Свекървата все пак постигна своето — Сине, реших… Ще поживея в твоя апартамент — и между другото ще прогоня бившата ти. — Мислиш ли, че Лика ще се съгласи? — Можеш да ми прехвърлиш апартамента — после ще ти го върна. Но не се наложи да правим нищо такова. — Живейте, — сви рамене Лика, изненадвайки Зоя Петровна. Зоя Петровна едва не припадна, когато разбра кого любимият ѝ син е избрал за съпруга! Нейният Федя, единственият ѝ син, когото тя сама е отгледала (мъжът ѝ все беше на работа), се влюби в някаква продавачка! — Мамо, Лика е администратор в магазин за дрехи, — поправи я синът. — Тя е красива, добра и грижовна. — Все тая — търговка! — не се предаваше Зоя Петровна. — Забрави ли, че дядо ти и баща ти бяха инженери, а бабите и аз — лекари? Нашето семейство е интелигентно! Ти сам имаш висше образование, блестящо бъдеще в стоматологията. — Мамо, обичаме се, другото няма значение. — Има, и още как! Жената трябва да отговаря на мъжа! Ето Томочка — прекрасна девойка, бъдещ невролог с перспектива. И те обича още от училище. — Но аз не я обичам. Край, мамо, повече няма да го обсъждаме. Но го обсъждаха още дълго! Зоя Петровна не спираше да напомня на сина си кой се е жертвал за него след смъртта на баща му, кой е работил на две места, създавал връзки, готвел го за изпити. Нищо не помогна. Федя и Лика се ожениха и се нанесоха при нея. Срещу такова съжителство Зоя Петровна не възрази — така беше по-удобно да изгони снаха си. — Мислиш, че си се уредила? — съскаше Зоя Петровна на Лика, когато оставаха сами. — Ще видим колко ще издържиш като съпруга. Не си за моя син! Ясно? — Ще видим! — отвръщаше Лика. — По-добре да се разбираме, Зоя Петровна. Федя трябва да гради кариера, а не да се занимава с битови скандали. Пред Федя и двете се държаха прилично, но атмосферата беше напрегната. След два месеца Зоя Петровна реши, че е победила. Снахата стана по-тиха и не реагираше на нападките ѝ. Явно се готвеше да си тръгне… Но не! Оказа се, че нощната кукувица е надвила дневната. Младите взеха апартамент на ипотека и нищо не казаха на Зоя Петровна! — Полудя ли? — ахна тя. — Как? С какви пари? Къде? Ме изоставяш заради тази? — Мамо, успокой се, — Федя беше спокоен. — Две домакини на една кухня не става. Апартаментът е в съседния квартал, няма да те изоставим — ще идваме на гости. Оказа се, че „търговката“ е продала бабината къща на село. Самата къща струваше малко, но земята я купи местен бизнесмен за добри пари. Федя продаде старата си кола и имаше малко спестявания. Така събраха за първата вноска за двустаен. — Не можехте ли нещо по-скромно? — не се сдържа Зоя Петровна. — Федя, ще трябва да работиш денонощно за тези вноски. — Мамо, ще се справя, а и Лика работи. — Знаем ние каква е тя! Седна ти на врата… — Мамо, стига! А тя още не беше започнала! Желаната снаха Томочка го обичаше от училище, но няма да го чака вечно. Зоя Петровна правеше всичко, за да раздели сина си с „търговката“. Все го дърпаше с молби: да оправи крана, да донесе продукти, да поседи с нея — уж я мъчи кръвното. Синът идваше, правеше всичко, понякога „случайно“ срещаше Тамара, но не ѝ обръщаше особено внимание. После започна да идва по-рядко — уж много работа. Знаеше тя каква работа! Сигурно Лика го настройва срещу майка му! Дори извика бърза помощ, за да не забрави синът кой му е най-скъп и да слуша майка си. За известно време помогна — Федя започна да идва по-често, да се тревожи за нея. Но дойде нова беда — Томочка замина на стаж в чужбина за цели три години. — Без Федя тук ми е тъжно, — въздъхна тя. — Там ще се разсея, а и опитът ще е полезен. — Жалко, детенце, че заминаваш, но не мога да те задържа, — въздъхна и Зоя Петровна. А наум реши до връщането на Тамара да организира развод на Федя с Лика. За да могат двама блестящи специалисти да създадат истинско, достойно семейство. Със снахата Зоя Петровна продължаваше да се държи студено, не си отказваше удоволствието да я жегне за работата и