Син забранява на бедната възрастна майка да види новородения си внук, след като тя вървяла с часове до него

**Дневник на един ден**
Цялата година бях разочарован. Бедната ми майка, Цветана, искаше да види новородения си внук, но синът ми, Борис, отказа да я вземе. Тя реши да стигне до нас пеша, въпреки че се придвижваше с ходилка. Когато пристигна, той не я пусна вътре, и случи се нещо ужасно.
“Няма да мога да те взема, майко. Трябва да свърша нещо за Елица и очакваме гости. Ще се видим друг ден,” каза Борис по телефона. Тя трябваше да види бебето за първи път, но той не я заведе, защото живеехме далеч.
“Сигурен ли си? Само на няколко минути с кола,” моли се Цветана. Толкова искаше да прегърне внука си.
“По-късно, майко. Нямам време!” изръмжа той и затвори. Майка ми въздъхна тежко и седна на дивана.
От известно време поведението му я притесняваше. Като че ли се отдалечаваше. Всичко започна след женитбата му с Елица.
Елица беше от богато семейство в София, докато Цветана го отгледа сама, с помощта на баба му. Никога не са имали много, освен безкрайна любов. Сега синът ми имаше всичко родителите на Елица им подариха голяма къща след сватбата, и той живееше на широко.
Оттогава майка ми се чувстваше излишна, сякаш Борис се срамуваше от миналото си, макар и да не го каза открито.
“Глупости си мисля,” убеждаваше се тя. “Борис е зает. Сега имат бебе и повече ангажименти. Ще дойде друг път.”
Но в главата ѝ светна идея. Можеше да върви пеша. Автобуси не стигаха до нас, такси не можеше да си позволи оставаше само да тръгне.
С ходилката в ръка, взе чантата с подаръците, закачи я на нея и потегли. Беше бавно и мъчно, но упорита.
Спираше да почива, и преди да усети, минаха два часа. Три. Четири. Накрая стигна до нас, задъхана, но щастлива, че успя.
Позвъни и приготви специалния пакет, надявайки се, че Борис ще отвори веднага. Но когато той я видя, лицето му се изкриви.
“Майко?” каза изненадан. “Какво правиш тук?”
Тя не разбра израза му, но се опита да се усмихне.
“Изненада!” каза тя, макар и изтощена.
Борис излезе, затваряйки вратата зад себе си.
“Какво правиш?” попита тя, объркана.
“Казах ти, че ще се видим по-късно! Не можеш да влизаш така!” рече той, раздразнен.
“Не разбирам. Вървях пет часа, за да видя внука си! Донесох…”
“Не ме интересува! Махай се веднага! Ще го видиш друг път!” изкрещя той, оглеждайки се, сякаш се страхуваше да го видят с нея. Влезе и затвори вратата пред носа ѝ.
Цветана остана като вкопчена. Сълзи бликнаха в очите ѝ. Дори не я попита дали е добре, въпреки че му каза колко е вървяла. Знаеше, че ѝ е трудно да се движи.
Но тя не искаше проблеми. Обърна се да си тръгне, но си спомни за пакета. Остави го до вратата и тръгна обратно.
За щастие, съседката ѝ, г-жа Петрова, я забеляза и я взе със старата си кола. Когато се прибра, краката ѝ се подкосиха. Седна на дивана и видя, че са подути.
Сложи лед и изпи обезболяващо. Но трябваше да спи на дивана, защото до спалнята ѝ беше далеч.
Междувременно, Борис изпращаше гостите си. Сети се как майка му върве цял този път и го срина угризението.
“Не трябваше да го прави…” прошепна. После видя пакета до вратата. Взе го и прочете бележката: “От баба.”
Отвори го и видя играчките си от детството. Бяха скъпи за него, въпреки бедността. Не успя да задържи сълзите.
Елица излезе при него.
“Какво става, скъпи?”
“Ужасно се държах с майка ми,” призна той, а тя го прегърна. Разказа ѝ всичко как се срамуваше от бедността си и се отдалечаваше.
След като го успокои, Борис тръгна при майка си да се извини. Още имаше ключове и влезна без да звъни. Я видя как спи на дивана с лед по краката.
“Майко,” повика я тихо.
“Борис? Защо си тук?”
“Не се мърдай,” каза той, вдигна я и я занесе в спалнята. Сложи свеж лед и ѝ приготви храна. Пиеха чай, докато той ѝ се извиняваше.
Тя го прости. “Знаех, че те е срам, но се радвам, че дойде веднага,” каза Цветана. Борис заплака в нейните обятия.
На сутринта я закараха у тях, и тя най-после видя внука си.
Елица също се извини, и прекараха хубав ден заедно. Скоро Борис предложи майка му да се премести при тях, за да не е сама.
**Урокът ми днес:** Никога не забравяй корените си. Срамът е само иллюзия любовта е истинска.