10 декември 2025
Днес отново се оказах в центъра на буря, която сякаш никога няма да утихне. Станимир, бившият ми съпруг, беше на ръба готов да избяга от всичко, което го притиска. Гласът ми трепереше, докато настоявах: Ще подпишеш ли най-накрая тези документи? В отговор той изстреля, че затова сме се разделили никога не съм го разбирала, а нервите ми не го интересуват. Той мисли за бъдещето на децата, а аз за тяхното настояще.
Уверих го, че с децата всичко ще е наред, особено след като майка ми, Елена, ще пътува с нас. Станимир промърмори нещо за прикритие, а аз се ядосах пак започва с подозренията. Работя, имам ангажименти, а той само мисли, че ще си намеря чужденец и ще остана завинаги в чужбина. Тук не печели достатъчно, за да обикаля света и да вижда децата, а аз нямам намерение да се установявам другаде.
Той не ми вярва, твърди, че взимам цялата фамилия със себе си. Не иска да загуби децата заради моите желания. Напомних му, че след развода децата останаха при мен три на брой, ако е забравил. Не се търсят много жени с три деца, но аз заминавам само по работа. Докато съм заета, майка ми ще ги води по забавления, лунапаркове и плажове.
Станимир настоява, че същото може да се случи и тук, а аз да ходя където си искам. Децата са във ваканция, а аз имам работа сезонът е подходящ, нека се насладят. Той твърди, че хубаво време има и в България, и няма да се откаже от правото си да участва във възпитанието им. Половината си заплата дава за тях, има право.
Когато заговорих за пари, той извика, че парите не са важни не иска да загуби децата. Категорично отказва разрешение за изнасяне на децата зад граница. Въздишам знаех, че няма да мине гладко, няма смисъл да го убеждавам. Абсолютно, потвърди той.
Попитах го дали има връзка, а той се смути какво общо има това? Като бивша съпруга питам. С половин заплата трудно се строят отношения, признава. Обещах да оправя въпроса със заплатата, дори да подобря финансовото му положение. Станимир се стресна какво замислям? Нищо, предстои ни съд той подава иск за местоживеене на децата при него, докато аз съм по работа. Така няма да му удържат издръжка, а ще получава половината от моята заплата. Децата ще останат с него, както толкова иска.
Ако не се съгласи, ще подам иск за лишаване от родителски права плащането на издръжка не е достатъчно, а липсата на участие във възпитанието е основание. Три години след развода не е дошъл нито веднъж при децата. Стои като удавен, а аз му давам шанс просто да подпише документите. Той повтаря като автомат, че децата остават с него. Имам три месеца до заминаването, ще уредим всичко, а като помощ мога да му изпратя майка ми.
Всички знаеха, че от мен и Станимир семейство няма да стане прекалено различни, прекалено трудни отношения. Гръмки думи, празни обещания, грандиозни планове може би още не ни беше напуснал младежкият максимализъм. Когато се оженихме, познатите залагаха кога ще се разведем, питаха ни в очите как се търпим. На младоженците им беше добре карахме се, но се сдобрявахме. Имаше надежда, че ще се нагодим, родителите разчитаха на това, а всеки скандал ги изнервяше ужасно.
Родителите ми ни подариха апартамент трябваше ремонт, обзавеждане, още куп неща. Страстните сдобрявания забавяха ремонта до безкрай. Да живееш сред развалини е забавно, но неудобно мазилката скърца по зъбите, а краката, колкото и да ги миеш Ремонтът се наложи да се завърши бързо, защото забременях. Тогава Станимир показа най-доброто от себе си сам завърши ремонта две седмици преди раждането на дъщеря ни.
Дизайнерската ми душа искаше друго, но малкото дете ме принуди да приема каквото има. Очарованието бързо се смени с разочарование Станимир направи ремонта, но другите битови задачи остави на мен. Цимент, бетон, стърготини можеше да изчисти, но да метне пода не му го предлагай. Да изпере дрехите от строителни петна, да изчисти боята не беше проблем, но да пусне пералнята и да простре никога. Готвенето го умееше, но го ненавиждаше.
Тогава двамата застанахме на ръба на развода странно, но на този ръб балансирахме цели единадесет години. Дори скептиците приеха, че такава фамилия може да съществува. В брака ни се родиха още две деца необяснимо. Разводът беше страшен Станимир събра багажа, пожела щастие и напусна апартамента. Изчезна като отрязан три години, нито дума, нито знак. Само идващите издръжки напомняха, че някога е имало Станимир.