домакинството. С времето Лика спря да идва на гости и не канеше свекървата у тях. И добре! Зоя Петровна посрещаше сина си сама и не забравяше да му разказва за умната Томочка. Минаха цели шест години, докато Зоя Петровна постигна целта си. Синът не каза защо се е разделил с Лика, но тя знаеше. Не напразно организираше „случайни“ срещи с върналата се Тамара. Не напразно внушаваше на сина си, че е сбъркал с жена си, но грешката може да се поправи. Подозираше, че и липсата на деца е причина за развода. Лика се оказа и безплодна. Това беше в полза на Зоя Петровна — с деца разводът е по-труден. Синът ѝ обаче се оказа прекалено благороден. — Мамо, апартаментът е наполовина мой и на Лика, но засега не искаме да го продаваме. Нямаш нищо против да се преместя при теб? — Разбира се. Но въпросът с апартамента трябва да се реши. Тя дори се зарадва на връщането на сина си. Ето, и Томочка ще се премести при тях, и ще се радва на такава красива и достойна двойка! Явно Федя и Лика са се скарали сериозно, защото синът не възрази срещу Тамара, и тя веднага се нанесе и започна да въвежда свои порядки. — Пърженото е вредно, — категорично заяви Томочка. — Месото трябва да е постно, да се пече, а най-добре да не се яде. Картофите са вредни. Какъв майонез?! Лудост е да купувате тази гадост — колбаси! — Виждаш ли, Федя, как Томочка се грижи за здравето ти? — умиляваше се Зоя Петровна. Но след месец радостта ѝ поутихна. Потенциалната снаха (а с Федя не бързаха да се женят) почти ги преведе на треви. Караше ги да правят йога у дома, изхвърли всички килими — вредна е прахта! — и командваше навсякъде. — Сине, реших… Ще поживея в твоя апартамент — и между другото ще прогоня Лика. А вие тук ще си свиете гнездото… — Мислиш ли, че Лика ще се съгласи? — Можеш да ми прехвърлиш апартамента — после ще ти го върна. Но не се наложи да правим нищо такова. — Живейте, — сви рамене Лика, изненадвайки Зоя Петровна. Може би не подозираше, че бившата свекърва идва с коварни планове — ще има изненада. Зоя Петровна се караше с Лика за всичко. Ту трябваше спешно да се готви, а на кухнята вече беше бившата снаха. Ту в коридора имаше пясък — разбира се, Лика го е внесла, а не си е направила труда да измие пода. Ту Лика се прибра късно и събуди Зоя Петровна, уж хлопна силно вратата. Повод за скандал винаги се намираше. Интересното е, че Лика първо се включваше в спора, но бързо се отказваше и се прибираше в стаята си. А и не водеше мъже у дома, а на това Зоя Петровна много разчиташе… Синът ѝ все по-често се оплакваше от Тамара. — Мамо, не издържам! Ту не яж, ту не ходи, лягай в 21 часа. Вече се страхувам да дишам при нея! — Това Лика те е научила на лоши навици! А Томочка се грижи за теб и здравето ти! — възразяваше Зоя Петровна. Тя мислеше, че Федя просто капризничи. Дори пред себе си не признаваше, че Тамара понякога прекалява с изискванията си. Нищо! Да се изгради добро семейство не е лесно — всичко ще се нареди, ако и двамата се стараят. Макар че вече не беше сигурна… Зоя Петровна случайно забеляза, че Лика е напълняла… Коремът ѝ не беше толкова плосък, а тя винаги е била във форма. — Какво, все пак си забременяла от някой хулиган? — не се сдържа Зоя Петровна, гледайки корема и лицето на Лика. — Какви хулигани? — уморено отвърна тя. — Да, бременна съм, но от вашия син. — Каква артистка! — възхити се Зоя Петровна. — С Федя се разведохте преди четири месеца. Мислиш да му припишеш чуждо дете? — Можех, но дъщерята е от него. Така отпразнувахме развода… Прощално рандеву. Искате — ще направим тест след раждането. — А Федя знае ли? — Да. И не искам да ви огорчавам, но вече месец се виждаме и пак ще се женим. Зоя Петровна не се огорчи. Честно казано, вече ѝ беше омръзнало от битовите войни, а и синът ѝ не беше щастлив с Томочка. А щом скоро ще стане баба, време е да спре скандалите. Ще има други, по-радостни грижи. А с Тамара ще се оправи — за последен път ще се намеси в отношенията на сина си с жените.

