Да бъдеш благодарен: Пътят към сърцето и душата в българската традиция

Здравейте, скъпи последователи, уважаеми читатели.

Днес е второ декември, зимата вече е започнала, календарно точно, а кога ще настъпи истинският студ в нашето влажно Пловдивско крайбрежие, не знам. Все пак, слава на Господа, есента вече е зад гърба ни Моето есенно време беше адско, истински кошмар.

Вие, които ме следите в Телеграм, сте били до мен през цялото време когато се разбрах, кога бях в болницата, дори по време на операцията.

Не съм искала да споделям това тук, в Дзен, за да не внасям твърде лични детайли, затова всичко пиша в Телеграм. През последните дни тази платформа се превърна в моето убежище, в домче, където мога да се скрия, да получа подкрепа и да чуя топли думи, насочени към мен.

Скъпи последователи в Телеграм, знам, че ме четете и тук. Благодаря ви от сърце за подкрепящите ви думи и молитвите в най-тежките ми мигове. Усещах, че не съм сама, че сте до мен, и благодарение на вас всичко се развива така, както трябваше Усещам истинска благодарност към вас, обичам ви и ви ценя безкрайно!

Сега накратко какво се случи. На втория септември се наруши сърдечният ми ритъм и бях спешно приета в болница. Диагностираха ми предсърдна фибрилация нека не влизаме в медицински жаргон, но повярвайте ми, това е ад. Никога не съм мислела, че зад едно сърцебиеж може да се крие толкова ужас.

Четири дни не можех да седна праволинейно при изправено положение пулсът ми се извисяваше до 220 удари в минута. През следващите дванадесет дни състоянието се стабилизира леко, но пристъпите продължаваха. Вдигане на втория етаж, рязко движение с ръка или крак, малко нервност, кихане, бързо ставане и ходене всичко това предизвикваше пристъпи с пулс до 250, паническа атака и чести припадъци.

На седмото ноември се намирам в прекрасно място Националният кардиологичен център Георги С. Раковски, разположен в сърцето на София, в квартал Драгалевци. Сигурно някой от вас преминавал през него. На деветнадесетото ноември преминах малкоинвазивна операция за отстраняване на аритмията, като използвахме двойната техника радиочестотна аблация и криоаблация.

Възстановяването също не е лесно. Радиочестотната аблация не гарантира пълно освобождаване от аритмията, но се надявам, че в моя случай ще имам късмет. Да ни благослови Бог!

Сега нека преминем към приятните новини. Днес получих награда от платформата Дзен специална табелка. Не е парична, но колко е приятно да осъзнаеш, че твоят труд се оценява, дори в такъв вид. Благодаря ти, скъпи Дзен! Оценявам това място за всичко за опита, за знанието, за последователите, от които мнозина са станали вечни приятели, за възможността да печеля и да помагам на близките си. Благодарен съм!

И на вас, скъпи мои, благодаря, че четете разказите ми, за даренията отделен голям THANKS. Виждам всичко, ценя и приемам с благодарност

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

19 − 4 =