. Радослава се усмихна край устните и се върна към четенето. Знаеше: това е само началото.
Сутринта следващия ден започна в хаос.
Радо! Къде са сините ми чорапи?! викаше Виктор от гардероба.
Радослава, вече облечена в строг офисен костюм, спокойно пиеше кафе в кухнята. Излезе половин час по-късно, защото не бе приготвила закуска и не събирала собойка.
Радо! Чуваш ли? Опитвам се да не закъснея! Къде са чорапите?
Виктор влетя в кухнята в единствени шорти и една чорапа на лявото краче. Беше разрошен и ядосан.
Добро утро, усмихна се Радо. Не знам къде са. Вероятно там, където ги остави.
В коша за мръсено пране са! Защо не са изперени? И в чистия кош няма!
Странно, вдигна рамене Радо. Ти каза, че пералнята мие. Може би не натисна бутона, или машината решила да не събира чорапите от пода.
Виктор побледя.
Шегуваш се? Няма къде да отида!
Облечи черни или сиви.
Те не пасват на сините панталони! Това ти е задължението да се грижиш за моите неща!
Беше ми задължение. Сега разбирам, че това е развлечение, а не работа. Така че реших да се забавлявам по различен начин. Довиждане, скъпи, автобусът не ще изчака.
Тя целуна съпруга по бузата и излетя от апартамента.
Вечерта Радослава прекара в кафене с приятелка, пристигна у дома около девет, сито и доволна. В апартамента влеяше подозрителен мирис на изгоряло и… мръсно.
На кухненския плот се нареди планина от мръчна съдове: мръсен чиния в мивката, тиган с изсъхнало мастило, чаши с кафено отстраняване. Синът, четиринадесетгодишният Асен, седеше в стаята със слушалки. Виктор лежеше на дивана.
О, вече тук, буркна той, без да се обърне. Хладилникът е празен. Поръчахме пица с Тони. Кутии в коридора, изхвърляй, вонещо е.
Радослава премина в коридора. Три празни кутии от пица лежаха на пода, тя ги прескочи.
Мръсотията вади онзи, който мирише, изрече тя и отиде към банята.
В банята я изненада купа от пране, препълнена. Отгоре лежаха сините панталони на Виктор с мазно петно явно обядът му в офиса бе неуспешен.
Радо! извика Виктор от холa. Хвърли панталоните в пералнята, утре имам събрание! Поръчай препарат, иначе петното няма да се махне!
Радослава взе душ, опитвайки се да не гледа хаоса. Излязла, мина покрай мъжа:
Машината в банята. Препарат на шкафа. Инструкции в интернет. Лека нощ.
Седмата седмица изтече. Апартаментът, който досега блестеше благодарение на усилията на Радослава, постепенно се превърна в свинарник.
На входовия под хрущеше пясък роботпрахосмукачка Жужик отново отказваше да се включи, а Виктор не щеше да я стартира, считащ това за по-ниско от него. В мивката вече се раждаше нов живак. Плотовете бяха лепкави от чай и трохи.
Виктор отиваше на работа в дънки и пуловер, защото гладените ризи свършиха на трети ден. Той беше мрачен, ядосан и постоянно търсеше повод за скандал. Радослава обаче се справяше. Тя готвеше само за себе си леки салати, извара, плодове. Яде, мие едната чиния и вилица, стига да са чисти. Също прае собствените дрехи, бързо и без шум.
Тате, нямам чисти тениски, жалеше Асен, влизайки в стаята й.
Синко, пералнята не е счупена. Прахът е където винаги. Две бутони справяш се. Ти си умен, сглобяваш компютри, стига да се справиш и с пералнята.
Асен се опита, но успя да прае. След няколко дни той вече сам миеше някоя чиния.
Виктор обаче стоеше като скала, чакаше жена му да избяга. Кулминацията настъпи в петък вечер.
Радо, мама ни идва в неделя, обяви Виктор, влизайки в кухнята, където Радослава нарязваше ябълка. Ще остане да пренощува. Престани с цирка, подреди апартамента, иначе Зина Ивковна ще види какво сме направили.
Зина Ивковна, майка от старо време, беше жена, при която се правеха операции на пода. Всяка прашка за нея беше лично оскърбление. Отношенията им бяха студени, а Виктор знаеше колко жена му се бои от критиките й.
Радослава сложи ножа. Погледна планината от съдове, която приличаше на Пиза, лепкавото подово покритие и праха на телевизора.
Чудесно, усмихна се тя. Мама е добре дошла.
Добре, излъчваше Виктор. Утре сутринта голямо почистване. Аз отивам на риболов с приятели, така че ти сама включи Жужика, стартирай машината. Към вечерта ще се върна, ще проверя.
Отидете, кивна Радослава. Почивайте. Ти ти трябва сила.
Събота мина за Виктора с риболов, баня и мъжки разговори. Той беше уверен, че планът му със свекрушката е сработил. Радослава, въпреки усмивката, ще се справи със задачата.
Когато се завърна късно вечерта, отвори вратата и се подхлъзна върху три торбички с боклук, оставени от понеделник.
В апартамента цареше тишина и тъмнина. Миришеше на задръстен боклук и кисело мляко.
Виктор включи светлината и се замръзна. Нищо не се е променило дори по-лошо. Чорапите му лежаха на пода, огледалото в коридора бе оцапено.
Радо! извика той, влизайки в спалнята.
Какво е това? вцепенено попита Виктор, сочейки към коридора. Не е почистен? Мама идва утре сутрин в десет часа!
Помня, каза Радослава спокойно. И какво?
Искаш да ме унижи? Тя ще каже какво ще каже?
Витко, затвори тя лаптопа. Ти каза, че почистването е някаква работа. Техниката го направи, а аз оставих всичко на нея. Вероятно не се справи. Аз не се намесвам, защото съм мързелива. Тъй като само бутоните натискам.
Каква техника! вяра Виктор. Ти си жена! Ти си домакиня! Това е нашият дом!
Това е нашият дом, Витко. И мръсотията е нашата… главно твоя. Аз се грижа за себе си, Асен също. А този свинарник е свидетелство за твоето отношение към труда ми. И няма да се намесвам. Нека мама види как живее любимият й син, когато мързеливата съпруга спира да го полира.
Не… не можеш.
Още как! Лека нощ, Витко. Утре е тежък ден.
Неделното утро бе слънчево. Часът на звънене беше точно десет. Виктор, бледен, с червени очи от безсънни нощи (пробвал е да натисне бутоните на съдомиялната, но тя отказа, защото филтърът беше запушен), отидна да отвори.
На прага стоеше Зина Ивковна, в изгладен костюм, с безупречна прическа и поглед на инспектор.
Здравей, сине! прогласи тя, стъпвайки вътре. Какво се случва тук? О, боже.
Тя се спря пред купчини дрехиТогава всички разбраха, че истинският уют се гради от споделения труд и взаимното уважение.
