Плащаме на майка ми за грижите за внука, а свекървата ни се сърди, че можем да си го позволим – как може майка да взима пари от собствените си деца за гледане на внуче? Вече шест месеца с мъжа ми заплащаме грижи на моята майка, която гледа детето ни. За нас така е справедливо, но свекървата не може да приеме – според нея така не се прави в семейството. Преди около година изпаднахме в трудна ситуация – мъжът ми остана без работа и взехме тежкото решение аз да изляза в майчинство, въпреки че имаме ипотека и малко дете. Парите не стигаха за нищо, а всеки месец ставаше все по-трудно. Обърнахме се за помощ към родителите, за да гледат за кратко детето докато намерим изход, но всички работеха и нямаше кой да се отзове. Два месеца едва преживявахме, докато майка ми не предложи да се пенсионира, ако поемем плащането на сметките ѝ за ток. Приехме с облекчение. Майка ми започна да идва всеки ден – не само гледа внука, но и ни помага с чистене, пране, готвене. На мен ми падна товар от раменете, а мъжът ми бързо намери нова работа. Решихме да плащаме на майка ми не само сметките, а и „заплата“ за помощта ѝ, защото именно благодарение на нея и аз, и той развихме кариерите си и се справяме по-добре от преди. Свекървата обаче е възмутена – казва, че не е редно майка да взима пари от детето си, а помощта в семейството трябва да е безкористна. Но нито е предложила сама да помогне, нито иска да разбере, че това ни спаси. От време на време все още коментира, че майка ми взема много пари и не било по български, но ние сме доволни – у дома е чисто, детето е обгрижено, майка ми няма финансови грижи и всички сме щастливи, с изключение на свекървата, която явно завижда, че при нас всичко се нареди.

Слушай, да ти разкажа нещо, което напоследък ни се случи вкъщи. От половин година с мъжа ми плащаме на майка ми, за да гледа детето ни. За нас това е напълно нормално, но свекърва ми изобщо не го възприема не можела да разбере как е възможно една баба да иска пари, за да гледа внучето си!

Аз обаче смятам, че трудът трябва да се заплаща, особено ако знаеш колко много прави майка ми за нас.

Преди около година ни дойде доста тежко. Вальо остана без работа тази, която реално ни изхранваше, и се наложи на едно семейно събиране да вземем трудното решение аз да изляза в майчинство за втора година. Мони беше тогава на година и половина.

Разбира се, че никой от нас не беше доволен от такова положение, ама имаме ипотека, малко дете няма как да не работим. Но и моята заплата не беше кой знае каква, пак едва свързвахме двата края. Вальо, понеже трябваше да гледа малкия, не можеше и да ходи на интервюта за работа. Всеки месец ставаше все по-трудно и напрегнато с парите.

И тогава потърсихме помощ от родителите ни. Помолихме ги поне за няколко месеца някой да гледа Мони, да може Вальо да тръгне на интервюта, а после живот и здраве да съберем за детегледачка. Просто нямахме възможност тогава.

Всички ни съчувстваха, ама истината е, че и двамата ни родители още работеха на пълен работен ден и просто нямаше как. Въртяхме се в един омагьосан кръг, но по-леко не ставаше. След известно време майка ми излезе на помощ.

Тя предложи да се пенсионира. Само пожела да й плащаме сметките за тока, защото пенсията й не стига да ги покрива. Ние веднага се съгласихме така или иначе, това ни беше спасението.

Оттогава майка ми идва всеки ден. Аз тръгвам на работа, Вальо тича по интервюта. Още на първата седмица той си намери нова работа. Да, заплатата не е като предишната, ама пак е нещо. Междувременно си гледа и други оферти, но все пак вече можехме да дишаме по-спокойно.

Вкъщи майка ми направо стана нашата хазяйка ама от добрите. Освен че гледа Мони, подрежда, простира, глади, хвърчи из кухнята Казвам ти, да се прибера вечер и да не се налага да готвя или да оправям къщата беше като чиста почивка.

Малко ми тежеше на съвестта, че я товаря толкова, но тя казваше, че не й е трудно, че дните й минават по-бързо така. Аз пак си имах едно наум.

Говорих с Вальо и той също смяташе, че майка ми заслужава не само за тока, а и нещо като месечно възнаграждение. Благодаря на помощта й, аз дори се издигнах в работата, защото не отсъствах постоянно можех да се съсредоточа и дадох най-доброто от себе си. А Вальо започна да печели повече, защото новата му работа позволи отчасти да работи и от вкъщи. Вечерите вече не бяха битка между кухнята, пералнята и детето можех спокойно да дам цялото си внимание на Мони.

Когато предложихме на майка ми да й даваме допълнително пари, тя дълго не искаше. Викаше: Не е правилно, как ще взимам пари, та това ми е внучето!. Но ние с Вальо говорехме с нея, докато не я убедихме тя влага труд, облекчава ни живота, а парите не са милостиня, а честна заплата.

Накрая прие. И така при нас вкъщи всичко е наред: чисто е, подредено, има вкусна храна, детето е доволно, майка ми няма финансови грижи. Абсолютно нищо не липсва.

Само свекърва ми е кисела. Майка ми сама й казала, че получава вече пари от нас за гледането на внучето. Питала съм я после защо й е казала, тя се зачерви и ми вика ама така се завъртяха приказките, говорихме за морето и аз се похвалих, че ще мога сама да си събера за почивка. Свекърва ми учудено попитала как така ще събере, и майка ми й казала.

Та, свекърва ми отишла първо при нея да я обвинява, че не е редно да взима пари от децата си, а после при нас дойде с мнение, че в семейството не е правилно да се плаща за помощ, ами се помага безвъзмездно. Вальо обаче я сряза направо, че тя общо взето никога не се включва, когато има нужда от истинска помощ, така че не може да съди другите.

Успокои се уж, но от време на време пак подхвърля, че даваме на майка ми твърде много пари. Истината е, че просто завижда, че при нас нещата се наредиха добре.

И така, приятелко, съвестта ми е чиста всички сме доволни, няма драми. И ако питаш мен всеки трябва да си уважава труда, било то и в семейството!