И какво, сега ще живее с нас? попита той жена си, вглеждайки се в сина си.
Вера Иванова се прибра у дома и почти не повярва на очите си, когато видя Димитър. Той вече втори поред година живееше отделно със съпругата си и се виждаха рядко максимум два пъти в месец и то само през уикендите. А сега бе в работна седмица.
Нещо се случи? запита Вера, вместо обичайното Здрасти.
А ти, не се радваш да ме видиш? се пошути Димитър, но след строгия поглед на майка му отговори: Да, от Ружа се разделих.
Какво означава разделих? засъска майка му.
Тя никога не обичаше шегите, а строгият й характер се усилваше от работата ѝ в детска колония за малолетни.
Е, се посранихме, пробърка Димитър, като се опита да покаже, че не иска да говори за това.
И какво тогава? му гледна в очите: Ще ми бягаш след всяка сварка със съпругата си?
Разделяме се! избухна Димитър.
Вера продължи да го гледа, а погледът ѝ беше ясен искаше обяснения. Димитър се измъкна с един дълбок въздъх:
Тя иска да ми навали още домашни задължения. А аз от работа съм изтощен, че си влизам в къщата.
А ти, не можеш ли да помогнеш на жена си? не подкрепи майка му.
И тя ми каза същото. Аз й казах, че жената е пазителка на очагa и тя трябва да се грижи за дома.
Откъде си взел онова глупости? попита майка му, изчерпвайки търпението си.
Тя се уморила след работа, искаше да се къпе, да се отпусне, да вечеря спокойно с мъжа си, а той се върна с глупави патриархални идеи. Цял живот живя със съпруга си, споделяха работа, домашните задължения и отглеждането на децата никой разделителен труд. А сега, вижте, МЪЖ СЕ ПРИСМЯ!
Питам те! викаше майка му така силно, че ако не беше мъж, щеше да не може да задържи се. Откъде ти взе това? Ти също споделяш тежестта! А ти какво, уморен си от тегленето? И вие двамата работите, вие сте и двамата добывци. Значи и домашните задължения трябва да ги вършите заедно. Или й предлагаш да се уволни от работа и да се занимава само с дома? Не? Тогава какво правиш? Виждаш ли някога баща и дъща да се карат за домакински задачи? Всичко е защото ние знаем как да държим каруцата в баланс.
Точно тогава от работа дойде бащата и, виждайки сина, попита учудено:
Какво става?
Дори и въпросите са едни и същи, помисли си Димитър, а на глас каза:
С Ружа се разделяме.
Аха, глупак, отговори кратко бащата и тръгна към кухнята с чанта, пълна с продукти на стойност около тридесет лева.
Игор, нашият син е глупак, каза Вера на съпруга си, разказвайки за причината за сварката.
И какво, сега ще живее с нас? попита Игор, обърнат към жена си, после се обърна към сина:
Знаеш ли, че оригиналната дума съпруг идва от съупръженик? Това е човекът, който е в една каруца с партньора си. Трябва и двамата еднакво да теглите телегата семейните задължения. Ако единият се откаже, другият трябва да вдигне тежестта за двама и в крайна сметка едната каруца се срине или се разбие.
Димитър се замисли, но обидата към Ружа не го оставяше. Той се надяваше родителите да го подкрепят, а вместо това се обърнаха срещу него. След това разговорът им се прехвърли от него към други теми. Игор извади продуктите от чантата, а Вера ги нареди на мястото им. Всички ясно показаха, че Димитър е излишен гост и не смятат да се грижат за него.
Той наблюдаваше семейната идилия и не можеше да разбере как хора, толкова твърди в живота, се държат помежду си като зайци.
Ами, какво стоиш тук? Отиди и се помири с Ружа! каза строго бащата. Изтрий от ума си тази мътност, кой какво какви дългове има! Трябва да се обичате и да се подкрепяте това е вашето задължение! Стига, вървете, майка и аз имаме свои работи.
Димитър излезе от дома обезкуражен, точно не така, както беше очаквал. Обидата към Ружа се разтопи и той си осъзна, че и сам е виновен за безсмислената сварка. Най-важното, което схвана, беше че иска да изгради собствено щастливо семейство такова, каквото имат родителите му.