10 декември 2025 г.

В мрака на зимната вечер, мислите ми отново се завъртяха около миналото и бурите, които преминаха през живота ми. Когато майка ми, Златка Георгиева, реши да се нанесе в моя дом, беше убедена, че ще прогони Елица моята бивша любима. Попитах я дали Елица ще се съгласи, а тя настояваше да ми прехвърли собствеността, за да я върне после. Но това се оказа излишно Елица само се усмихна и ни позволи да останем, което разтърси майка ми до дъното.

Майка ми едва не изгуби съзнание, когато разбра коя е жената до мен. Аз, Филип, нейният син, когото тя отгледа сама, защото баща ми бе вечно зает, се влюбих в продавачка! Коригирах я Елица беше управителка на бутик за облекла, красива, внимателна и щедра. Но за майка ми това нямаше значение търговка си оставаше! Напомняше ми, че дядо ми и баща ми са били инженери, а бабите ми и тя лекари. Нашият род винаги е бил учен, аз завърших стоматология и имам блестящи перспективи.

Обясних ѝ, че обичам Елица и нищо друго не ме интересува. Тя настояваше, че жената трябва да е достойна за мъжа си, сочеше ми Таня бъдеща невроложка, която ме обожаваше още от ученическите години. Но аз не изпитвах чувства към Таня и прекратих разговора. Това не спря майка ми тя непрестанно ми напомняше кой се е борил за мен след смъртта на баща ми, кой е работил на две места, кой ме е подготвял за изпити.

Нищо не помогна ожених се за Елица и се нанесохме при майка ми. Тя не възрази срещу съжителството, защото така ѝ беше по-лесно да изгони снаха си. Когато оставахме сами, майка ми шепнеше на Елица, че не е за мен и няма да издържи като съпруга. Елица отвръщаше, че е по-добре да сме приятелки, за да може Филип да гради кариера, а не да се занимава с женски кавги.

Пред мен двете се държаха прилично, но атмосферата беше напрегната. След два месеца майка ми реши, че е надделяла Елица стана по-тиха и не реагираше на нападките. Майка ми мислеше, че снаха ѝ се готви да си тръгне, но се оказа, че младите са надхитрили дневната кукувица взехме апартамент на кредит и не казахме нищо на майка ми.

Тя се възмути как сме се осмелили, с какви пари, къде отиваме? Обясних ѝ, че две домакини в една кухня не става, а апартаментът е в съседния квартал няма да я изоставим, ще идваме на гости. Оказа се, че Елица е продала бабината къща на село къщата струваше малко, но земята беше ценна за местен бизнесмен, който плати добре. Аз продадох старата си кола и добавих малко спестявания така събрахме за първата вноска за двустаен.

Майка ми не се сдържа според нея трябваше да вземем нещо по-скромно, а аз щях да работя денонощно за тези плащания. Уверих я, че ще се справя, а и Елица работи. Тя не вярваше според нея Елица ми е седнала на врата. Но аз настоях да спре.

Таня, желаната снаха, замина на стаж в чужбина за три години. Майка ми реши, че до връщането ѝ ще уреди развод между мен и Елица, за да може двама блестящи специалисти да създадат истинско семейство. С Елица майка ми продължаваше да говори през зъби, не си отказваше удоволствието да я жегне за работата и домакинството.

