Разбрах какво направих. Исках да се върна при бившата си съпруга, с която прекарах 30 години, но вече беше твърде късно… Сега съм на 52. Нямам нищо – нито жена, нито семейство, нито деца, нито работа – нищо… Казвам се Виктор. Прекарах 30 години с моята съпруга. Винаги съм изкарвал прехраната, а тя се грижеше за дома. Не исках да работи. Радвах се, че е домакиня. Но с времето започна да ме дразни. Живеехме заедно, уважавахме се, но любовта угасна. Мислех, че е нормално. Удобно ми беше така. Но всичко се промени една вечер в кварталното кафене – срещнах Кристина, с 20 години по-млада от мен. Красива, мила и забавна – сякаш мечта стане реалност. Започнахме да излизаме, след два месеца тя стана моя любовница. Осъзнах, че не желая повече да лъжа жена си. Не исках да се прибирам след работа. Разбрах, че обичам Кристина и искам тя да бъде моята жена. След няколко дни признах всичко на съпругата си – без скандали, тя прие всичко спокойно. Мислех, че и тя не ме обича, затова реагира така. Едва сега осъзнавам колко съм я наранил. Разведохме се. Продадохме апартамента, в който живяхме толкова години. Кристина настоя да не оставям апартамента на бившата си. Така и направих. Мария си купи гарсониера, а аз с малкото си спестявания купих двустаен за Кристина. Не помогнах на бившата си, не ѝ дадох и стотинка. Знаех, че няма пари и веднага няма да си намери работа, но тогава не ми пукаше. Синовете ми не искаха да говорят с мен – предадох майка им и не можеха да ми простят. По това време нямах угризения. Кристина забременя, очаквахме дете. Скоро се роди син, но момчето не приличаше нито на мен, нито на нея. Приятелите ми започнаха да се съмняват дали е мой син, но не исках да ги слушам. Животът с Кристина не вървеше. Трябваше да работя много, да чистя и гледам детето. Кристина само искаше пари и все излизаше някъде. Дома беше разхвърлян, нямаше сготвено. Тя се връщаше посред нощ, миришеща на алкохол и често предизвикваше скандали. Накрая загубих работата си. Бях уморен, ядосан, не се справях. Живях така три години, докато брат ми – който никога не хареса Кристина и имаше съмнения за бащинството – ме убеди да направя ДНК тест. Оказа се, че не съм бащата. Веднага се разведохме. През цялото време не бях контактувал нито с жена си, нито със синовете си. След като се разделих и с Кристина, реших да се върна при първата си съпруга. Купих цветя, вино и торта и отидох в стария ѝ апартамент. Но тя вече не живееше там. Новият собственик ми даде нейния нов адрес. Отидох и там – отвори ми друг мъж. Оказа се, че Мария е намерила добра работа и се е омъжила за колега. Беше щастлива. По-късно я видях случайно в кафене. Помолих я да се върне при мен. Погледна ме като глупак и си тръгна. Сега разбирам грешката си – какво съм постигнал, защо напуснах жена си заради една млада жена? На 52 години съм и нямам нищо – нито жена, нито работа, дори синовете ми не искат да ме виждат. Загубих всичко, което значеше най-много за мен. И вината е изцяло моя. За съжаление, тази грешка не може да се поправи…

Сега разбирам какво причиних. Исках да се върна при бившата си жена, с която бях живял трийсет години, но вече беше късно…
На петдесет и две съм. Имам нищо. Нито жена, нито семейство, нито деца, нито работа абсолютно нищо…
Казвам се Владимир Димитров. Прекарах трийсет години с жена ми Радостина. Винаги аз изкарвах парите вкъщи, а тя се грижеше за дома. Не исках да работи чувствах се добре така, и бях уверен, че това е нейното място. Но с времето започна да ме дразни.
Живеехме кротко, с уважение помежду си, но любовта угасна. Реших, че така е редно, че това е животът беше ми достатъчно. После всичко се промени. Една вечер, в един софийски бар, срещнах Виолета. По-млада от мен с двайсет години, красива, разговорлива и жизнена в захлас, все едно съдбата ме награди.
Започнахме да се виждаме тайно, доста скоро тя стана моя любовница. Два месеца по-късно осъзнах, че вече не мога да лъжа Радостина. Не исках повече да се връщам у дома след работа. Вярвах, че съм влюбен във Виолета и исках тя да ми стане съпруга.
След няколко дни разкрих всичко пред жена ми. Не направи скандал. Мълчеше спокойна. Помислих си, че и тя вече не ме обича, затова го прие така хладнокръвно. А едва сега схващам каква болка ѝ причиних.
Разведохме се. Продадохме апартамента, в който заедно бяхме прекарали толкова години. Виолета настоя да не оставям нищо на Радостина. Така и направих. Бившата ми купи гарсониера, а аз с моите спестявания взех двустаен за Виолета.
Не помогнах на Радостина. Не ѝ дадох и стотинка. Знаех, че е без работа и нямаше веднага да си намери, ала тогава не ми пукаше. Синовете ни скъсаха контакт с мен. Не можеха да ми простят предателството.
И това не ме тревожеше тогава. Виолета беше бременна, чакахме с нетърпение детето. Скоро ни се роди син, но момчето не приличаше нито на мен, нито на нея. Приятелите ми започнаха да намекват, че не е мое. Не ги слушах.
Животът ни с Виолета не вървеше. Работех постоянно, грижех се сам за детето и дома. Виолета искаше само пари и излизаше всяка нощ. Къщата бе в хаос, никога нямаше сготвено. Прибираше се сутрин, пияна, и караше скандали за всичко.
Накрая изгубих работата си. Бях изморен и озлобен, започнах да се провалям във всичко. Три години така вегетирах. После брат ми, който никога не харесваше Виолета и съмняваше се, че това е моето дете, ме принуди да направя ДНК тест. Оказа се, че не съм бащата.
Разведохме се веднага. През цялото това време нямах никакъв контакт с Радостина и синовете ни. След раздялата с Виолета реших да се върна при първата си жена. Купих цветя, бутилка червено вино, торта и отидох пред стария ѝ адрес. Там ме посрещна друг мъж, който ми каза, че Радостина се е изнесла. Даде ми новия ѝ адрес.
Отидох там. На вратата отвори мъж. Разбрах, че Радостина е намерила хубава работа и се е омъжила за свой колега. Била щастлива, животът ѝ потръгнал.
Малко по-късно я срещнах в кафене. Помолих я да се върнем един към друг. Погледна ме с пълно безразличие и просто си тръгна. Едва сега разбирам колко сгреших. Какво търсех? Какво спечелих? Защо напуснах жена си заради едно хлапе?
Сега съм на петдесет и две. Сам. Нямам жена, нямам работа, дори синовете ми не искат и да чуят за мен. Загубих всичко, най-важното и цялата вина е моя. За съжаление, няма как вече да върна времето назад…