Съвсем неслучайна среща
След смъртта на баща си, майката на Марин изпитваше дълбока тъга, а той го усещаше с всяка нейна въздишка. Стефка не беше възрастна жена и работата ѝ в общината ѝ помагаше да се разсейва, а вечер Марин се стараеше да я развесели у дома.
Момче, толкова е тежко без баща ти Спомняш ли си как играехме белот с него? Това ми беше страстта. Някои жени клюкарстват, обсъждат другите, а аз не искам това. Хайде, поиграй с мен на белот.
Мамо, знаеш, че картите не са ми по душа.
Веднъж, когато се прибра, Марин завари гостенка жена с неопределена възраст, леко закръглена, с обикновена външност и силно напудрено лице, но с невероятна енергия. Седеше със Стефка на масата и се смееха, докато играеха белот.
Еха, майка ми си намери партньорка. Чудесно! зарадва се Марин.
Добър вечер поздрави той.
Добър отвърна жената. Аз съм Маргарита, но всички ми казват Гита. Вие сте синът на Стефка, нали? каза тя и му подаде ръка.
Така се запознаха. Марин имаше собствено голямо жилище в центъра на София, но майка му не искаше да остава сама след загубата на съпруга си, затова той живееше с нея. Беше примерен син и обичаше майка си. Гита започна да идва често, макар да беше по-млада от Стефка, но ги свързваше страстта към картите рядко срещано приятелство.
Марин управляваше свой бизнес, който откри с помощта на баща си преди две години. Беше на двадесет и осем, още неженен, с добро образование от Софийския университет, но работата му отнемаше цялото време и все още не се чувстваше стабилен.
Една вечер, докато преглеждаше документи, Гита влезе в стаята му:
Стефка каза, че имаш проблеми с числата, дай да помогна и веднага се зарови в сметките му.
След минути намери грешка и му я посочи, а Марин се намръщи, че не я е видял сам.
Благодаря, Гита промърмори той, без да вдига глава, а тя се усмихна и излезе.
На следващата вечер Стефка каза на сина си по време на вечеря:
Марине, като истински самотник си, защо не обръщаш внимание на Гита? Тя е отличен икономист. Трябва да ѝ благодариш, помогна ти вчера. Покани я на кино или…
Марин изненадано погледна майка си.
Мамо, казах ѝ благодаря, а киното… тя е твоя приятелка. Да не би да искаш да ме събереш с нея?
Ами, Гита не е модел, малко по-голяма е от теб, но е умна, разбира от счетоводство и готви прекрасно. Най-важното харесва те, сама ми каза. Може да бъде чудесна съпруга.
Мамо?! Сериозно ли? Или всичко е заради картите?
Майка му се смути.
Марине, вземи я на работа, добър специалист е, а нещо не ѝ върви с работата…
Марин послуша майка си, назначи Гита и не съжаляваше скоро я направи заместник, а бизнесът започна да носи повече приходи.
Марине, кога ще се ожениш? настояваше майка му. Време е за семейство.
Можеше да се ожени отдавна, но сред момичетата, които водеше в празното си жилище, нямаше нито една, на която да предложи. Виждаше, че Гита не губи надежда отслабна, започна да се облича елегантно, но за него си оставаше приятелка на майка му.
Един ден, докато тичаше по стълбите, Марин се блъсна в кофа с вода и едва не събори млада чистачка в работна престилка. Забеляза, че е твърде млада, вероятно току-що завършила училище, извини се и продължи. Докато караше към офиса, мислеше за момичето. Може би за нея му е разказвала майка му трябва да я разпита.
Вечерта Стефка сподели новини, а Марин незабелязано попита за чистачката.
А, това е Весела от съседния вход. Живеят трима в двустаен апартамент тя, майка ѝ и баба ѝ. Бабата е на легло, явно парите не стигат, затова Весела работи.
Майката на Весела, хубава жена, се опитваше да се омъжи, но не ѝ вървеше все не попадала на подходящ мъж. Родила Весела съвсем млада, а бащата изчезнал веднага щом разбрал за бременността.
Понякога идваше мъж в дома им, един остана почти месец. Тогава Весела беше на осем и го попита:
Чичо Никола, може ли да ви наричам татко?
Защо? Имам си деца, живеят с майка си, а ти за мен си никоя. Просто си допълнение към майка ти и баба ти…
Весела се обиди, но не каза нищо на майка си, а чичо Никола си тръгна след три дни и момичето беше щастливо. Бабата също страдаше, знаеше, че не всеки мъж би живял с тях заради нея.
Да имах отделна стая… мърмореше бабата. Лежа в проходната, кой ще иска да минава покрай прикована баба?