С времето Елица спря да идва на гости и не канеше майка ми у дома. Майка ми посрещаше мен сама и не забравяше да ми разказва за умната Таня. Минаха шест години, докато майка ми постигна целта си аз се разделих с Елица, макар да не обясних подробно причините. Майка ми знаеше организираше случайни срещи с Таня, внушаваше ми, че съм сбъркал, но грешката може да се поправи. Подозираше, че липсата на деца е причина за развода Елица се оказа безплодна, което улесни майка ми.

Аз обаче останах благороден апартаментът беше наполовина мой и на Елица, но засега не искахме да го продаваме. Попитах майка ми дали няма нищо против да се преместя при нея тя се зарадва, защото Таня щеше да се нанесе и да се радва на такава красива двойка.

Явно с Елица се скарахме сериозно, защото не възразих срещу Таня, която веднага започна да въвежда свои порядки. Забрани пърженото, настояваше месото да е постно или изобщо да не се яде, картофите били вредни, майонезата лудост, а саламът гадост. Майка ми се умиляваше, че Таня се грижи за здравето ми, но радостта ѝ поутихна Таня почти ни преведе на треви, караше ни да правим йога, изхвърли всички килими и командваше навсякъде.

Майка ми пак се замисли ще се нанесе в моя апартамент, ще изгони Елица, а ние с Таня ще си свием гнездо. Питах я дали Елица ще се съгласи, а тя настояваше за прехвърляне на собствеността. Но това не се наложи Елица ни позволи да живеем там, без да подозира, че майка ми има коварни планове.

Майка ми се караше с Елица за всичко ту трябваше спешно да се готви, а на кухнята вече готвеше бившата снаха, ту в коридора имаше пясък, донесен от момичето, а тя не си направи труда да измие пода, ту Елица се прибра късно и събуди майка ми, уж хлопна силно вратата. Причина за скандал винаги се намираше Елица първо се включваше в спора, но бързо се отказваше и се прибираше в стаята си. Не водеше мъже у дома, а на това майка ми много разчиташе.

Аз все по-често се оплаквах от Таня не се издържа, това не яж, там не ходи, лягай в 21 часа, вече се страхувам да дишам при нея! Майка ми настояваше, че Елица ме е научила да живея нормално, а Таня се грижи за мен. Тя мислеше, че просто капризнича, но не признаваше, че Таня понякога прекалява с изискванията си.

Да се изгради добро семейство не е лесно всичко ще се нареди, ако и двамата се стараят, макар че вече не беше сигурна в нищо. Майка ми случайно забеляза, че Елица е напълняла коремът ѝ не беше толкова плосък, а тя винаги се грижеше за фигурата си. Подозираше, че е забременяла от някой нехранимайко, но Елица уморено отвърна, че е бременна от мен. Майка ми не повярва мислеше, че ще ми пришие чуждо дете, но Елица настоя, че дъщерята е от мен, отпразнували развода с прощална среща, а тест ще направим веднага след раждането.

Оказа се, че вече месец се виждаме и пак ще се женим. Майка ми не се разочарова честно казано, ѝ беше омръзнало от битовите войни, а аз не бях щастлив с Таня. Щом скоро ще стана баща, а тя баба, време е да спре всички кавги предстоят нови, радостни грижи. А с Таня ще се оправи за последно ще се намеси в отношенията ми с жените.

Днес осъзнах, че щастието не се постига с чужди очаквания, а с личен избор и търпение.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

