Доброто се връща с добро
Елица бърза към Централната гара в София. Днес очаква своята близка приятелка Десислава, която пристига на гости. Когато стига, разбира, че е избързала напразно влакът закъснява с почти три часа.
Преценявайки, че няма смисъл да се връща у дома в задръстванията ще изгуби повече време и пак ще закъснее, Елица започва да се разхожда безцелно из гарата. Никога не е харесвала шумните места, а гарите още по-малко. Навсякъде забързани хора, просяци, бедняци, джебчии…
Не разбира защо всички се стичат към пазари и гари, към най-оживените места. Забелязва млад, мръсен момък и с отвращение се чуди как е стигнал до такова жалко положение.
Тогава още не знае, че този човек ще промени живота ѝ. След като изминава около сто метра, Елица се обръща и се връща обратно. Момчето не проси нищо от никого. Просто седи на студения бетон, с празен поглед, безразличен към всичко наоколо.
Гладен ли си? пита тя.
Може ли баничка?
Да, и вода, ако може отговаря той тихо, без да вдига глава.
Елица веднага отива до близкия павилион, купува няколко топли банички и голяма бутилка вода.
Заповядай, хапни…
Момчето лакомо се нахвърля на храната, сякаш поглъща парчетата цели, а после жадно отпива от водата.
Благодаря! казва той, изчервявайки се. Явно осъзнава колко жалко изглежда, изгубил всякакво достойнство.
Какво правиш тук? Къде ти е домът? Все пак си на около двадесет години. Защо седиш на гарата в такъв вид?
Момчето въздъхва тежко и разказва за нещастията си. Наскоро е пристигнал в големия град. Преди това се е скарал жестоко с родителите си, които постоянно се намесвали в личния му живот и го упреквали за всичко. След поредния скандал Димитър се ядосал истински.
Обидил баща си и решил да замине за столицата, за да започне нов живот. Искал да се справи сам, без помощта на родителите. Младостта му не му позволила да осъзнае, че в големия град го чакат сериозни трудности. Димитър наема малка стая при възрастна жена и започва да търси работа.
До вечерта разбира, че без образование и опит никой не го иска. В отчаянието си тръгва да търси каквато и да е работа. Същата вечер се запознава с момиче. Без приятели или роднини в чуждия град, той ѝ споделя всичко. Признава, че има малко пари, които ще стигнат за два месеца.
Непознатата се трогва и го кани у дома си на чай. Той се съгласява, радвайки се, че е намерил приятел.
А после… Събужда се в канавка до гарата. Димитър е пребит, без пари и документи. Главата го боли ужасно, но намира сили да стигне до квартирата си. Хазяйката, виждайки го мръсен и пребит, не го пуска вътре. Изхвърля багажа му в коридора и му нарежда да се маха, иначе ще извика полиция…
Излиза на улицата и се запътва към полицейското управление, надявайки се на помощ. Там го осмиват и му казват да се приведе в приличен вид, преди да се върне. Така се озовава на гарата…
Би се върнал у дома, но в това състояние му се струва невъзможно…
Мога да ти купя билет! уверява го Елица.
Върни се при родителите си, послушай мъдрите им съвети. Само в провинцията изглежда, че ако дойдеш в столицата, всичко ще се нареди. За съжаление, не е така. Големият град е суров и безразличен. Всеки оцелява както може. Всеки е сам за себе си.
Няма да ме пуснат във влака без документи и в този вид…, казва отчаяно момчето.
Елица го гледа и разбира, че е прав. В този момент обявяват, че влакът, който чака, закъснява вече с пет часа.
Ставай, тръгваме с мен! решително казва тя.
Не може да понесе мисълта, че млад човек загива пред очите на хиляди, а никой не се интересува.
Сядат в такси и Елица отвежда Димитър у дома си. Тя е малко по-голяма от него и го приема като брат, който е служил в армията.
Мисли си: ами ако някога нейният Антон попадне в такава ситуация и няма кой да му помогне?
Вратата отваря майката на Елица Зоя Георгиева. Като вижда дъщеря си с нещастния младеж, жената се учудва.
Мамо, на Димитър му трябва да се оправи. Моля те, въпросите по-късно, казва Елица.
След половин час успяват да приведат Димитър в приличен вид. Елица му дава дрехи на брат си, а неговите мръсни вещи прибира в торба за боклука.
Зоя Георгиева го гощава с топла супа, непрекъснато го съжалява, че е толкова беден и нещастен. Връщайки се на гарата, Елица купува билет за Димитър и отива да се разбере с кондукторката за документите.
Младата кондукторка не е склонна да помогне, докато не получава нова банкнота от Елица.
Ето, Димитре, усмихва се тя до вагона.
Върни се у дома и не прави повече глупости.
Благодаря ти, Елице… момчето иска да каже нещо, но гърлото му се свива, а очите му се пълнят със сълзи.
Всичко е наред! Елица го потупва по рамото. Лек път!
Минават осем години. Елица седи на пейка пред градската болница, тъжна заради трудната си съдба. Не разбира с какво е разгневила съдбата, че ѝ изпраща едно изпитание след друго.
Наскоро съпругът ѝ я е предал просто е избягал с млада съседка, без обяснения. Не успява да се съвземе от първия удар, когато я сполетява втори.
Майка ѝ, Зоя Георгиева, е диагностицирана с тежка болест, която може да се лекува само в чужбина. Разбира се, за лечението е нужна огромна сума, която семейството ѝ никога не би могла да събере.
Момиче, защо плачеш? Денят е прекрасен, пролетта най-сетне дойде, чува Елица мъжки глас и вдига глава.
Елице? прошепва непознатият.
Познаваме ли се? пита тя безразлично.
Аз съм Димитър! радва се той. Помниш ли гарата… влака…
Димитре?! възкликва изненадано Елица.
Много си пораснал, станал си истински мъж. Само погледът ти е същият добър и чист.
Елице, защо плачеш? Болна ли си? пита Димитър.
Не. Майка ми е много зле, а аз и брат ми сме безсилни, отново се разплаква тя.
Димитър сяда до нея и я моли да разкаже всичко. Елица обяснява проблема. Радва се, че има на кого да се изповяда…
Парите не са проблем. Имам нужната сума, казва сериозно той. Сега най-важното е да изберем добра клиника.
Много добре помня Зоя Георгиева и смятам за свой дълг да помогна. Никога няма да забравя вкуса на нейната ароматна супа, усмихва се тъжно Димитър.
Откъде имаш толкова пари? учудва се Елица.
Послушах съвета ти. Започнах да слушам родителите си. И ето резултата станах успешен предприемач, обяснява той. Всичко това е благодарение на теб…
След четири месеца Елица и Димитър посрещат Зоя Георгиева на летището. Жената успешно е преминала лечение и се връща у дома.
Елице! Мило мое момиче! жената се хвърля да прегърне дъщеря си. А това кой е с теб? Лицето ми е познато, но не мога да се сетя, пита тя, виждайки Димитър.
Това, мамо, е онзи бездомник Димитър, засмива се Елица. Той плати за твоето лечение.
Благодаря ти, сине, просълзява се жената. Дължа ти всичко…
О, Зоя Георгиева, не се притеснявайте. Ние сме като семейство, усмихва се Димитър.
Майката поглежда въпросително към Елица, не разбирайки думите на Димитър.
Да, мамо, чакахме те, за да ти кажем за нашия годеж, усмихва се Елица.
Еха… Ето това е съдба! радва се Зоя Георгиева. Щастлива съм за вас, прекрасна двойка сте, създадени един за друг…
