10 декември 2025 г.
В мрака на зимната вечер, мислите ми отново се завъртяха около миналото и бурите, които преминаха през живота ми. Когато майка ми, Златка Георгиева, реши да се нанесе в моя дом, беше убедена, че ще прогони Елица моята бивша любима. Попитах я дали Елица ще се съгласи, а тя настояваше да ми прехвърли собствеността, за да я върне после. Но това се оказа излишно Елица само се усмихна и ни позволи да останем, което разтърси майка ми до дъното.
Майка ми едва не изгуби съзнание, когато разбра коя е жената до мен. Аз, Филип, нейният син, когото тя отгледа сама, защото баща ми бе вечно зает, се влюбих в продавачка! Коригирах я Елица беше управителка на бутик за облекла, красива, внимателна и щедра. Но за майка ми това нямаше значение търговка си оставаше! Напомняше ми, че дядо ми и баща ми са били инженери, а бабите ми и тя лекари. Нашият род винаги е бил учен, аз завърших стоматология и имам блестящи перспективи.
Обясних ѝ, че обичам Елица и нищо друго не ме интересува. Тя настояваше, че жената трябва да е достойна за мъжа си, сочеше ми Таня бъдеща невроложка, която ме обожаваше още от ученическите години. Но аз не изпитвах чувства към Таня и прекратих разговора. Това не спря майка ми тя непрестанно ми напомняше кой се е борил за мен след смъртта на баща ми, кой е работил на две места, кой ме е подготвял за изпити.
Нищо не помогна ожених се за Елица и се нанесохме при майка ми. Тя не възрази срещу съжителството, защото така ѝ беше по-лесно да изгони снаха си. Когато оставахме сами, майка ми шепнеше на Елица, че не е за мен и няма да издържи като съпруга. Елица отвръщаше, че е по-добре да сме приятелки, за да може Филип да гради кариера, а не да се занимава с женски кавги.
Пред мен двете се държаха прилично, но атмосферата беше напрегната. След два месеца майка ми реши, че е надделяла Елица стана по-тиха и не реагираше на нападките. Майка ми мислеше, че снаха ѝ се готви да си тръгне, но се оказа, че младите са надхитрили дневната кукувица взехме апартамент на кредит и не казахме нищо на майка ми.
Тя се възмути как сме се осмелили, с какви пари, къде отиваме? Обясних ѝ, че две домакини в една кухня не става, а апартаментът е в съседния квартал няма да я изоставим, ще идваме на гости. Оказа се, че Елица е продала бабината къща на село къщата струваше малко, но земята беше ценна за местен бизнесмен, който плати добре. Аз продадох старата си кола и добавих малко спестявания така събрахме за първата вноска за двустаен.
Майка ми не се сдържа според нея трябваше да вземем нещо по-скромно, а аз щях да работя денонощно за тези плащания. Уверих я, че ще се справя, а и Елица работи. Тя не вярваше според нея Елица ми е седнала на врата. Но аз настоях да спре.
Таня, желаната снаха, замина на стаж в чужбина за три години. Майка ми реши, че до връщането ѝ ще уреди развод между мен и Елица, за да може двама блестящи специалисти да създадат истинско семейство. С Елица майка ми продължаваше да говори през зъби, не си отказваше удоволствието да я жегне за работата и домакинството.
С времето Елица спря да идва на гости и не канеше майка ми у дома. Майка ми посрещаше мен сама и не забравяше да ми разказва за умната Таня. Минаха шест години, докато майка ми постигна целта си аз се разделих с Елица, макар да не обясних подробно причините. Майка ми знаеше организираше случайни срещи с Таня, внушаваше ми, че съм сбъркал, но грешката може да се поправи. Подозираше, че липсата на деца е причина за развода Елица се оказа безплодна, което улесни майка ми.
Аз обаче останах благороден апартаментът беше наполовина мой и на Елица, но засега не искахме да го продаваме. Попитах майка ми дали няма нищо против да се преместя при нея тя се зарадва, защото Таня щеше да се нанесе и да се радва на такава красива двойка.
Явно с Елица се скарахме сериозно, защото не възразих срещу Таня, която веднага започна да въвежда свои порядки. Забрани пърженото, настояваше месото да е постно или изобщо да не се яде, картофите били вредни, майонезата лудост, а саламът гадост. Майка ми се умиляваше, че Таня се грижи за здравето ми, но радостта ѝ поутихна Таня почти ни преведе на треви, караше ни да правим йога, изхвърли всички килими и командваше навсякъде.
Майка ми пак се замисли ще се нанесе в моя апартамент, ще изгони Елица, а ние с Таня ще си свием гнездо. Питах я дали Елица ще се съгласи, а тя настояваше за прехвърляне на собствеността. Но това не се наложи Елица ни позволи да живеем там, без да подозира, че майка ми има коварни планове.
Майка ми се караше с Елица за всичко ту трябваше спешно да се готви, а на кухнята вече готвеше бившата снаха, ту в коридора имаше пясък, донесен от момичето, а тя не си направи труда да измие пода, ту Елица се прибра късно и събуди майка ми, уж хлопна силно вратата. Причина за скандал винаги се намираше Елица първо се включваше в спора, но бързо се отказваше и се прибираше в стаята си. Не водеше мъже у дома, а на това майка ми много разчиташе.
Аз все по-често се оплаквах от Таня не се издържа, това не яж, там не ходи, лягай в 21 часа, вече се страхувам да дишам при нея! Майка ми настояваше, че Елица ме е научила да живея нормално, а Таня се грижи за мен. Тя мислеше, че просто капризнича, но не признаваше, че Таня понякога прекалява с изискванията си.
Да се изгради добро семейство не е лесно всичко ще се нареди, ако и двамата се стараят, макар че вече не беше сигурна в нищо. Майка ми случайно забеляза, че Елица е напълняла коремът ѝ не беше толкова плосък, а тя винаги се грижеше за фигурата си. Подозираше, че е забременяла от някой нехранимайко, но Елица уморено отвърна, че е бременна от мен. Майка ми не повярва мислеше, че ще ми пришие чуждо дете, но Елица настоя, че дъщерята е от мен, отпразнували развода с прощална среща, а тест ще направим веднага след раждането.
Оказа се, че вече месец се виждаме и пак ще се женим. Майка ми не се разочарова честно казано, ѝ беше омръзнало от битовите войни, а аз не бях щастлив с Таня. Щом скоро ще стана баща, а тя баба, време е да спре всички кавги предстоят нови, радостни грижи. А с Таня ще се оправи за последно ще се намеси в отношенията ми с жените.
Днес осъзнах, че щастието не се постига с чужди очаквания, а с личен избор и търпение.