1 × four =

Свекървата все пак постигна своето — Сине, реших… Ще поживея в твоя апартамент — и между другото ще прогоня бившата ти. — Мислиш ли, че Лика ще се съгласи? — Можеш да ми прехвърлиш апартамента — после ще ти го върна. Но не се наложи да правим нищо такова. — Живейте, — сви рамене Лика, изненадвайки Зоя Петровна. Зоя Петровна едва не припадна, когато разбра кого любимият ѝ син е избрал за съпруга! Нейният Федя, единственият ѝ син, когото тя сама е отгледала (мъжът ѝ все беше на работа), се влюби в някаква продавачка! — Мамо, Лика е администратор в магазин за дрехи, — поправи я синът. — Тя е красива, добра и грижовна. — Все тая — търговка! — не се предаваше Зоя Петровна. — Забрави ли, че дядо ти и баща ти бяха инженери, а бабите и аз — лекари? Нашето семейство е интелигентно! Ти сам имаш висше образование, блестящо бъдеще в стоматологията. — Мамо, обичаме се, другото няма значение. — Има, и още как! Жената трябва да отговаря на мъжа! Ето Томочка — прекрасна девойка, бъдещ невролог с перспектива. И те обича още от училище. — Но аз не я обичам. Край, мамо, повече няма да го обсъждаме. Но го обсъждаха още дълго! Зоя Петровна не спираше да напомня на сина си кой се е жертвал за него след смъртта на баща му, кой е работил на две места, създавал връзки, готвел го за изпити. Нищо не помогна. Федя и Лика се ожениха и се нанесоха при нея. Срещу такова съжителство Зоя Петровна не възрази — така беше по-удобно да изгони снаха си. — Мислиш, че си се уредила? — съскаше Зоя Петровна на Лика, когато оставаха сами. — Ще видим колко ще издържиш като съпруга. Не си за моя син! Ясно? — Ще видим! — отвръщаше Лика. — По-добре да се разбираме, Зоя Петровна. Федя трябва да гради кариера, а не да се занимава с битови скандали. Пред Федя и двете се държаха прилично, но атмосферата беше напрегната. След два месеца Зоя Петровна реши, че е победила. Снахата стана по-тиха и не реагираше на нападките ѝ. Явно се готвеше да си тръгне… Но не! Оказа се, че нощната кукувица е надвила дневната. Младите взеха апартамент на ипотека и нищо не казаха на Зоя Петровна! — Полудя ли? — ахна тя. — Как? С какви пари? Къде? Ме изоставяш заради тази? — Мамо, успокой се, — Федя беше спокоен. — Две домакини на една кухня не става. Апартаментът е в съседния квартал, няма да те изоставим — ще идваме на гости. Оказа се, че „търговката“ е продала бабината къща на село. Самата къща струваше малко, но земята я купи местен бизнесмен за добри пари. Федя продаде старата си кола и имаше малко спестявания. Така събраха за първата вноска за двустаен. — Не можехте ли нещо по-скромно? — не се сдържа Зоя Петровна. — Федя, ще трябва да работиш денонощно за тези вноски. — Мамо, ще се справя, а и Лика работи. — Знаем ние каква е тя! Седна ти на врата… — Мамо, стига! А тя още не беше започнала! Желаната снаха Томочка го обичаше от училище, но няма да го чака вечно. Зоя Петровна правеше всичко, за да раздели сина си с „търговката“. Все го дърпаше с молби: да оправи крана, да донесе продукти, да поседи с нея — уж я мъчи кръвното. Синът идваше, правеше всичко, понякога „случайно“ срещаше Тамара, но не ѝ обръщаше особено внимание. После започна да идва по-рядко — уж много работа. Знаеше тя каква работа! Сигурно Лика го настройва срещу майка му! Дори извика бърза помощ, за да не забрави синът кой му е най-скъп и да слуша майка си. За известно време помогна — Федя започна да идва по-често, да се тревожи за нея. Но дойде нова беда — Томочка замина на стаж в чужбина за цели три години. — Без Федя тук ми е тъжно, — въздъхна тя. — Там ще се разсея, а и опитът ще е полезен. — Жалко, детенце, че заминаваш, но не мога да те задържа, — въздъхна и Зоя Петровна. А наум реши до връщането на Тамара да организира развод на Федя с Лика. За да могат двама блестящи специалисти да създадат истинско, достойно семейство. Със снахата Зоя Петровна продължаваше да се държи студено, не си отказваше удоволствието да я жегне за работата и домакинството. С