Коли носилки с господарката минаха покрай миртата, ръката й се отпусна надолу, като в последна сбогуванка
Настъпиха еднообразни зимни дни. Врабчът продължаваше да си похапва храната, а Мирта не протестираше. Той бе единственият, който й напомняше, че не е съвсем сама.
Радо! Панталоните ми пак са пълни с косми от тази котка! Това е невъзможно! Направи нещо! мрънкаше раздразнено Димитър, приготвяйки се за работа.
Мирта се промъкна в убежището си, знаеща от опит: сутрин стопанът не е човекът, към когото си струва да се ластиш. От него можеш лесно да получиш плесница.
Преди половин година я взеха от семейството, където бе израснала с майка си котка, и я донесоха в тази къща. Малка и пухкава, тя жалееше за топлината и грижите, които намираше само при стопанката си. А мъжът й още отначало бе против. Мирта веднага разбра: по-добре да стои далеч от него.
Рада търпеливо го изслуша и само кимна, обещавайки да оправи нещата. И щом вратата зад Димитър се затвори, Мирта излезе от скривалището си и отиде при своята спасителка.
Не му се сърди на Димо, той въобще е добър, просто не е свикнал с животни, шепнеше Рада, милвайки котката. А аз те обичам. Повярвай, той ще свикне
Но времето минаваше, а Димо ставаше все по-раздразнен. Мирта се радваше на командировките му тогава настъпваха спокойни дни. Рада се грижеше, похапваше я с лакомства и я милваше. Всичко беше наред, докато един ден Димитър не заяви: или космите в къщата изчезват, или котката.
Вечерта дойде млада жена с нежни ръце. Отначало Мирта я взе за нова приятелка. Но скоро лапите й се оказаха в лепкава лента, на главата й сложиха неприятен яка и започна подстригването. Пухкавата козина изчезна под машинката. Мирта мяукаше, съпротивляваше се, но напразно. Обидена, се затвори в къщичката си и гледаше уплашено стопанката си: така ли се постъпва?
Дните прекарваше в скривалище, излизайки само нощем.
Мирточко, ти си моята хубавица В уикенда ще ходим на вилата там ще ти хареса. Толкова много пространство!
И тя не я излъга. Вилата стана истинско откритие за Мирта.
С възхищение изследваше зелената трева и гонеше котета. Най-много й харесваше врабчът весел, подвижен, с характер. Подчакваше го, но той всеки път избягваше. Сякаш я дразнеше с маневрите си.
Знаех, че ще харесаш това място, усмихна се Рада, гледайки как се играе любимицата й.
Но вилните дни бяха прекрасни само до пристигането на Димитър. Когато той идваше, на Мирта й забраняваха да влиза в къщата оставяха я във верандата. Там имаше топло одеало, а скривалището я предпазваше от непогодата. Самият стопан бе непреклонен:
Лято е. Нищо няма да й стане!
Котката не се тъжеше. Топлите нощи бяха изпълнени със звуци и миризми, които я канеха на лов. Донасяше трофеи до вратата на вилата и веднага чуваше раздразненото мърморене на Димитър.
Един ден в оградата се промъкна непознат кот. Мирта го изгони със зловещо
