Първа среща с майката – Когато Клемен запознава майка си Симона с Елодия посред нощ и страстите се разгорещяват у дома

Мамо, запознай се с Катерина каза Станимир, не малко смутен, докато представяше младата жена, която водеше у дома си толкова късно.
Добър вечер, отговори Цветана, оглеждайки недоволно изненаданата гостенка. Наистина чудесен час за запознанства! До полунощ остават пет минути…
Аз казах на Станимир, че е прекалено късно, побърза да се оправдае Катерина, ама нали не ме слуша? Винаги си прави каквото иска!
“Хитро,” помисли си Цветана, горчива. “Оправдава се и го изкарва инат. Тази девойка не ми харесва.”
Влизайте, въздъхна тя и се прибра в стаята си, без повече думи.
Какво можеше да направи? Да изгони единствения си син посред нощ заради някоя непозната? Ако искат да живеят заедно, нека бъде така. Майка е, за да пази и отваря очите на сина си. И Цветана беше твърдо решена да се заеме с тази задача. Станимир щеше сам да изпроводи приятелката си навън, без съжаление. Дори щеше да му олекне!
През цялата нощ Цветана кроеше план как да изгони Катерина от апартамента.
Не беше против това Станимир да се жени на тридесет, време му е да създаде семейство.
Но не и с нея!
Първо, беше значително по-млада; знак, че все още вятърът й играе в главата.
Тя ли ще е годна за жена, майка, домакиня?
После, поведението й: появи се в чужд дом в нереден час, без никакво извинение! Дори обвини нейния обожаван син съвсем несправедливо…
И освен това, преспа нощта!
Дали за пръв път й се случва, или това е нейна обичайна практика?
Както и да е. Цветана просто не я харесваше.
Затова и Станимир скоро щеше да стигне до същото.
Защо да си губи времето с нея?
Планът й стана излишен.
Катерина сама й подаде всички поводи да намести часовника.
Първият сигнал дойде още сутринта.
Девойката се заключи в банята… цял час.
Станимир безпомощно обикаляше из апартамента, все по-раздразнен.
Мило момче, какво има? попита Цветана с прекалена нежност. Момичето се гласи, сигурно иска да ти се хареса…
Ама аз трябва да ида на работа!
Е, почукай на вратата, кажи й, че тук не е сама, предложи майка му.
Ще е неловко… промърмори той. Ще поговорим после. Ти, мамо, няма ли да закъснееш?
Аз? Не, готова съм отдавна. Ето, палачинки направих ела да закусиш.
Аз даже не съм се измил!
После ще го направиш. Гледай да не губиш време, хапни хубаво, да имаш сили за деня.
Станимир седна на масата.
В този момент Катерина излезе от банята, с кърпа на главата, сияеща.
Най-после! възкликна Станимир и хукна към запотеното огледало.
Изми се на бърза ръка, обръсна се скорострелно, лапна една палачинка на три хапки и, вече на вратата, подвикна:
До довечера! Надявам се да си допаднете.
Станимир! спря го Катерина. Днес трябваше да вземем нещата ми.
Отиваме довечера. Не скучай! провикна се вече от стълбите.
Цветана стана, затвори след сина си, обърна се към Катерина и с рязък тон попита:
Не те ли е срам?
Не, отвърна момичето с усмивка. Трябва ли?
Станимир ще закъснее заради теб!
Няма да закъснее. Най-много да хване такси. Спокойно, всичко ще бъде наред.
Както и да е, запомни само: не си сама тук. Ако ще стоиш в банята цял час сутрин, ставай по-рано. Добре че днес не съм на работа.
Повече няма да стане така, спокойно заяви Катерина. Извинете.
Цветана онемя. Надяваше се на кавга, а тя
Добре, промърмори тя и отиде към банята.
Първото, което видя, беше тубичка паста за зъби започната, преди старата да е свършила.
Катерина, защо си отворила нова паста за зъби?
Нея предпочитам.
Надявам се, че ще си носиш своя? И шампоана?
Разбира се, госпожо Костова…
И хавлиите си!
Ще ги донеса…
Каквито и поводи да подхвърляше за кавга, Катерина не се хващаше на въдицата. Съгласяваше се, кимаше учтиво глава, “отбелязваше си” бъдещите си задължения.
Останала без аргументи, Цветана премина в открита атака.
Защо дойде тук?
Обичаме се със Станимир…
Разбира се, че го обичаш кой не би? Ама аз се чудя: какво вижда той в теб?
Не съм го питала…
А твоите родители?
Мама работи в шивашки цех. Шивачка е.
А баща ти?
Не съм го познавала никога.
Ясно. Дете без баща. И как смяташ да станеш добра съпруга за сина ми?
Ще правя всичко по силите си…
Колкото и да се стараеш, не става. Синът ми не те обича. Мисли че те обича. Познавам го! И няма да се ожени за теб! Защо да го прави? Та ти вече си му в краката.
Обича ме, прошепна Катерина с треперещ глас. Убедена съм.
Заблуждаваш се. Мислиш ли, че си първата?
Не… Но не е важно…
Не е важно? Ще му омръзнеш за седмица! Не си на нивото му! Знаеш ли какво е интелигентност?
Да. Но тук думата не е уместна.
И защо така?
Имам университетска диплома.
И какво от това? Виж какво, момиче прибирай се у вас. Тук не ти е мястото. От сутринта се опитвам да ти го обясня, ама не щеш да слушаш.
Добре, ще тръгна. Но какво ще кажете на Станимир? Няма да е доволен.
Това не те засяга! Марш и да не ми стъпваш повече тук. Не си желана.
Цветана се шашна от собствената си жестокост. Никога не бе си представяла, че ще каже такива неща. Думите излитаха, неудържими.
А Катерина?
Гледаше я, разбирайки всичко.
Майката ревнуваше. Едва се познаваха, а вече се беше надигнала омраза. И това бе само началото…
Входната врата хлопна: Станимир се прибираше по-рано от очакваното.
Вече ли се върна? ядоса се Цветана, която се надяваше Катерина да е изчезнала до тогава.
Пуснаха ме! радостно възкликна той. Казах, че имам семейна работа. Чуваш ли, Кате? СЕМЕЙНА работа!
Каква работа? изръмжа Цветана.
Ще подаваме заявление за граждански брак в общината, после да вземем нещата й! Кате, приготвяй се!
Сърцето на Цветана се сви разбра, че е загубила далеч повече от една битка може би е провалила навеки шанса си да стана баба.