Днес отново се вписах в тетрадката си, за да си излежа мислите след последния конфликт с майка мипосватба. Живеем скромно в квартал на София, където аз и съпругата ми, Райна, отглеждаме малкия Иван нашият едва на три години съкровен син.
В началото на годината го записахме в местния детски градински колеж. Заплатихме месечната такса от 120 лв, но това почти не натоварва бюджета ни, защото парите ни са ограничени. Не можехме да си позволим допълнителни занимания спорт, танци или курс по логопедия, защото цената им е висока.
През две седмици Пенка, майка ми, дойде в гости за две седмици и се грижеше за Иван, като го пикаше от градината. След известно време получихме фактура от градината, в която стоеше, че Иван е записан за допълнителни активности логопед, спортни и танцови занятия и сумата беше почти двойна от обичайната такса. Бях изумен.
Когато месецът свърши, решихме да откажем тези допълнителни услуги и да платим само за периода, който е бил вече свършен. Тогава съпругата ми предложи да заимстваме пари от майка си Гергана. Обяснихме й защо и тя без колебание се съгласи да покрие разходите, като преведе 300 лв директно в нашата сметка с бележка за Иван.
В началото ми беше трудно да приемна помощта ѝ. Чувствах се, като че ли не съм достоен родител, ако не мога сам да се справя. Но с времето се приспособих и разбрах, че няма нищо нередно в това да получиш подкрепа от роднините. Защо баба да не плати за допълнителни уроци или играчки? Две години минаха Гергана редовно плащаше и никога не закъсняваше.
Финансовото ни положение обаче не се подобри. С приближаването на началото на училище отново се изправихме пред въпроса за подготовка без допълнителни курсове Иван ще се озове в задника на класа. Опитах се да убедя Гергана да отмени логопеда и вместо това да финансира курс по английски, защото Иван говори добре и не се нуждае от логопед. Тя се отдръпна сухо: Тези часове няма да ги платя, логопедът трябва да се отмени.
След няколко дни отидох на маникюр, а Райна и Иван отидоха при Гергана. Когато се върнах, намерих съпругата си раздразнена и ядосана. Оказа се, че Иван каза на баба, че не иска да ходи на занятията, за които тя плаща, и вместо това желае английски. Гергана се вгневи, нареди ни лъжеци, заплаха, че повече няма да ни даде пари и иска връщане на последния месец.
Опитах се да я поговоря, но тя отказа да ме слуша. Достатъчно е, каза, сега вие сами трябва да платите. Състоянието беше безизходно нито Гергана плащаше, нито успяхме да намерим средства.
Сега съм в размишления: как да се справим, когато помощта спира и парите липсват? Дори Райна се изправи от страна на майка й, както се случва често при семейните разногласия децата са мост между двамата, а аз се чувствам като в капан.
Урокът, който излязох от всичко това, е, че в семейството трябва да има яснота и открит диалог относно финансите. Не е срам да поискате подкрепа, но и не е мъдро да се разчита безусловно на нея. Трябва да намерим баланса между собствената отговорност и помощта, която получаваме, за да не позволим конфликтите да натрупат тежест върху малкото ни сърце Иван.