Никой не би си спомнил за него, ако не ми бяха предложили командировка за два месеца в чужбина с приказни условия осигурен дом, можех да взема трите деца и още един човек за компания. Добре, че не отложих документите оказа се, че трябва разрешение от бащата. Станимир отказа, трябваше да се действа бързо и да му се даде урок какъв баща е.
Като всяка майка, се тревожех да оставя децата с баща им за два месеца. Ако Станимир беше проявявал участие след развода, щеше да е по-лесно, нямаше да се стига до съд. Но тревогата остана помагаше, че голямата дъщеря вече беше на четиринадесет и беше малка помощничка. Синът и малката не бяха бебета десет и шест, вече могат и разбират. А голямата Виктория слушаха безпрекословно.
Станимир знаеше, че бившата тъща ще помага, но всъщност Елена Василева беше изпратена като народен контрол и съветник. С всичките си умения трябваше да промива мозъка на Станимир, да прави всичко както трябва. Имаше право да заплаши с инспекция, за да му стане тясно небето.
Погледнато отвън, Станимир го чакаха два леки месеца, в които решенията се взимат вместо него, а помощта идва според възможностите. Но децата си остават деца. След два месеца, когато се върнах в града, първо се свързах с майка си, за да разбера как са нещата.
Отслабна с двайсет килограма, каза Елена Василева, под очите му сенки като на мечка, нервите му се предадоха. И ми дължи трийсет хиляди лева не му стигнаха. Децата доволни и щастливи, за три дни го вкараха в ред. Като се опита да се възмути, аз се намесих дадох му да чете закони, какво ще стане, ако им се противопостави.
В ума ми прелетяха картини на купища боклук, вредна храна и безкрайни забавления. Виктория ги държи изкъсо, а Денис кара да чете. Тогава съм спокойна.
Не исках да афиширам завръщането си, но се оказа, че е обявена градска ловна акция. Седмица преди предполагаемото ми връщане, Станимир започна бурна дейност моли приятели, съседи, продавачи, всички да съобщят, ако се появя. Дори обеща награда: десет хиляди лева, само и само да върне децата на майка им.
Разбира се, бях предадена като празна бутилка след празник. Станимир изостави работа и се втурна към апартамента, където тъкмо се бях върнала. Вземи ги обратно! изстреля той, щом отворих. Няма да стане! изсмях се още не съм се върнала, само за седмица съм тук, после пак заминавам, имам договор за цяла година.
Не лъжи! Бях на работното ти място! Казаха, че повече няма да те пращат! Беше еднократна командировка! каза Станимир. Сериозно? И до работа ми отиде? учудих се. Лично с директора говорих, кимна той. Вземи децата! Ако трябва излизане, ще ти го дам! Кълна се! Само ги вземи!
Станимир, не разбираш! усмихнах се. Ходихме на съд? Ходихме! Местоживеене на децата определихме? Определихме! Сега са при теб, аз плащам издръжка! Ако искам да ги върна, трябва пак да съдя! А имам толкова работа, че нямам време! По-добре ще плащам издръжка и ще идвам веднъж на две седмици! Ако не си против!
Станимир пребледня, изпоти се, готов да припадне. Ти си баща на годината! Бившата жена победи в съда, само за да гледаш децата! Гледай ги! В гласа ми гърмяха гръмотевици, а в очите ми проблясваше светкавица. Аз ще се опитам да бъда добра неделна майка! Не като теб, три години не дойде при тях!
Невенче, мила! Вземи ги, моля те! Нямам сили! Кълна се, ще идвам всяка събота и неделя! Само ги вземи! Изцедиха ми душата! Храни ги, пои ги, забавлявай, обличай, събличай, чисти, переш в гората ще избяга от тях!
Точно така! кимнах. Така живях! А от бившия съпруг помощ не дочаках! Кълна се, ще помагам! Само ме избави! Станимир падна на колене и запълзя към мен: Моля те!
В съда беше истински спектакъл, а семейството попадна под наблюдение на социалните служби. С децата не се жонглира! Но проверката показа, че за децата това е било забавно приключение.
В крайна сметка, децата си върнаха баща макар и несръчен, макар и объркан, но баща. А когато годините минаха, не остана нито едно лошо споменаване за Станимир. Не беше баща на годината, но се стараеше.
