Преди шест години аз и Димитър събирахме лев по лев, отказвайки се от почти всичко, за да си купим свое жилище. Накрая вече имахме едно малко двустайно апартаментче скромно, светло, изпълнено с топлина, макар че бе обикновено обзаведено. Това трябваше да е ново начало нашият общ уютен свят. Цветелина чакаше дете, раждането наближаваше, оставаха броени дни. Всичко бе подготвено: дрешките изпрани, кътчето за бебето готово, само една стена сякаш делеше настоящето от родителството.
Цветелина винаги бе мечтала за свой дом, където никой няма да я наставлява, най-вече без намесата на свекърва си. Отношенията с Лалка бяха напрегнати. Тя обичаше да казва на всеки как да върши всяко нещо дори дишането, как се мие чиния. Един ден Цветелина не издържа и ѝ каза, че не й трябват непрекъснати напътствия. Лалка се ужаси, обърна се и изчезна за известно време от живота ни.
Когато Димитър кара Цветелина към родилното, изобщо не подозираше колко странности ги очакват. Още на следващия ден се обади майка му и без да дава време за възражения, съобщи, че идва “на гости”. Лалка дойде пременена, огледа апартамента като инспектор: коридорът става, пердетата ужасни, кухнята ад, трябва да се чисти всеки ден!. Рови из хладилника, подиграва се на купените кюфтета, обещава супа за утре. Димитър се опитва да се шегува, сменя темата, но Лалка вече облича клин и започва оглед на другите стаи като военен командир.
Вечерта се опита да я изпрати, но тя отсече: Оставам да спя тук. Ти не можеш да стоиш сам, ако Цветелина се върне внезапно. И остана. Една нощ, втора трета
Докато Димитър работеше, Лалка местеше дрехи, сортираше чорапи, решаваше къде трябва да стои повивалникът и какво още трябва да се купи. Той вече започваше да избухва отвътре от помощта й, но го беше страх да я разочарова. А тогава Лалка обяви с фанфари: ще остане няколко месеца, за да им помага с бебето Та как иначе ще се справят сами!
Когато Цветелина се прибра, я чакаше цялата рода: нейните родители, Димитър, и естествено сияещата Лалка. Цветелина усети още от вратата: всичко е различно. Пердетата сменени, мебелите разместени, дори въздухът миришеше на чуждо. Родителите си тръгнаха. Лалка не. Под калната светлина на кухнята, Димитър промълви: Мама ще остане. За да ни помага
Изморена от раждането, Цветелина нямаше сили да спори. А още първата нощ започнаха шаманските ритуали на Лалка: Не го държиш правилно, Моташ го зле, Плаче, защото не знаеш да го утешиш. Цветелина замълча, докато Лалка ѝ изтръгна бебето от ръцете. Чашата преля.
Благодаря за помощта, но вече сте свободна каза Цветелина тихо, но сигурно. Това е моето дете. Аз ще го люлея. Само аз.
Лалка изцъкли очи, обидена до дъното на душата си. Димитър се опита да възрази, но един нейн поглед беше достатъчен. Тя стоеше висока спокойна, силна. Това беше нейният дом. Нейното семейство.
Лалка прибра куфарите. Вече не се появи. Димитър осъзна, че жена му има нужда от подкрепа, а не от команди. А за пръв път Цветелина се почувства владетелка в собствения си дом. Нямаше значение колко дни са минали от раждането важното беше, че не се предаде.
Свекървата се нанася у нас, но този път си казвам думата – семейната битка за нашия дом, първото ни бебе и куражът да поставим граници