Мамо, мислиш ли, че имам сили да търся мъж? Да поспя поне, работя на смени, трябва да готвя, да те храня, да те къпя, масаж да правя. Добре, че Весела помага, но и тя няма време.
Бабата виждаше, че внучката не ходи на кино, не излиза с приятели, не се среща с момчета. Учеше в университета, на държавна поръчка, избра го, защото е близо до дома иначе нямаше да смогне.
Весела беше на практика в малка фирма, близо до дома само няколко спирки с автобуса. Изненада се, когато влезе в кабинета на директора и видя Марин Димитров от съседния вход. Той веднъж едва не я събори, докато миеше пода. Надяваше се, че няма да я познае.
Смути се, но той я разпозна и повдигна вежда.
Весела, съседката ми? тя се изчерви и кимна.
Весела работеше усърдно, справяше се отлично, дори Марин го забеляза. Гита обаче наблюдаваше Весела с подозрение не ѝ харесваше идеята да се взимат стажанти, особено красиви момичета.
Скоро разбра, че няма за какво да се тревожи Весела беше скромна, почти без грим, но с красиви, изразителни очи. Марин я покани в кабинета си, което не остана незабелязано от Гита. Той ѝ каза:
Маргарита Георгиева, сключете временен договор с тази девойка.
Ще ѝ плащаме заплата? учуди се тя. Тя е студентка.
Да, но е много перспективна, наблюдавах я схваща всичко бързо, ще вземе диплома, може да я поканим за постоянно. Ако пожелае, разбира се Гита не беше доволна, но не се намеси.
Марин разпозна в стажантката Весела, която миеше пода, и отново разпита майка си за семейството ѝ. Разбра, че наскоро Весела и майка ѝ погребали бабата, взели заем за погребението, затова реши да я назначи временно. Първоначално искаше просто да ѝ помогне с пари, но тя отказа, погледна го с уплашени сини очи и се отдръпна, затова той ѝ предложи работа.
Гита и Стефка играеха белот, а Гита се оплакваше:
Марин се изплъзва от мен каза на майка му. Сериозно се интересува от скромната студентка.
Коя?
А, от съседния вход, знам я беше чистачка, сега май не мие подове. Не се тревожи, Гита, ще следя. Не вярвам Марин да я избере. Не е красавица, скромна… А ти гледай да не я вземе на работа после.
Но и двете не знаеха, че чувствата на Марин към Весела вече не бяха само професионални. Не можеше да се въздържи да говори с нея, но не знаеше как да подходи. Все пак беше директор можеше да обсъди работни въпроси… и не само.
Покани я в кабинета си, говориха за работа, после разговорът премина в личен. Марин усещаше, че срещата им в коридора не е била случайна съдбата ги е събрала.
А Весела е много начетена мислеше той, когато тя излезе. Разбира от много неща, сериозна и мъдра за възрастта си, обича философията, а най-важното картите не я вълнуват, което много ме радва.
Тя кимна щастливо.
Практиката на Весела приключи, започна подготовка за дипломната работа.
Очаквам ви, Весела, след защитата, мястото ви е запазено тя кимна радостно.
Но след уговорения срок Весела не се появи. Марин се ядоса, че не е взел телефона ѝ. Помоли Гита за личната ѝ карта, но тя предварително беше изтрила номера, записан с молив сякаш го е предчувствала. Поздрави се за това.
Но Гита не беше предвидила друго директорът сам отиде на адреса, който видя в картата.
Марин, развълнуван като ученик, позвъни на вратата на Весела. На прага стоеше мъж, но скоро се появи Весела.
Никола, това е за мен. Това е мъжът на майка ми, граждански каза тя пренебрежително. Марин Димитров, как сте тук? притеснено и зачервено попита Весела. Радвам се, че ме намерихте, наемам стая в квартира, ще се местя. Не искам да остана тук…
Защо не дойдохте след дипломирането? Нали се разбрахме?
Весела наведе глава.
Отидох в офиса, но Маргарита Георгиева каза, че няма място за мен.
Марин разбра всичко.
Весела, няма нужда от квартира, има служебен апартамент ще живеете там, а утре идвате в офиса. Има вакантно място, дори две засмя се той. Съберете си багажа, дайте ми телефона си, ето моята визитка, когато сте готова, звъннете, ще ви преместим.
След три месеца Марин и Весела се ожениха. Гита се наложи да уволни след неприятен разговор с нея и майка си, но ѝ се извини и дори ѝ подари подарък.
Майката на Весела живееше с Никола, когото дъщеря ѝ не харесваше, затова рядко ги посещаваше. Марин и Весела бяха щастливи и вече очакваха първото си дете.