времето Лика спря да идва на гости и не канеше свекървата у тях. И добре! Зоя Петровна посрещаше сина си сама и не забравяше да му разказва за умната Томочка. Минаха цели шест години, докато Зоя Петровна постигна целта си. Синът не каза защо се е разделил с Лика, но тя знаеше. Не напразно организираше „случайни“ срещи с върналата се Тамара. Не напразно внушаваше на сина си, че е сбъркал с жена си, но грешката може да се поправи. Подозираше, че и липсата на деца е причина за развода. Лика се оказа и безплодна. Това беше в полза на Зоя Петровна — с деца разводът е по-труден. Синът ѝ обаче се оказа прекалено благороден. — Мамо, апартаментът е наполовина мой и на Лика, но засега не искаме да го продаваме. Нямаш нищо против да се преместя при теб? — Разбира се. Но въпросът с апартамента трябва да се реши. Тя дори се зарадва на връщането на сина си. Ето, и Томочка ще се премести при тях, и ще се радва на такава красива и достойна двойка! Явно Федя и Лика са се скарали сериозно, защото синът не възрази срещу Тамара, и тя веднага се нанесе и започна да въвежда свои порядки. — Пърженото е вредно, — категорично заяви Томочка. — Месото трябва да е постно, да се пече, а най-добре да не се яде. Картофите са вредни. Какъв майонез?! Лудост е да купувате тази гадост — колбаси! — Виждаш ли, Федя, как Томочка се грижи за здравето ти? — умиляваше се Зоя Петровна. Но след месец радостта ѝ поутихна. Потенциалната снаха (а с Федя не бързаха да се женят) почти ги преведе на треви. Караше ги да правят йога у дома, изхвърли всички килими — вредна е прахта! — и командваше навсякъде. — Сине, реших… Ще поживея в твоя апартамент — и между другото ще прогоня Лика. А вие тук ще си свиете гнездото… — Мислиш ли, че Лика ще се съгласи? — Можеш да ми прехвърлиш апартамента — после ще ти го върна. Но не се наложи да правим нищо такова. — Живейте, — сви рамене Лика, изненадвайки Зоя Петровна. Може би не подозираше, че бившата свекърва идва с коварни планове — ще има изненада. Зоя Петровна се караше с Лика за всичко. Ту трябваше спешно да се готви, а на кухнята вече беше бившата снаха. Ту в коридора имаше пясък — разбира се, Лика го е внесла, а не си е направила труда да измие пода. Ту Лика се прибра късно и събуди Зоя Петровна, уж хлопна силно вратата. Повод за скандал винаги се намираше. Интересното е, че Лика първо се включваше в спора, но бързо се отказваше и се прибираше в стаята си. А и не водеше мъже у дома, а на това Зоя Петровна много разчиташе… Синът ѝ все по-често се оплакваше от Тамара. — Мамо, не издържам! Ту не яж, ту не ходи, лягай в 21 часа. Вече се страхувам да дишам при нея! — Това Лика те е научила на лоши навици! А Томочка се грижи за теб и здравето ти! — възразяваше Зоя Петровна. Тя мислеше, че Федя просто капризничи. Дори пред себе си не признаваше, че Тамара понякога прекалява с изискванията си. Нищо! Да се изгради добро семейство не е лесно — всичко ще се нареди, ако и двамата се стараят. Макар че вече не беше сигурна… Зоя Петровна случайно забеляза, че Лика е напълняла… Коремът ѝ не беше толкова плосък, а тя винаги е била във форма. — Какво, все пак си забременяла от някой хулиган? — не се сдържа Зоя Петровна, гледайки корема и лицето на Лика. — Какви хулигани? — уморено отвърна тя. — Да, бременна съм, но от вашия син. — Каква артистка! — възхити се Зоя Петровна. — С Федя се разведохте преди четири месеца. Мислиш да му припишеш чуждо дете? — Можех, но дъщерята е от него. Така отпразнувахме развода… Прощално рандеву. Искате — ще направим тест след раждането. — А Федя знае ли? — Да. И не искам да ви огорчавам, но вече месец се виждаме и пак ще се женим. Зоя Петровна не се огорчи. Честно казано, вече ѝ беше омръзнало от битовите войни, а и синът ѝ не беше щастлив с Томочка. А щом скоро ще стане баба, време е да спре скандалите. Ще има други, по-радостни грижи. А с Тамара ще се оправи — за последен път ще се намеси в отношенията на сина си с жените.
Casamento de Conveniência