Не остава добро безнаказано
С него имаше ли нещо, Ралица? Кажи откровено!
Добре, ако имаше, какво от това? отвърна сестра ми. А ти сама си виновна! Не трябваше да го хвалиш така. А после той щеше да те остави. Той ми каза директно, че ти не му допадаш.
Татяна стоеше на прага на кухнята, пръстите й вкопани в дървената рамка на вратата. Очите й блестяха като искри, готови да изстрелят мълнии. Дотогава се надяваше, че това не е онзи автомобил, не е онзи глас и не е онзи ръка на мъжа в гърба ѝ.
Но реалността се оказа студена. Сестра ми седеше в колата на Иван и се смееше гласито, галейки го по ръката.
Татяна се преструваше, че не е забелязала нищо. Просто мина покрай нея и се насочи към входа. Не искаше да прави сценка пред съседите. А сега, след като Ралица се върна у дома…
Ти си нормална ли? След като ти разказвах колко ме харесва!
Ох, Танко, спри с онова, отрича Ралица, махайки ръка и намръщайки се.
Спри с онова! Ти си се виждала с него зад гърба ми! Аз ти го показвах, споделях всичко, мислех, че ще се радвам за теб…
Чуй, той не е теленце. И не е твоя собственост. Той просто направи избор. Такива неща се случват. Съжалявам за теб, но не остава добро безнаказано, нали?
Татяна вдигна вежди и почти задъхаше от възмущение. И това ѝ казваше собствената й сестра!
Изглеждаше, че се случва не с нея, защото винаги бяха близки, а разликата във възрастта беше едва две години.
Трябва да сте заедно, ни говореше майка ни. Щом баща ни някога ни напусне, мъжете ще минават и ще се връщат, а вие ще останете една до друга завинаги. Ще се подкрепяте, ще споделяте, ако стане трудно…
И как стигнахме до това, че сестра ми сега иска от мен да споделя мъжа?
Най-напред, споменах, че преди време решихме да наемем едно жилище за двама. Смятахме, че ще е поудобно. Наемът сам по себе си беше тежък, а заедно позабавно и посигурно.
Ралице, излез, моля, до спирката, срещни ме за всеки случай, писна Таня до сестра си, след като се прибираше късно от поредната среща.
По-късно, когато се прибраха у дома, Таня разказа на Ралица, че в сайта за запознанства й се появи нов тип. Младежът се втурна към целувка, игнорираше всички нейни възражения, твърдейки, че трябва да установят контакт, за да разберат дали им харесват един друг.
Казах му, че ми е неприятно, а той продължи да се намесва в лицето ми! Представяш ли? Той каза, че няма смисъл да губим време привличането е или има, или няма. Исках да си тръгна, а той ме последва. Изплаших се. Какво ако изведнъж се окаже напълно неадекватен? Благодаря, че ме подкрепи.
Таня често споделяше с Ралица истории от сайтовете. Обикновено бяха безобидни безработен, който на първата среща поиска пари за такси; жених, живеещ с майка си и веднага я кани у него, като твърди, че майка му е разбираща. Много пъти обаче, когато я попитаха за работа, започваше скандал и я наричаше меркантилна.
Таня не се стремеше към съдружнички. Понякога мъжете първи питаха каква е професията й и колко печели. Тя се смущаваше, но отговаряше без обида, искайки да покаже, че може сама да се грижи за себе си.
Не знам какво не е наред с мен Само искам мъж, който да се грижи за мен, да не пие, да може да води разговор и да работи. Ако споделяме и хобита, то е чудесно, съжаляваше Таня след поредната среща.
О, мила, такъв човек трудно ще намериш. Ти имаш доста изисквания отговори й Ралица.
Таня не разбираше къде е проблемът. Тя искаше точно това, което беше готова да даде, но само в найминималната си форма. Почти се отказа, когато се появи Иван.
Иван бе различен. Понеже не настояваше за среща сега и тук. Преди първата им среща си пишеха цяла седмица. Иван беше търпелив, показваше интерес, но уважаваше личното пространство. Не се опитваше да се прави мъдрец или грубо да флиртира, просто изпращаше съобщения всеки ден, питайки как е, а след това разговорите се превръщаха в
