Преди няколко седмици отидох на среща на класа, след като не се бях виждал с бившите си съученици цели 25 години. Ще ви разкажа как се почувствах и какви изводи си направих от тази среща…
В момента съм на 43 години. Имам прекрасно семейство добра съпруга и двама сина. Всичко, за което съм мечтал като млад, днес го имам! Умни и красиви деца, грижовна съпруга и сплотен дом.
Дълго време не поддържах никаква връзка със съучениците си от гимназията. Причината беше, че никога не съм се чувствал на мястото си сред тях. В онези години носех очила, а лицето ми беше обсипано с пъпки.
Всички знаем как подигравките в училище могат да ти съсипят самочувствието. Често ме присмиваха, а понякога и преувеличаваха отношението си към мен.
След бала съучениците ми се уговориха да се виждаме на всеки пет години, за да споделяме как върви животът ни, с какво се занимаваме, какво сме постигнали и така нататък.
Отидох на първата среща, когато бях на 23 години. Всички още изглеждахме добре, все пак бяхме млади. Но срещата не премина добре стигнахме дори до кавга.
След това повече не ходих на такива срещи. Реших, че ако изобщо отида отново, ще бъде чак след 20 години, за да видя какво е станало с хората от моя клас.
Ето че дойде този момент вече съм на 43 години. Денят на обичайното събиране настъпи.
Намерих телефоните на няколко съученици и им се обадих. Учудиха се, че искам да дойда, но не възразиха.
Уговорихме се да се видим в едно заведение в центъра на Пловдив.
Когато пристигнах, веднага забелязах как хората, които някога ме подиграваха, сега изглеждат зле! Нечистоплътни бради, остарели дрехи от втора ръка, големи бирени кореми.
На срещата стана ясно, че аз съм човекът, за когото всички говорят. Възхищаваха се колко добре изглеждам, колко хубава била жена ми, какви добри деца съм отгледал и т.н.
Честно казано, тази показност не ми хареса. Събрах си нещата, казах, че трябва да тръгвам и си заминах.
Какво научих? Първо, разбрах, че онези готини от училище в живота нищо не са постигнали. Дори семейства нямат!
Второ не бива да съдим хората по външния им вид. Това е най-важният урок, който си взех от тази среща.
Ето такава история. Споделете и вие вашите преживявания със съучениците и дали сте били на подобни срещи.
